ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6028

София, 23.12. 2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1617 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., чрез адв. М. и по касационна жалба на И. Д. В., чрез адв. Л. против решение № 336 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 648/2024 г. на Окръжен съд Добрич.

С въззивното решение, като е отменено решение № 85/26.07.2024 г. на Районен съд Г. Т. по гр. д. № 198/2023 г. в частта по исковете с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК за изменение на постановените с решение от 16.02.2021 г. по гр. д. № 129/2020 г. на Районен съд Г. Т. мерки относно режима на лични контакти между бащата И. Д. В. и малолетното дете Ж. И. В., е изменен режима на личните отношения, като е определен друг, с прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК за първоначалните 24 срещи между бащата и детето и съответно общ режим, приложим след изтичане на периода с прилагане на защитните мерки, както следва:

1/ За срок от три месеца, бащата ще осъществява общо 6 срещи с детето в съботния ден на всяка четна седмица за времето от 10,00 ч. до 12,00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист и на място, определени от Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], като майката се задължава да осигури присъствието на детето и да участва в срещите; 2/ При условие, че са проведени шест срещи и за следващия срок от три месеца, бащата ще осъществява общо 6 срещи с детето в съботния ден на всяка четна седмица за времето от 10,00 ч. до 12,00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист и на място, определени от Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], без участие на майката, която се задължава да организира воденето и вземането на детето до и от определеното от ДСП място – лично или чрез упълномощено от нея лице; 3/ При условие, че са проведени дванадесет срещи и за следващия срок от три месеца, бащата ще осъществява 6 срещи с детето в съботния ден на всяка четна седмица за времето от 10,00 ч. до 11,00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист и на място, определени от Дирекция „Социално подпомагане“, [населено място] без участие на майката, на което детето да бъде водено от майката или лице, определено от нея, а след 11,00 ч. без присъствие на представител на ДСП, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14,00 ч.; Постановено е, определените от съда дни и посочени часови интервали в горните три периода могат да бъдат променени по взаимно съгласие на страните и ДСП.; 4/ След провеждане на 18 срещи и за следващия срок от три месеца, бащата ще осъществява 6 срещи с детето в съботния ден на всяка четна седмица за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч., като го взима и връща от и в дома на майката. Постановено е, че режимът на лични отношения не се прилага за времето, през което майката ползва платен годишен отпуск.

След изтичане на периода на осъществяване на личните отношения с прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК е определен следният общ режим: 1/ Бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка четна седмица според поредния й номер в годината за времето от 18,00 ч. на петъчния ден до 18,00 ч. на неделния ден с право на преспиване; 2/ Бащата има право да вижда и взема при себе си детето за К., Н. Г. и коледната ваканция – всяка четна година за времето от 10,00 ч. на първия обявен за начало на празниците/ваканцията до 18,00 ч. на последния ден, обявен за край на празниците/ваканцията; 3/ Бащата има право да вижда и взема при себе си детето за Великден и пролетната ваканция – всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. на първия обявен за начало на празниците/ваканцията до 18,00 ч. на последния ден, обявен за край на празниците/ваканцията; 4/ Бащата има право да вижда и взема при себе си детето 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Постановено е така определеният общ режим да се осъществява при следните условия: През нечетните години детето ще прекарва коледните и новогодишните празници и коледната ваканция със своята майка, а през четните години детето ще прекарва великденските празници и пролетната ваканция със своята майка; Датите и режима на лични отношения на родителите с детето по време на коледната и пролетната ваканции следва да бъдат съобразявани с началото и края на същите, определени за всяка учебна година със заповед на министъра на образованието и науката по чл. 104 ЗПУО, а датите на режима на лични отношения по време на К. и Великден с посоченото в разпоредбата на чл. 154 КТ за празничните дни; Режимът на лични отношения с детето през лятото общо за 20 дни следва да се уточнява всяка година по споразумение между родителите в срок до 31 май по въпросите: по кое време на лятото, майката ще ползва годишен отпуск, дали детето ще прекара с баща си 20 дни последователно или на части по различно време в периода на летните месеци, считано от 01.06. до 31.08, като в случай че такова не се постигне, детето следва да прекарва с баща си последователно 20 дни, считано от 10,00 ч. на 01.06 до 18,00 ч. на 30.06. Постановено е, че общият режим на бащата с детето няма да се осъществява, когато майката ползва платен годишен отпуск или детето, прекарва с нея коледните, новогодишните и великденските празници, коледната и пролетната ваканция през съответната четна или нечетна година. За осъществяване на общия режим и този за празници и ваканции, бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом в посочените часове.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът В. Д. С. обжалва въззивното решение като поддържа неправилност и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че определеният режим с прилагане на защитни мерки е неизпълним и неприложим, а по отношение на определения общ режим на лични отношения, че последният не е в интерес на детето, което два пъти в месеца ще трябва да пътува в петъчния ден след детска градина 200 км., след което ще попадне в непозната среда, при условие че е момиче и бащата никога не е участвал в отглеждането му, нито е запознат с неговите навици. Поддържа се, че въззивният съд не отчел установеното по делото обстоятелство, че бащата е психично нестабилен, с нисък родителски капацитет, че никога не се е грижил за детето и не е в състояние да осигури безопасността му в динамична градска среда, без присъствието на трето възрастно лице. Според касатора, неправилно водещият мотив на въззивния съд при постановяване на решението, е наличието на родителско отчуждение, а не липсата на родителски капацитет у бащата, каквато безспорно е установена по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се поддържа единствено, че обжалваното въззивно решение противоречи на т. 4 от ППВС № 1/12.11.1974 г. и на практиката на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, според която определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето, както и че когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. С оглед изложените доводи, касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се постанови режим на лични контакти между детето и бащата, така както е определен в първоинстанционното решение.

