О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4170

гр. София, 20.09.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 4397/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Х. Ч., представляван от адв. В. К., срещу постановеното в производство по първа фаза на делбата въззивно решение № 139 от 23.05.2023 год. по в. гр. д. № 184/ 2023 год. на Хасковския окръжен съд, с което се потвърждават решение № 260015 от 22.07.2021 год. и решение № 260001 от 25.07.2022 год. /чл. 247 ГПК/ по гр. д. № 100/2018 год. на Ивайловградския районен съд.

Според касатора, неправилно е допусната делба на процесните земеделски земи между наследниците на Х. Д. К. /поч. на 21.11.1971 год./, в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите за недоказаност на възражението му за изтекла придобивна давност. Моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск за делба. Поддържа становище за допуснати съществени процесуални нарушения при връщане на делото от страна на въззивния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. В тази връзка моли да бъде извършена служебна проверка относно вероятната нищожност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата касаторът се позовава и на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС и решение № 2 от 11.05.2016 год. на ВКС по гр. д. № 3532/2015 год., II г. о., по въпроса: „Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, определени към датата на влезли в сила решения на земеделската комисия за земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците, приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?“.

Ответниците по касация М. М. Д., Ж. М. Д., С. М. Ч., С. Н. Н., М. Н. Я. и С. Д. Т., заедно представлявани от адв. Й. А., оспорват жалбата в писмен отговор. Излагат становище за неоснователност на въведените касационни основания, както и за липса на предпоставки за допускането до касационно обжалване.

Съделителите Г. Д. Т., Е. Д. М., Р. Б. М., Н. В. М., М. Х. К. и Е. Х. Р. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По оплакванията за вероятна нищожност на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира следното:

С определение № 525 от 16.12.2021 г. по в. гр. д. № 624/2021 год. Хасковският окръжен съд е прекратил първоначално образуваното въззивно производство и е върнал делото на Ивайловградския районен съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. Мотивирал се е с констатиран пропуск на районния съд да изрази в диспозитива на решението част от иначе пълно формираната в мотивите воля досежно имотите и квотите, при които да се допусне делбата между страните по делото, като е указал за необходимостта диспозитивът на решението да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК. В изпълнение на тези указания районният съд е поправил решението си, като е обективирал в диспозитива на съдебния акт, съобразно с достигнатите констатации в мотивите, волята си по въпросите за това между кои лица, за кои имоти и при какви квоти да се допусне делбата. След това е изпратил делото на въззивния съд, пред който е образувано в. гр. д. № 184/2023 год., приключило с обжалваното решение № 139 от 23.05.2023 год.

При тези данни не може да бъде изведен извод за вероятна нищожност на обжалваното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с приложението на чл. 247 ГПК. В практиката си Върховният касационен съд последователно възприема становището за това, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Когато в мотивите на съдебното решение съдът е формирал воля по целия спорен предмет, но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т. е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението. В този смисъл: решение № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г., I г. о., решение № 50089 от 13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г., II т. о., определение № 1449 от 03.06.2024 г. по ч. т. д. № 897/2024 г., II т. о. и др. Ето защо, поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.

По поставения правен въпрос:

За да постанови решението си въззивният съд е установил кръга наследници на Х. Д. К., починал на 21.11.1971 год., въз основа на представеното по делото удостоверение за наследници № 161811 от 10.07.2018 год. Приел е за безспорно, че с решения на Общинска служба по земеделие - гр. Ивайловград в тяхна полза е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесните имоти, а именно подробно описаните в решението: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** по КККР на [населено място], [община], Х. област, имоти с пл. № * и № * по плана за земеразделяне на [населено място], както и имот пл. № * по плана за земеразделяне на [населено място]. Съответно е обосновал извод за това, че страните по делото са придобили правото на собственост върху описаните недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на наследодателя им - Х. Д. К., починал на 21.11.1971 год. и реституция по ЗСПЗЗ.

При произнасяне по възражението за придобиване на имотите по давност от А. Ч. /ответник по иска за делба и касатор в настоящото производство/ съдът е съобразил, че същият е правнук на Х. К. - син на един от синовете на неговата дъщеря Е. Ч., починала на 24.05.2012 год. Позовавайки се на представеното като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа от 23.07.2008 год., с което баба му го е упълномощила да я представлява във връзка с издаване на нотариални актове за собственост по отношение на земеделските земи, оставени в наследство от Х. К., е обосновал извода за това, че до смъртта същият е действал от нейно име. Съответно, най-рано може да се приеме, че е демонстрирал воля за своене на имотите със сключване на договора за аренда от 05.03.2013 год. От тази дата до подаването на исковата молба на 04.10.2018 год. обаче, не е изтекъл изискуемият 10-годишен давностен срок. Що се отнася до показанията на свидетеля П., че единствено Ч. е обработвал имотите от 2007 год., въззивният съд е посочил, че сами по себе си те не обосновават извод за наличието на субективния признак на владението - вещта да се държи като своя, предвид липсата на доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установи, че от страна на Ч. са били извършени едностранни действия, с които да е превърнал държането на идеалните части на останалите наследници във владение, в каквато насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год., ОСГК.

С тези мотиви окръженият съд е приел, че разглеждайки спора по същество и допускайки до делба описаните в исковата молба земеделски земи, придобити по наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, и при квоти, определени в съответствие с нормите на чл. 5-9 ЗН, а именно: 9/216 ид. ч. за Г. Д. Т.; 9/216 ид. ч. за Е. Д. М.; 18/216 ид. ч. за М. М. Д.; 18/216 ид. ч. за Ж. М. Д.; 18/216 ид. ч. за С. М. Ч.; 9/216 ид. ч. за С. Н. Н.; 9/216 ид. ч. за М. Н. Я.; 6/216 ид. ч. за Е. Х. Р.; 6/216 ид. ч. за М. Х. К.; 6/216 ид. ч. за А. Х. Ч.; 27/216 ид. ч. за Р. Б. М.; 27/216 ид. ч. за Н. В. М. и 54/216 ид. ч. за С. Д. Т., първоинстанционният съд е постановил правилни и законосъобразни решения, които следва да бъде потвърдени.

При тези съображения по предмета на спора поставеният правен въпрос е обуславящ за решаващите правни изводи на съда, но не е разрешен в противоречие, а в пълно съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год., ОСГК. Доводите на касатора за това, че бил установил фактическа власт върху процесните имоти на различно правно основание от наследяването не съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка. Всъщност, никъде по делото не е и посочено такова друго основание. Обстоятелството, че към датата на възстановяване на имотите с решение на общинската служба по земеделие същият не се е легитимирал като собственик, тъй като неговата баба все още е била жива, не променя основанието, на което започва съвладението. Както е посочено в тълкувателното решение, при наследяването като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В случая е установено, че А. Ч. е упражнявал фактическа власт от името на Е. Ч. до датата на смъртта, а впоследствие вече в качеството на неин наследник. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. В този смисъл е даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение и произнасянето на въззивния съд по предмета на спора е напълно съобразено с него, поради което посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 23.05.2023 год. по в. гр. д. № 184/2023 год. на Хасковския окръжен съд по постъпилата срещу него касационна жалба на А. Х. Ч., чрез адвокат В. К..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.