ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6038/29.12.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3495 по описа за 2025 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 144/09.06.2025 г. по гр. д. № 229/2025 г. в частта, с която Окръжен съд - Добрич, изменяйки решение № 9/21.01.2025 г. по гр. д. № 202/2024 г. на Районен съд - Добрич, е осъдил [община] да заплати на Л. А. Н. на основание чл. 200 КТ сумите 165.34 лв. – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от 26.03.2024 г., като искът е отхвърлен до предявения размер 1 098.49 лв., да заплати 12 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от 27.07.2023 г., като е определил отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва от [община] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. За приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който съгласно чл. 212 КТ се прилага при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, и за мотивите, с които съдът е длъжен да го обоснове? и 2. Следва ли обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука да се намали с изплатените на пострадалия работник/служител обезщетения от общественото осигуряване и застрахователя? Касаторът счита въпросите, включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 200, ал. 3 и 4 ГПК, и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Касаторът иска касационното производство да се спре до приключване на висящото тълк. д. № 1/2023 г. ОСГК на ВКС, по което вторият повдигнат въпрос е предмет на тълкуване. Претендира разноските по делото.
От ответника по касация Л. Н. не е постъпил отговор на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че следва да остави без разглеждане по същество частично недопустимата касационна жалба. Цената на иска за обезщетение на имуществените вреди от трудовата злополука, частично уважен от въззивния съд, е 1 400.00 лв., а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска до 5 000.00 лв.
В останалата част касационната жалба е с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, налице са останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения:
За да постанови обжалваемия и обжалван резултат, въззивният съд е приел иска по чл. 200 КТ доказан по основание, установявайки следните правопораждащи факти: 1) трудова злополука от 27.07.2023 г. – изпълнявайки задълженията си като „санитар – разнос на храна“ в Домашен социален патронаж по трудово правоотношение с ответната община, при доставянето на храна в дома на потребител, около 10:30 ч. пред блок 17 в[жк]в [населено място] ищцата се подхлъзва пред блока, пада на мократа настилка – преди инцидента е валял проливен дъжд, и счупва двете кости на подбедрицата в областта на глезенната става на левия крак; 2) неимуществени вреди, изразени в болки и страдания към и непосредствено след инцидента, тези през 180-дневния период на временна неработоспособност по причина на трудовата злополука, включително от понесените неудобства и негативни чувства, онези към приключване на съдебните прения и които очаквано ще настъпят в бъдеще, и 3) причинно следствена връзка на вредите с трудовата злополуката.
Размерът на обезщетението съдът е определил, съобразявайки следните обстоятелства: При падането от собствен ръст на твърдата настилка ищцата изпитва „адски болки“. Подпомогната е да стане и е подкрепена от двама минувачи – от нетърпимите болки й е невъзможно да стане и да се придвижи сама до лекия автомобил, който я превозва до болничното заведение. При пътуването кракът й се подува – отделени са парчета от костта, а тя плаче от болка. На 31.07.2023 г. й е извършено оперативно открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фабула. Поставени са импланти и два пирона, за да се закрепят отделените части от костта. Кракът й е гипсиран и е на болкоуспокояващи. По лекарско предписание й е забранено да става, като през 6-дневния болничен престой й се налага да бъде обслужвана – подлога, миене, носене на храна. Престоят преживява трудно физически и психически, включително поради това, че й се налага да вземе заем, за да заплати необходимите медицински разходи. След изписването й продължава да е в невъзможност да става и да се придвижва сама. Дори с патерици, губи равновесие и отново се нуждае от чужда помощ. Подпомагана от сина си, в дома си започва раздвижване с проходилка. Роднина по сватовство я посещава през ден, за да се грижи за къпането, което става на столче, и за готвенето. Съседка й пазарува, взема направления от лекари и също я подпомага в ежедневните нужди и грижи. При всичко това ищцата изпитва негативни чувства от създадените неудобства и безсилие от затрудненията и невъзможността да се обслужва сама. Трудовата злополука й причинява временна неработоспособност за срок 180 дни. Преди това е общителен, весел човек, но след инцидента се затваря в себе си и общува само с най-близките хора. В 59-годишната си възраст се притеснява, че възстановяването няма да е пълно, а естеството на работата й налага да ходи много пеша. Извършена е втора операция на 15.08.2024 г., след която около месец ищцата отново изпитва съществени затруднения при придвижването, налага й се да ползва проходилка и обслужване с чужда помощ. И след втората операция ще продължава да изпитва затруднения при придвижване, болки при натоварване на глезенната става на левия крак и при промяна на метеорологичните условия. Тези обстоятелства въззивният съд е намерил за доказани, в причинно-следствена връзка с трудовата злополука и, отчитайки икономическата обстановка в страната към 27.07.2023 г., е определил сумата 12 000.00 лв. за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука.
Настоящият състав намира, че обезщетението е определено адекватно на всички обстоятелства, които ППлВС № 4/ 1968 г. сочи да са от значение за прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 212 КТ. Дали обстоятелствата действително се установяват от събраните доказателства, в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери – така разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС. Както са описани в мотивите на решението обаче те са в причинна връзка с трудовата злополука от 27.07.2023 г. и решението съответства на нормативното тълкуване, извършено с Постановлението, и на каузалната практика на Върховния касационен съд по подобни дела. То съдържа необходимите мотиви в обосноваване на определения по справедливост размер на обезщетението. Първият въпрос е обуславящ, но по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд е намалил обезщетението, което работодателят дължи за имуществени вреди от трудовата злополука от 27.07.2023 г., със застрахователното обезщетение и обезщетението от общественото осигуряване, получени от пострадалия работник. В тази част решението е недопустим предмет на касационно обжалване, а вторият повдигнат въпрос не е обуславящ. По него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а висящото тълкувателно дело, на което въпросът е предмет, не е основание за спиране на касационното производство.
При този изход и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ответника остават направените разноски в производството пред касационната инстанция.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] срещу решение № 144/09.06.2025 г. в частта по иска по чл. 200 КТ за пресъденото обезщетение за имуществените вреди от трудовата злополука от 27.07.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на касационното производство до приключване на тълк. д. № 1/2023 г. ОСГК на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалите части.
Определението може да се обжалва от касатора в първата част пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа, като в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.