В отговор на касационната жалба, насрещната страна - И. Д. В. е изложено становище, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че изложените доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, са неоснователни.

Касаторът И. Д. В. обжалва решението като поддържа, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства /без да се посочва кой са тези доказателства/; въззивният не е изпълнил задължението си да допусне служебно нова експертиза относно наличието на синдром на родителско отчуждение и какви са подходящите мерки за преодоляването му и тяхната продължителност; неправилно е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Д., Д., Б. и Х., доколкото част от тях са заинтересовани от изхода на спора, а останалите не установяват факти, които да са в резултат на техни преки впечатления, като същевременно не е взел предвид показанията, дадени от свидетелите Ж. и П.. С оглед изложените доводи, касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважат насрещните му искове, а ако са налице условията на чл. 293, ал. 2 ГПК – делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС – конкретно посочена от касатора, следните въпроси: 1/ Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички представени и приети по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със събраните доказателства и приетите такива по делото; 2/ Следва ли въззивната инстанция да вземе предвид дадени свидетелски показания на заинтересовани по делото свидетели и трябва ли де ги цени, като годен доказателствен материал по делото; 3/ Следва ли въззивният съд при констатирано „родителско отчуждение“ да назначи нова/повторна съдебно психологична експертиза с оглед опазване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето при определянето на режима на лични контакти с неотглеждащия родител. Касаторът е формулирал и въпроси, за които се поддържа наличието на допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без надлежна обосновка по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК.

Насрещната страна по жалбата – В. Д. С., не е депозирала отговор.

За да отмени частично решението на първата инстанция в частта, с което са изменени постановените с влязло в сила решение по гр. д. № 129/2020 г. на Районен съд Г. Т. мерки относно режима на лични отношения между бащата и детето, въззивният съд е приел, че безспорно е налице изменение на обстоятелствата, свързани с навършване на определена възраст на детето, което почти не познава баща си, показва признаци на смущение и тревожност при общуването помежду, а съгласно досегашният режим на лични отношения, предстои контактите между двамата да бъдат разширени, да се провеждат без присъствието на майката, вкл. детето да бъде вземано от бащата с право на преспиване в населено място, отдалечено на около 200 км. от населеното място, в което то живее. На следващо място е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, свързани със задълженията на родителите при спазване на вече определения режим на лични контакти на бащата с детето и нарушаването му от бащата, основно по съображения за собствената му безопасност, основани на неоснователни твърдения за посегателство върху имуществото му и закани за саморазправа с личността му. От своя, майката не желае да общува с бащата поради проявите му на грубо и обидно отношение, както и поради страховете и загрижеността си за детето. Въззивният съд е отчел и следните факти и обстоятелства: досегашният режим предвижда след навършване на петгодишна възраст на детето, контактите между него и бащата, да се осъществяват по местоживеенето на бащата и с преспиване при него; исканата от майката промяна на този режим е в посока и занапред той да се осъществява по местоживеенето на детето и в нейно присъствие или определено от нея лице, като едва след навършване на 10 годишна възраст, бащата да има право да осъществява контактите с детето по своето местожителство, с преспиване и за по 15 дни през лятната ваканция; исканата от бащата промяна в режима е в посока за незабавно осъществяване на контактите по неговото местоживеене и с преспиване на детето, като в открито съдебно заседание е заявил, че е склонен в началото на новия режим и за период от 2-3 месеца, срещите му с детето да бъдат в присъствието на майката, за да бъде преодоляна създадената враждебна ситуация, а детето да бъде спокойно. При съобразяване на горните обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извод, че определеният от първата инстанция режим не отчита, че при сходни обстоятелства, досегашният режим не е ефективен, не предоставя възможности за преодоляване на отчуждението на детето от неговия баща, което не отговаря на интересите му, както и че създава условия за задълбочаване на конфликтите между родителите, респективно, че параметрите при които е допуснато изменение на режима на лични отношения между бащата и детето, не са съобразени в достатъчна степен с интересите на детето и на родителите. Изхождайки от принципните положения, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители, както и че режимът на лични отношения с неотглеждащия родите следва да бъде определен в контекста на установените по делото конкретни обстоятелства и да способства за осигуряване в най-пълна степен на възможността на детето да общува и с двамата си родители и да не бъде лишавано от пълноценни отношения с неотглеждащия родител, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е необходимо при определяне на режима на лични отношения да се предвиди преходен период с включена професионална помощ от експерт за осъществяването му и с прилагането на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК. При съобразяване на конкретно установените по делото обстоятелства, съдът е приел, че родителите се нуждаят от професионална помощ с цел преодоляване на възникващите между тях конфликтни ситуации, нормализиране на отношенията им, оказване на подкрепа на детето за преодоляване на отчуждението с баща му и тревожността му от срещите с него, които се дължат именно на редките контакти и начина, по който се осъществяват; че за възстановяване на връзката на детето с бащата, е необходимо първоначално срещите между тях да се провеждат в защитена и спокойна среда, за да се преодолее отчуждението, с участието на съответните специалисти и с участието на майката, която е отговорен родител и към която детето изпитва доверие, а едва впоследствие плавно и поетапно да се разширят. В тази връзка съдът е приел, че постепенно и в рамките на 24 срещи между бащата и детето, с участието първоначално на майката и специалист, а след това само със специалист и в защитена среда по негова препоръка, защитните мерки биха били ефикасни, като едва след постигане на положителен резултат, режимът следва бъде осъществяван по обичайния начин. Съобразявайки съдебната практика на ВКС по осъществяване на постановени защитни мерки, с решението си съдът е възложил конкретни задължения и отговорности за Дирекция“Социално подпомагане“, като е указал на родителите, че те са длъжни да изпълняват предписаните мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези на чл. 59, ал. 8 СК, като при отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложения на социалния работник, водещ случая, директорът на ДСП може да издаде и задължително предписание, а при необходимост и да сезира съда по реда на чл. 59, ал. 9 СК.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС приема, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, като съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и по този въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на В. Д. С., не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се поддържа единствено, че обжалваното въззивно решение противоречи на т. 4 от ППВС № 1/12.11.1974 г. и на практиката на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 2 СК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият процесуалноправен въпрос в изложението на касатора И. Д. В., макар и да покрива общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма претендираното от него значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий - противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното решение, изводът на съда, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим, което налага неговото изменение, вкл. с прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, е извършена въз основа на съвкупния анализ на всички конкретно установени по делото обстоятелства, имащи значение за постановяване на промяна в определените преди това мерки за лични отношения между родителя и детето. Въззивното решение е съобразено с трайната съдебната практика на ВКС, че мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето; във всеки съдебен спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а определените по реда на чл. 59, ал. 8 СК защитни мерки трябва да са подходящи, изпълними и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно и да общува нормално и с двамата си родители; съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител.

Вторият въпрос, който най-общо се отнася до приложението на нормата на чл. 172 ГПК, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като той не е от значение за решаващите изводи на съда за основателност на иска с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК за изменение на мерките относно режима на лични контакти между бащата и малолетното дете.

По третия въпрос не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обуславящ за формиране решаващата воля на съда. По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според което нарушената привързаност на детето към биологичния му баща е свързано с неговата липса, дължаща се на редките им срещи и с липсата на отношение на бащата към детето, като констатираното отчуждаване не е в резултат на поведението на майката, а поради отношението на бащата към детето, игнорирането му от негова страна и незнанието му как да установи пълноценна връзка с него. Именно констатациите на вещите лица за настъпило отчуждение между детето и неотглеждащия родител, което не е в резултат на поведението на родителя, упражняващ родителските права, са обусловили и изводите на съда, че е налице необходимост от промяна на досегашния режим на лични отношения, с включване на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, чиято цел е да се постигне едно нормално и пълноценно общуване между детето и бащата. В конкретния случай не са били налице основанията на чл. 201 ГПК за назначаване на нова или повторна експертиза, за да се определи режима на лични отношения и подходящите защитни мерки в преходния период, при съблюдаване на най-добрия интерес на детето.

Във връзка с несъгласието и на двамата касатори по така определения режим на лични отношения с прилагане на защитни мерки, настоящият състав на ВКС намира за уместно да отбележи, че въпросът дали тези мерки за посочения от съда период ще дадат резултат, зависи изцяло от поведението и на двамата родители, които следва да положат усилия за да преодолеят разногласията си и да търсят диалог помежду си и през посочения преходен период да направят всичко необходимо за да въздействат на детето така, че то да се успокои и да преодолее нежеланието си да контактува с баща си.

Повдигнатите на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. За пълнота следва да се посочи, че сочената допълнителна селективна предпоставка не е и надлежно обоснована от касатора съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице релевираните в изложението на касатора И. Д. В., основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

След връщане на делото на въззивния съд, последният следва да се произнесе по съдържащото се в касационната жалба на В. Д. С. искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, касаещ условията за осъществяване на общия режим на лични отношения през лятото, в случаите когато страните не са постигнали споразумение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 27.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 648/2024 г. на Окръжен съд Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: