РЕШЕНИЕ

№ 776

София, 22.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 1811 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение № 915 от 26.02.2025г. по касационната жалба на М. С. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 390 от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 634/2023 г. на Окръжен съд - С. З. в частта му, с която е изнесен на публична продан първи етаж от сграда с идентификатор [№] със застроена площ 100 кв. м, с адрес: [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и сграда с идентификатор [№] със застроена площ 36 кв. м, разположена в същия поземлен имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на постановеното решение, а по същество за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа подадената касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от ответника В. С. Ч. .

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

Страните по делото В. С. Ч. и М. С. Д. са брат и сестра и предмет на делбата е имущество, останало в наследство от родителите им В. Д. Ч., починала на 24.04.2000г. и С. М. Ч., починал на 13.10.2005г.

С влязло в сила решение е допуснато да се извърши делба между страните при равни делбени части на първи етаж от сграда с идентификатор [№] с предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [№] с предназначение гараж, депо, навес, които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Искът за делба е отхвърлен по отношение на втори етаж от сградата с идентификатор [№] и на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], тъй като е прието, че са собственост на М. Д..

Въззивният съд е приел, че двата до допуснати до делба обекта са неподеляеми, като възлагателната претенция на съделителката Д. е счетена за неоснователна, предвид на което и въззивният съд е счел за правилно решението на първоинстанционния съд, с което делбените имоти са изнесени на публична продан.

С определение № 915 от 26.02.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на въззивното решение в частта му, с която допуснатите до делба първи жилищен етаж и самостоятелен обект с предназначение гараж, депо, навес, са изнесени на публична продан - поради очевидно неправилност на извода на въззивния съд относно способа на извършване на делбата при констатацията, че са допуснати до делба два самостоятелни обекта между двама съделители.

Целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността между страните, като съдът следва да извърши делбата, съобразявайки броя на имотите, както и възможността всеки от съделителите да получи реален дял от делбеното имущество. В този смисъл според приетото в Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Изнасянето им на публична продан поради това, че са разнородни, противоречи на целта, заложена в този текст, и прави невъзможно сбъдването на условието, посочено в него. Прието е също, че способът, предвиден в чл. 348 ГПК е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. В контекста на така даденото разрешение, съдът, с оглед конкретно установените факти по делото, следва да приложи онзи способ за извършване на делбата, който гарантира възможността всеки от съделителите да получи дял в натура. В случая въззивният съд съобразявайки, че единият от делбените имоти е жилищен и по отношение на него има заявена възлагателна претенция, която е неоснователна, в противоречие с приетото в ТР № 2 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, е направил очевидно неправилния извод, че имотите следва да бъдат изнесени на публична продан.

Предвид изложеното въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част, с която делбените имоти са изнесени на публична продан, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК и следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Принципът на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да получи своя дял в натура, може да бъде реализиран чрез извършване на делбата по някой от способите, предвидени в чл. 352 и чл. 353 ГПК. Според разясненията, дадени в т. 5б от ППВС 7/1973г. тегленето на жребий е неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения. В практиката на ВКС се приема, че нормата на чл. 353 ГПК не поставя ограничения относно вида неудобства, които биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което и те могат да са свързани със засягане, както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите и ако са значителни, независимо от естеството им, следва да се съобразят при извършване на делбата. В случая от показанията на свидетелите З. Ч., Т. С. и К. Т., се установява, че след смъртта на наследодателите допуснатият до делба жилищен имот е ползван от съделителката М. Д., която го е отдавала под наем, а впоследствие е допуснала на етажа да живее дъщеря й. Предвид установеното по делото трайно ползване на жилищния имот, съдът намира, че макар и да са допуснати до делба два обекта при равни права на съделителите, е налице неудобство за теглене на жребий и делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК. След като само единият от съделителите /касаторът/ е ползвал жилището и само този съделител е заявил и претенция за възлагането му, то при тегленето на жребий е възможно този обект да се падне в дял на другия съделител, желаещ изнасянето на имота на публична продан, което би създало значителни неудобства за касатора.

При разпределянето по реда на чл. 353 ГПК следва жилищният имот да се постави в дял на съделителката М. Д., а сградата с идентификатор [№] да се постави в дял на съделителя В. Ч.. При разпределението съдът съобразява обстоятелството, че след смъртта на наследодателите жилищният имот е ползван само от съделителката Д. и това фактическо положение продължава в един значителен период от време от над 15 години. Трайна е практиката на ВКС /решение № 66 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2017 г., II г. о.; решение № 171 от 27.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 661/2017 г., I г. о./, че продължителното фактическото ползване на имотите е самостоятелен критерий, който следва да се съобрази при разпределението по чл. 353 ГПК.

Предвид стойността на дяловете, съделителката Д. следва да бъде осъдена да заплати на съделителя Ч. за уравнение на дела му сумата от 38 700 лева.

Въззивното решение в частта му, с която е определена дължимата се от съделителите държавна такса също подлежи на отмяна, като всеки от тях следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 2 588 лева, определена върху стойността на дела му.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция /основателност на касационната жалба против решението в частта му относно способа за извършване на делбата и недопускане касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по претенциите по сметките/ в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на 3 809 лева.

Въззивното решение в частта му, с която са присъдени разноски за въззивното производство също следва да се отмени, като в полза на М. Д. се присъди сумата от 787,87 лева, а на В. Ч. сумата от 606,05 лв. съставляващи направени разноски за производството пред въззивния съд.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 390 от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 634/2023 г. на Окръжен съд - С. З. и потвърденото с него решение № 260003 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 1516/2019 г. на PC - Стара З. в частта му, с която е изнесен на публична продан първи етаж от сграда с идентификатор [№] със застроена площ 100 кв. м, с адрес: [населено място], [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и сграда с идентификатор [№] със застроена площ 36 кв. м, разположена в същия поземлен имот, както и в частта му, с която В. С. Ч. и М. С. Д. са осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете им от по 5 176 лв., както и отменя въззивното решение в частта му за присъдените за въззивното производство разноски по делото, като вместо него постановява:

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК допуснатите до делба имоти между съделителите М. С. Д. - ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица] В. С. Ч. - ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица] както следва:

На съделителката М. С. Д. разпределя следния имот: първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], със застроена площ: 100 кв. м., с адрес: [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№].

На съделителя В. С. Ч. разпределя следния имот: сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 36 кв. м.

ОСЪЖДА М. С. Д. да заплати на В. С. Ч. за уравнение на дела му сумата 38 700 лв. /тридесет и осем хиляди и седемстотин лева/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА М. С. Д. с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 588 лв. /две хиляда петстотин осемдесет и осем лева/.

ОСЪЖДА В. С. Ч. с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 588 лв. /две хиляда петстотин осемдесет и осем лева/.

ОСЪЖДА В. С. Ч. на основание чл. 78 ГПК да заплати на М. С. Д. сумата от 3 809/ три хиляди осемстотин и девет лева/лв., представляващи направени разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА В. С. Ч. на основание чл. 78 ГПК да заплати на М. С. Д. сумата от 787,87 /седемстотин осемдесет и седем лева и 87 ст./лв., представляващи направени разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА М. С. Д. на основание чл. 78 ГПК да заплати на В. С. Ч. сумата от 606, 05 /шестстотин и шест лева и пет ст./ лв., представляващи направени разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: