ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3662

гр. София, 23.12.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 1541 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. Ш. С.Р.Л. /ALJA SHIPPING S.R.L./, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Румъния, представлявано от адв. Л. Т. и адв. К. И., срещу определение № 82 от 07.04.2025г. по в. ч.т. д. № 52/2025г. на Апелативен съд – В. Т. с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба с вх. № 955 от 24.01.2025г. на Окръжен съд – Русе против определение № 290 от 21.11.2024г. по ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд – Русе.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК, приемайки, че по отношение на трето заинтересовано лице срокът за обжалване на определението за допускане на обезпечение започва да тече от датата, на която е узнал за наложената обезпечителна мярка, като по този начин го е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите страни в производството. Сочи, че собственикът на кораба, срещу който е насочено обезпечението, не е надлежно уведомен за наложената обезпечителна мярка, тъй като не му е връчена обезпечителната заповед. Излага съображения, че заповедна е връчена единствено на капитана на кораба, който се намира в позицията на заинтересована от налагане на обезпечението страна, и корабния агент, който не се намира в правоотношения с корабособственика. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че с поискването на електронен достъп по ч. т.д. № 151/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе процесуалният представител дава съгласие призовки и съобщения да му бъдат връчвани чрез ЕПЕП, като сочи, че за прилагане на този метод на уведомяване адвокатът трябва да е избрал електронен адрес в ЕПЕП за електронна препоръчана поща, а когато не е избрана възможност за връчване по чл. 38, ал. 2 ГПК, но е посочен адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес, като адвокатът следва да е дал съгласие, че желае да бъде уведомяван по този начин. Поддържа, че подаването на заявление за електронен достъп до делото не се приравнява на процесуално действие и от него не следва, че е дадено и съгласие за връчване по електронен адрес. Сочи, че според ГПК само ако лицето е извършило процесуално действие в ЕПЕП, то се съгласява да приема електронни изявления и документи, съобщения, призовки по делото, като чл. 38, ал. 3 ГПК фингира съгласие само при извършване на процесуално действие в ЕПЕП. Твърди, че по делото липсват данни и за връчване на подлежащото на обжалване определение и на електронна поща съгласно изискванията на чл. 38, ал. 3 ГПК, когато такава възможност не е избрана съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба. Поради това намира, че срокът за подаване на частна жалба не е започнал да тече и същата не е просрочена. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от него частна жалба.

Ответниците О. О. Р. Олександър П. Макидонський, П. И. Переверза, В. М. В. и С. М. Воскобоиенко, представлявани от адв. И. И., оспорват частната жалба. Намират, че ГПК не дава възможност трета заинтересована страна да обжалва определение на съда за допускане на обезпечение, както и че срокът за обжалване от страна на частния жалбоподател като страна или като трето лице е пропуснат. Оспорват твърдението в частната жалба, че обезпечителната заповед е връчена единствено на капитана на кораба, като твърдят, че същата е доведена до знанието и на корабопритежателя, и на корабособственика чрез корабния агент, което той е декларирал в края на заповедите, поемайки задължението да ги информира. Сочат, че доказателства за уведомяване на корабособственика са налице в гражданското дело, заведено в едномесечния срок. Твърдят, че от приложен по делото имейл е видно, че корабният агент е изпълнил задължението си да извести корабопритежателя и отделно предоставя адресите за кореспонденция на корабособственика, на които са изпратени по електронен път приложените по делото писмени заповеди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от трето лице, чиято правна сфера е засегната с допусканата обезпечителна мярка арест на кораб, по смисъла на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. на Върховния касационен съд по т. д. № 6/2013г. на ОСГТК. Посочил е, че „А. Ш. С.Р.Л. (Alja Shipping S.R.L.) не е страна в производството за обезпечение на бъдещи искове за неизплатени заплати на екипажа на кораба. Изтъкнал е, че в чл. 396, ал. 1 ГПК не е регламентирано от кой момент започва да тече срокът за обжалване от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху обекта на обезпечението, и е приел, че за начална дата следва да се приеме моментът, към който е безспорно установено, че жалбоподателят е узнал за наложената обезпечителна мярка. Посочил е, че със Заповед № 3-804/22.11.2024г. на директора на Дирекция „Речен надзорРусе“ във връзка с издадената обезпечителна заповед по ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд-Р у. е разпоредено екземпляр от първата да се изпрати чрез корабния агент на корабопритежателя, като заповедта е връчена на П. Г. – представител на соченото за корабен агент „Рубишипс транспорт“ ООД, на 22.11.2024г. Посочил е, че според твърденията в частната жалба „А. Ш. С.Р.Л. (Alja Shipping S.R.L.) не е в правоотношение с „Рубишипс транспорт“ ООД. Приел е, че „А. Ш. С.Р.Л. е упълномощило „Д. и Л.“ Адвокатско дружество да го представлява в качеството му на корабособственик по ч. т.д. № 151/2024г. по описа на Окръжен съд-Р у., по което е постановено обжалваното определение, с пълномощно от 17.12.2024г., включително да преупълномощава други адвокати с предоставените права. Взел е предвид, че със Заявление с вх. № 32/2.01.2025г. по описа на Окръжен съд Русе, подадено чрез ЕПЕП, адвокат Л. Т., преупълномощен от адвокат Р. Л. – управител на „Д. и Л.“ Адвокатско дружество“, е поискал предоставяне на електронен достъп до ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд-Р у. и такъв му е разрешен с резолюция от 3.01.2025г. Поради това е достигнал до извод, че най-късно на 3.01.2025г. представителят на дружеството-жалбоподател е имал възможност да се запознае с определението, постановено по ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд-Р у., и е узнал неговото съдържание, с оглед на което частна жалба с вх. № 955/24.01.2025г. по описа на Окръжен съд-Р у., депозирана чрез пощенски оператор на 22.01.2025г., е подадена значително време след изтичане на едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, считано от 3.01.2025 година. По тези съображения въззивният съд е оставил подадената частна жалба без разглеждане.

Частната жалба е основателна.

Правилен е изводът на въззивния съд, че частният жалбоподател е легитимиран да обжалва определението за допускане на обезпечение. Легитимацията на третото за обезпечителното производство лице, което твърди, че имуществената му сфера е засегната с обжалваното определение, е призната с т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това направеното от ответниците в отговора на частната жалба възражение е неоснователно.

Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичният срок за обжалване на определението на съда по обезпечение тече от деня, в който на ответника е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. При липса на изрична норма, уреждаща началото на срока за обжалване на определението за допускане на обезпечение от третото засегнато от него лице, за начална дата следва да се приеме моментът, към който е безспорно установено, чe това лице е узнало за наложената обезпечителна мярка.

В настоящия случай с определение № 290 от 21.11.2024г. по ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд – Русе е допуснато обезпечение на бъдещи субективно съединени искове на посочените в определението физически лица против „М. Про С.“ Лимитед /Кипър/ в качеството и на беърбоут чартьор /наемател/ на моторен тораб ALJA Нидерландия/Р. с европейски идентификационен номер 02331320 и MMSI[ЕИК], регистриран на 06.03.2024г. в пристанище Галац, Румъния, за сумата 65 175 евро, представляваща неплатени заплати за екипажа, чрез извършване на „Арест“ на моторния кораб, находящ се в Пристанище Р.-Изток, на р.Дунав, в акваторията на Р. Б.

По делото не са представени доказателства на третото лице да е съобщена наложената обезпечителна мярка. Заповед № 3-804 от 22.11.2024г. на директора на дирекция „Речен надзор“ – Р., Агенция „Морска администрация“, с която на основание допуснатото обезпечение е арестуван моторният кораб, е връчена на 22.11.2024г. на капитана на кораба и на корабния агент „Р. Т. ООД, представляван от П. Г..

В производството пред въззивния съд е представено писмо от 11.12.2024г. от „Р. Т. ООД до адв. И., пълномощник на молителите в обезпечителното производство, с което го уведомява, че своевременно е информирал корабопритежателя за задържането на кораба, както и своевременно е информирал своите възложители относно ареста на кораба, наложен от Окръжен съд – Русе.

Настоящият състав намира, че посочените доказателства не установяват, че наложената обезпечителна мярка – арест на моторния кораб, е съобщена на частния жалбоподател „А. Ш. С.Р.Л., който се явява корабособственик. Съобщаването на мярката на капитана на кораба, който е сред лицата, по чието искане е допуснато обезпечението, и на корабния агент, за които по настоящото дело не са представени доказателства да са в правоотношение с корабособственика, не може да обоснове извод за уведомяване на последния чрез посочените лица. Такъв извод не може да се направи и от писмото на корабния агент, което, от една страна, не е годно да установи уведомяването на корабособственика, а от друга страна, не съдържа данни за такова уведомяване, а единствено за уведомяване на корабопритежателя.

Неоснователен е и доводът на ответниците по частната жалба, че уведомяването на корабособственика за допуснатото обезпечение се установява от представените от него уведомления, изпратени по имейл. Действително писмата на капитана на кораба Романцов са адресирани и до корабособственика, но от тях не може да се направи извод, че са изпратени на електронната поща на това дружество с оглед посочените в писмата-известия адреси на електронни пощи.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че частният жалбоподател следва да се счита уведомен за допуснатото обезпечение на датата, на която на пълномощника му е предоставен електронен достъп по делото. Разрешаването на електронен достъп до дадено дело на процесуален представител на лице, което не е страна по това дело, само по себе си не може да установи, че посоченото лице се е възползвало от предоставената му възможност, респективно, че се доказва узнаването от третото лице на постановен по делото акт, без да е доказано, че лицето или пълномощникът му са осъществили електронен достъп до делото. По делото липсват и доказателства за връчване на определението за допускане на обезпечение по реда на чл. 38, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Неоснователен е доводът на ответника, че извод за по-ранно уведомяване на частния жалбоподател следва да се направи при съобразяване на датата на упълномощаване на Адвокатско дружество „Д. и Л.“ и датата, на която е поискан електронен достъп до делото, тъй като посочените обстоятелства не могат да установят по безспорен начин момента на узнаване от дружеството корабособственик на наложената обезпечителна мярка.

Поради това, при липса на представени доказателства за узнаване на допуснатото обезпечение в по-ранен момент, настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че подадената от частния жалбоподател на 22.01.2025г. частна жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената частна жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 82 от 07.04.2025г. по в. ч.т. д. № 52/2025г. на Апелативен съд – В. Т.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – В. Т. за произнасяне по частна жалба с вх. № 955 от 24.01.2025г. на Окръжен съд – Русе против определение № 290 от 21.11.2024г. по ч. т.д. № 151/2024г. на Окръжен съд – Русе

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: