РЕШЕНИЕ

№ 785

гр. София,

29.12.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. №1727 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4812 от 13.08.2024 г. по в. гр. д. № 2927/2023 г. на ГС – София в частта му, с която са уважени предявените частично искове по чл. 200 КТ и е отхвърлен обратния иск срещу С. О.

Жалбоподателят „ЗМБГ“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отхвърлен предявения иск срещу наследниците на починалия в хода на процеса Г. А..

Ответникът - Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба Н. Г. М. - М., П. И. Г., Е. В. Г., Г. Г. М., действаща чрез законния си представител Е. В. Г., не вземат становище по спора.

Допуснато е касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т. 1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/ в частта му относно уважения иск по чл. 200 КТ на починалия Г. А. и обратния иск срещу Л. Л., изхода по който спор е във връзка с иска по чл. 200 КТ.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Г. Г. М. иск срещу „ЗМБГ“ АД, предявен на основание чл. 200 КТ за горницата над сумата над сумата 4200 лв. до 45 000 лв., като неоснователен.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Л. К. Л. да заплати на „ЗМБГ“ АД сумата 7 500лева-част от вземания в размер на 30 000 лева по обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД , при условие че тази сума бъде заплатена от дружеството на Г. А., Г. Г. и П. И. и е отхвърлил иска на „ЗМБГ“ АД срещу Столична за сумата от 5000 лева, представляваща припадащата се част от обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на А. Г. в резултат на трудова злополука по предявения обратен иск, при условие че тази сума бъде заплатена от дружеството на Г. А., Г. Г. или П. И..

Като е потвърдил същото решение останалата му част е осъдил „ЗМБГ“ АД да заплати на Г. А. М. и П. И. Г. по 45 000 лева, сума представляваща обезщетение за претърпяна смърт от трудова злополука на техен син - А. Г. М. и е отхвърлил иска на Н. Г. М.-М..

Установено е, а и между страните не е спорно, че към датата на процесната злополука – 04.08.2020 год., между ответното дружество и А. Г. М. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, както и че на посочената дата той изпълнявал трудовите си задължения като шофьор на камион, извозващ балиран битов отпадък. Установено е, че при товаренето на камиона с такъв отпадък в [населено място], м.“С.“ пострадалият е бил застанал до задната врата на ремаркето и около 13.00 ч. Л. К. Л. вдигнал с управлявания от него мотокар една бала с битов отпадък, а А. М. се навел под балата и в същото време тя паднала върху него, при което получил съчетана травма на гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат, в резултат на която била причинена смъртта му.

Между страните не се спори, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е констатирано и с разпореждане №29773 от 01.10.2020 год. на НОИ – Териториално поделение – София град по чл. 60, ал. 1 КСО и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката №49 от 21.09.2020 год. на НОИ – Териториално поделение – София град, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО, в който е констатирано, че работодателят „ЗМБГ“ АД и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ /което е работодател на третото лице-помагач Л. К. Л./ са допуснали множество нарушения, които се свеждат по следното: 1/ на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, съобразно който не се допуска използването на автомобил с неизправности; 2/ на чл. 164, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване, съобразно който съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти с или без двигател трябва да бъдат използвани само по предназначение и 3/ на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, според който не се допуска присъствието на хора и придвижването на подвижно оборудване и транспортни средства в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения.

Съдът е приел, че критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ, са разяснени в установената практика на ВКС – например Решение № 125 от 4.05.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4417/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. дело № 5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение № 291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 951/2011 год., IV г. о., ГК, Решение № 45 от 08.04.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1580/2020 год., ІІІ г. о., ГК и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намялаве на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено явно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това те са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. В разглеждания случай е установено, че на 23.03.2020 год. на А. М. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда, противопожарна охрана и Закона за движение по пътищата, както и инструктаж на работното място, а на 15.06.2020 год. – периодичен инструктаж, като според длъжностната характеристика за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, която му е била връчена, част от основните задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, са свързани с осъществяването на първичен преглед на моторното превозно средство преди привеждането му в експлоатация и уведомяване на работодателя за повреди. А. М. е бил запознат и със заповед № 26 от 30.03.2020 год. /на л. 46 от първоинстанционния съд/, с която всички шофьори/водачи на специализирана техника са били задължени да уведомяват незабавно специалист „Логистика“ на ответното дружество за възникнали технически проблеми/повреди/щети по автомобила, възникнали по време на изпълнение на трудовите им задължения. На А. М. бил проведен и инструктаж от ОП „СПТО“ на 24.12.2019 год., като същият бил запознат и с Правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи в ОП „СПТО“.

Установено е, че при изпълнение на тези дейности, както и на тези по използване на работното оборудване, които са обезпечени с отнасящи се до работниците мерки за безопасност, 5 пострадалият съзнателно е пренебрегнал и нарушил предписаната в Наредба № 12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи забрана за присъствието на хора в зона на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения – чл. 19, т. 1 /същата забрана фигурира и в утвърдената от „ЗМБГ“ АД инструкция за безопасна работа с автомобил/. Въпреки че вратата на ремаркето, прикачено към камиона, не се затваряла, тъй като едната му ключалка била неизправна, пострадалият е съзнавал, че за да оперира безопасно при товарно-разтоварни работи не трябва да се намира в техния обсег, още по-малко в зоната под повдигнат товар – вдигната от мотокара бала с отпадък, тежаща около 500 кг. Това състояние на вратата на ремаркето, видимо и за свидетеля Г. Т. С., е било допуснато от други работници на „ЗМБГ“ АД, а третото лице-помагач Л. К. Л. е управлявал мотокара, който в случая не е бил използван като подемна машина /каквото предназначение има/, което грубо нарушава правилата за безопасност, но грубо нарушение на тези правила е допуснал и пострадалият. Освен това последният не е проявил елементарна житейска съобразителност да отчете местоположението си и е пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува живота си – не би могъл да се отмести ако товарът падне. Поведението му представлява груба небрежност и е основание за намаляване на обезщетенията.

С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, въззивният съдебен състав е намерил, че каузалният му принос е 30 %, с който процент следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди на всеки един от тримата ищци, както обосновано е приел и СРС /виж Решение №202 от 12.12.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1298/2014 год., ІІІ г. о., ГК и Решение № 21 от 12.03.2018 год. на ВКС по гр. дело № 1459/2017 год., ІІІ г. о., ГК/.

По отношение на ищцата Г. М. е прието, че тя е загубила баща си в ранна детска възраст – 7 години и е лишена от неговата настояща и бъдеща родителска подкрепа, в период, в който започва изграждането на връзка между баща и дете, което неизбежно причинява травма на всяко дете, доколкото е установено че ищцата и нейния баща са се виждали всяка седмица през почивните дни. За степента на това травмиращо детето преживяване, обаче, въззивният съд отчита липсата на създадена трайна битова и емоционална връзка между дете и баща още преди развода на родителите и след това, при което то не е било така силно травмирано, както ако би загубило родител, с когото е споделяло ежедневно бита и преживяванията си и на чиято подкрепа, грижа и обич е разчитало постоянно – от 2015 год. ищцата е отглеждана първоначално от трети за спора лица, а след м. август 2015 год. от дядо си – първоначалният ищец Г. А. М.. Трябва да бъде отчетена и липсата на данни загубата на бащата да е причинила на детето значително психично разстройство или промяна в начина на живот, което съответно сочи и на липсата на силна емоционална привързаност на детето към бащата. Напротив то е наричало и дядо си „тато“, който впоследствие – след настъпването на трудовата злополука, го е осиновил, заедно със съпругата си. Макар и трудно от човешка гледна точка да може да се определи паричен еквивалент на загубата на родител, съдебната практика е определила приблизителни параметри на паричната компенсация на болки и страдания от малолетно дете като справедлив размер на обезщетението за загуба на родител, при това при изградена силна и трайна емоционална връзка между тях в резултат на съвместно съжителство, както и с оглед възрастта на детето, времето на настъпване на злополуката и конкретните икономически условия, който размер обичайно е около 150 000 лв. – 200 000 лв. Като съобразява всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са установени по делото, включително и променените социално-икономически условия в страната към датата на настъпване на трудовата злополука – 04.08.2020 год., въззивният съд намира, че с определянето на обезщетение в размер на 120 000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените от малолетната ищца вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че макар емоционалната връзка между родителите и техния син да не е била силна, същата не е била изцяло прекъсната и заличена, а смъртта на сина им се е отразила негативно на ищците, породила е страдания и болка от загубата на детето им.Съдът е приел, че с оглед всички установени по делото факти, обуславящи по-нисък интензитет на търпените вреди, както и променените социално-икономически условия в страната към датата на настъпване на трудовата злополука – 04.08.2020 год. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в значително по-нисък размер от приетия в съдебната практика за обичаен при принудително прекъсната от деликт връзка родител-дете, а именно в размер на по 65 000 лв. за всеки от ищците, както е приел и първостепенния съд.

Посочено е, че направения извод за съпричиняване на всеки един от ищците обезщетение следва да бъде намалено със сума, съответна на процента съпричиняване, а обезщетението на ищцата Г. Г. М. следва да бъде намалено и с плащането по групова застраховка „ Задължителна трудова злополука“ в размер на 79 800 лв. /което е доказано от ответника/, поради което и релевираните претенции се явяват основателни, както следва: от ищцата Г. Г. М. – до размер на 4 200 лв. /120 000 лв. – 36 000 лв. – 79 800 лв./, а от първоначалния ищец Г. А. М. и ищцата П. И. Г. – до размер на по 45 500 лв. /65 000 лв. – 19 500 лв./, а в останалата част до пълните предявени размери подлежат на отхвърляне.

Въззивният съд е приел, че иска на Н. М. – М. за репариране на претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат А. М., е неоснователен. Прието е, че макар ищцата и пострадалия – брат и сестра, да е имало формално родство, по делото не е доказано проявлението на конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването между тях на близост по-голяма от тази, считана за нормална за тази родствена връзка, поради които и ищцата не е понесла неимуществени вреди, болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Съдът е посочил, че по делото не е установено ищцата да е понесла душевни болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки от смъртта на свой близък. Според въззивният съд в случая се касае за нормална връзка на привързаност и обич между ищцата и нейния брат, характерна за този род роднинска близост и искът е неоснователен.

Допуснато е касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т. 1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/ в частта му относно уважения иск по чл. 200 КТ на починалия Г. А. и обратния иск срещу Л. Л., изхода по който спор е във връзка с иска по чл. 200 КТ.

Настоящият състав констатира, че първоначалният ищец Г. А. М. е починал в хода на въззивното производство - на 02.04.2023г. , и с определение от 18.10.2023г. по гр. д.№2927/2023г. , са конституирани като страни по делото Е. В. Г. - негова съпруга, Н. Г. М.-М. – негова дъщеря и Г. Г. М. – дъщеря на А. Г., осиновена от дядо си Г. А. при условията на пълно осиновяване след смъртта на сина му при трудовата злополука, като последните две участват в процеса и на собствено основание, като наследници - сестри на починалия при трудова злополука А. Г.. При конституиране на наследниците на ищеца Г. А., същите са взели участие в делото като новоконституирани страни, поради което съдът е следвало да се произнесе не по иск на починалия в хода на процеса ищец Г. А. , а по иска на неговите наследниците, постановявайки съответния диспозитив. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна.

Ето защо въззивното решение в частта му, по отношение на която е допуснато касационно обжалване, а именно с която е осъден „ЗМБГ“ АД да заплати на Г. А. М. по 45 000 лева, сума представляваща обезщетение за претърпяна смърт от трудова злополука на сина му - А. Г. М., като е осъден Л. К. Л. да заплати на „ЗМБГ“ АД сумата 7 500лева-част от вземания в размер на 30 000 лева по обратни искове с правно основание чл. 54 ЗЗД , при условие че тази сума бъде заплатена от дружеството на Г. А., Г. Г. и П. И. , е недопустимо и следва да се обезсили.

Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе относно основателността на претенциите за обезщетение по чл. 200 КТ на наследниците на ищеца Г. А. М. - Е. В. Г. - негова съпруга, Н. Г. М.-М. – негова дъщеря и Г. Г. М., както и по отношение на обратния иск срещу Л. Л..

В останалата си част същото решение е влязло в сила поради недопускането му до касация.

С оглед изхода на делото по спора съдът ще следва да се произнесе и по направените разноски и пред настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 4812 от 13.08.2024 г. по в. гр. д. № 2927/2023 г. на ГС – София в частта му, с която е уважен предявения иск по чл. 200 КТ на починалия в хода на процеса Г. А. и обратния иск срещу Л. К. Л..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в обезсилената му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: