ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41

гр. София, 07.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 131/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15703/10.09.2024 г. на К. И. Ц., [населено място], чрез адвокат К. П., срещу въззивно решение № 587/02.07.2024 г. по в. гр. д. № 400/2024 г. на Окръжен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вредим 2. За критериите, които следва да бъдат съобразявани от съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт; 3. Може ли изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага ли доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Ответникът по касация община Поморие, представляван от кмета И. А., чрез адвокат Ю. Б., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 249/28.12.2023 г. по гр. д. № 680/2022 г. на Районен съд – Поморие в частта, в която община Поморие е осъдена да заплати на К. И. Ц. 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, възникнали в резултат от счупване на глезената става на левия крак, настъпило на 20.08.2020 г., поради спъване в неравна част на асфалта на пешеходна пътека, находяща се в гр. Поморие, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението, както и в частта, с която предявеният от К. И. Ц. срещу община Поморие иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева.

Въззивният съд е приел, че на 20.08.2020 г. ищцата е паднала в началото на пешеходна пътека в гр. Поморие, на кръстовището на ул. „Е. Й. и ул. „ген. Скобелев“, в близост до аптека „Марешки“, спъвайки се в изкуствена неравност (издатина), намираща се между бордюра и пътното платно. Придружавана от свидетелката П., ищцата е пресичала пътното платно в светлата част на денонощието, когато се спънала и паднала, от което пострадало лявото й стъпало. С помощ от своята приятелка ищцата се прибрала в наетата квартира, след което е останала в легнало положение поради силни болки и невъзможност за придвижване. В рамките на ден Ц. е посетила две болнични заведения, получавайки диагноза „изкълчване“. Остатъкът от почивката е прекарала на легло. След прибирането си на 26.08.2020 г. в [населено място] на ищцата е извършено рентгеново изследване, а на 27.08. й е издаден лист за преглед с основна диагноза „счупване външен малеолус без дислокация на лява глезена става“. Установено е, че назначеното й лечение е изразено в гипсова имобилизация за срок от 6 седмици и антикоагулантна медикаментозна профилактика за около 3 месеца. За неоснователно е прието възражението на община Поморие относно несъответствие между показанията на свидетелката П. и твърденията на ищцата за местонахождението и размерите на неравността, тъй като относимите обстоятелства са установени и от заключението на техническата експертиза. По отношение механизма на инцидента показанията на свидетеля П. са преценявани при условията на чл. 172 ГПК, тъй като той е служебно ангажиран с община Поморие. Прието е, че те са в противоречие с установеното от вещото лице, онагледило изводите си със снимков материал на твърдяната неравност. Преживените от ищцата болки и страдания по интензитет и продължителност са приети за установени както от медицинската експертиза, така и от показанията на свидетелките П. и А.. Според експертното заключение този тип травми се възстановяват обичайно за около 2,5-3 месеца при изразен силен болков синдром и оток на ставата в острия период след контузията и умерено изразени болки при опит за движение и натоварване в останалия период от лечението. Установено е наличие на т. нар. „лъжлива става“, т. е. неприключил оздравителен процес, при който двете части на счупената кост не са неподвижно съединени. Такава „лъжлива става“ се образува при проведено непълноценно лечение и наличие на обективно предразположение на пострадалата към непълноценност на оздравителните процеси в областта на костите. Според вещото лице това са и причините за остатъчните последици от травмата и за удължаването на възстановителния процес при ищцата. Посочено е, че несвоевременното имобилизиране на крака й, натоварването му с движение след фрактурата, както обстоятелството, че ищцата е носила гипс само три седмици, вместо предписаните и шест, има пряко отношение към нейното състояние. Показанията на свидетелката А., приятелка и съседка на ищцата, сочат, че след завръщането си от лятната почивка в Поморие, ищцата е лежала в дома си четири-пет дни, в който период е очаквала болката да премине, с оглед определянето на травмата като „изкълчване“ от медицински лица в гр. Бургас. Състоянието й се влошило, направена е образна диагностика, която е установила фрактурата. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към правните изводи на първоинстанционния съд относно неизпълнените задължения на общината за изграждане и поддръжка на пътната и тротоарна настилка в безопасен за ползване вид. Посочено е, че доколкото самата пешеходна пътека е изградена с цел безопасно преминаване през натоварено пътно кръстовище, наличието на неравност компрометира основното й предназначение. Съдът е квалифицирал процесното съоръжение като „препятствие“, което пречи и допълнително утежнява безопасното преминаване на пешеходците. Прието е, че липсва законно основание за съществуването му, тъй като нито е предвидено, нито е изпълнено като пътно съоръжение от собственика на имота. Няма данни и да е част от програма за подпомагане и създаване на благоприятна среда за хора с увреждания. При тези съображения е направен извод, че е налице противоправно бездействие на община Поморие за премахване на препятствието. Приета за доказана е причинно-следствената връзка между това бездействие и вредоносния резултат, доколкото от заключението по медицинската експертиза е установено, че причинената фрактура е следствие от описания от ищцата и доказан по делото механизъм на падане и нараняване. Неоснователно е възражението на ответната община, че придобитата поради влошаване на състоянието на опорно-двигателния апарат нестабилност в походката на ищцата е причина за нейното падане. Вещото лице е посочило, че такава причина е наличното препятствие на пешеходната пътека, като на равен терен това хипотетично не би се случило. Не намира приложение в процесния случай и Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, тъй като процесният инцидент е осъществен преди влизането й в сила. Прието е за основателно възражението на община Поморие за съпричиняване на вредоносния резултат. След получаване на травмата, пострадалата не се е погрижила за своето лечение, с което да осигури нормалния ход на възстановяването си. След връщането си у дома, ищцата е останала без необходимата за възстановяването си медицинска грижа няколко дни преди да предприеме посещение на лечебно заведение. Впоследствие въпреки получените указания от медицински специалисти, Ц. е гипсово имобилизирана само за три седмици, вместо предписаните й – шест. Няма данни за проведена рехабилитация след това, която да спомогне за възстановяване на функцията на пострадалия крайник. Именно поради неправилното и преждевременно натоварване с движение на болната става, лечението не е постигнало своя резултат, вследствие на което почти четири години след счупването, ищцата е продължила да търпи болки. С тези аргументи съдът е определил съпричиняване чрез пасивно поведение в размер на 30% на претърпените неимуществени вреди. Изложени са съображения, че увреждането съответства на средна телесна повреда по смисъла на НК, но същото не е животозастрашаващо, липсват допълнителни оперативни интервенции или болничен престой. Отчетено е общото увредено състояние на опорно-двигателния апарат на ищцата и нейната възраст от 57 години към момента на произшествието, липсата на пълно преодоляване на травмата, както и икономическите показатели в страната към момента на настъпване на вредните последици. При преценка на посочените обстоятелства съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7143 лева, който намален с процента съпричиняване съответства на крайния извод на първоинстанционния съд за справедливо обезщетение от 5000 лева.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по първите два въпроса, касаещи определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, в която се приема, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, както и че критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието на обществото. В случая въззивното решение е съобразено с цитираната по-горе константна съдебна практика. В мотивите са изложени всички факти и обстоятелства, установени с допустими доказателствени средства, въз основа на които е прието, че ищцата е преживяла силни болки и страдания при настъпване на увреждането, както и при последвалото неблагоприятно развитие на нейното състояние. Посочено е също, че настъпилото увреждане не представлява открита рана, като ищцата не е претърпяла хоспитализация, нито са извършвани оперативни интервенции. При определяне на справедливия размер обезщетение на неимуществени вреди са взети предвид и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента. Не се установява и твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС за присъждане на обезщетения в по-голям размер в сходни случаи, доколкото в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК е налице разлика в броя и интензитета на претърпените от пострадалите увреждания.

Вторият въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос, като подложи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. В случая съдът е приел, че действията на ищцата след настъпване на инцидента са в пряка връзка с липсата на пълно възстановяване и продължаващите болки и страдания далеч след обичайния за подобен тип увреждания възстановителен период. Натоварването на пострадалата глезенна става и поредицата от дни, в които същата не е обездвижена, както и преждевременното премахване на гипсовата имобилизация са допринесли за образуването на „лъжлива става“, т. е. за неприключил оздравителен процес и липса на съединяване между двете части на счупената кост. Ето защо и по този въпрос не може да се възприеме становището на касатора за наличие на противоречие на мотивите на въззивното решение с приетото в практиката на ВКС.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на делото на ответника по касация община Поморие следва да се присъдят сторените в настоящото производство. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие направените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 2500 лева. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 1 278, 23 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 587/02.07.2024 г. по в. гр. д. № 400/2024 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА К. И. Ц., [населено място], да заплати на община Поморие, представлявана от кмета И. А., сумата от 1 278, 23 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: