ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245

гр. София, 04.05.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. С.

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

П. К.

при секретаря … и становището на прокурора от ВКП … като изслуша докладваното от съдия Колева ЧНД № 406/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С определение от 28.04.2026 г., постановено по ВНЧД № 789/2026 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, производство по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане от Софийски окръжен съд.

С определение от 30.04.2026 г. съдебният състав по ВНЧД № 351/2026 г. при Окръжен съд – София е приел, че делото не му е подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 22.04.2026 г., постановено по ЧНД № 2229/2026 г. Пловдивският районен съд в производство по чл. 64, ал. 1 НПК взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите К. Н., Р. Б., К. В. и В. С..

В срока за обжалване в Пловдивския окръжен съд било образувано ВНЧД № 789/2026 г., което било прекратено, т. к. съдебният състав счел, че компетентен да се произнесе по въпроса за мерките за неотклонение на обвиняемите К. Н., Р. Б., К. В. и В. С. е Окръжен съд – София, защото престъплението, описано в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми (по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК) било извършено в гр. Костинброд, който попада в района на действие на Окръжен съд – София.

По образуваното пред Окръжен съд – София ВНЧД № 351/2026 г. съдебният състав приел, че съобразно правилата на чл. 45 НПК въззивното разглеждане на наказателните дела, решени от районния съд, се осъществява от съответния окръжен съд, като такъв е окръжният съд, в чийто териториален район се намира първостепенният съд, решил делото и постановил атакувания акт. Затова повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд.

Първо, видно от данните по делото, мястото, където се твърди в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми, че е извършено престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК за обв. К. Н. е индивидуализирано като с. К., обл. София, а за обв. Р. Б., В. С. и К. В. е гр. К., обл. София. Следва да се посочи, че с. К. се намира в съдебния район на Софийски районен съд, а гр. К. в района на действие на районен съд – Костинброд. По тази причина, съобразявайки описаното в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми на посочените лица, деянието, което им е вменено да е осъществено в съучастие между тях, се твърди да е извършено в различни населени места.

Второ, от материалите по делото се установява, че досъдебно производство № 135/2026 г. по описа на Икономическа полиция при ОД на МВР – Пловдив е образувано в гр. Пловдив за престъпление по чл. 206, ал. 3 НК, в хода на което в качеството на обвиняеми за престъпление по чл. 215, ал. 2 вр. т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК са привлечени пет лица, спрямо четири от които Районна прокуратура – Пловдив е поискала вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда от Районен съд - Пловдив. Тъкмо той се е произнесъл по въпросното искане спрямо обвиняемите К. Н., Р. Б., К. В. и В. С..

Искането на Районна прокуратура – Пловдив с правно основание по чл. 64, ал. 1 НПК правилно е било разгледано от Районен съд – Пловдив на основание чл. 36, ал. 3 НПК.

Но дори и Районен съд – Пловдив да не е бил компетентен да разгледа искането, неспазването на местната подсъдност не е съществено процесуално нарушение. Окръжният съд в гр. Пловдив не губи своята компетентност след като районен съд от неговия съдебен район е разгледал производството – аргумент от чл. 45 НПК. Той не е имал възможност да откаже произнасяне по делото, както е сторил. Това е така, защото въззивното разглеждане на наказателните дела, решени от районния съд, се осъществява от съответния окръжен съд, в чийто териториален район се намира районният съд, решил делото като първа инстанция. В този смисъл, неправилно Пловдивският окръжен съд е отрекъл компетентността си по това производство.

Щом е приел, че е допуснато особено съществено процесуално нарушение, изразило се в неспазена местна подсъдност, Окръжен съд – Пловдив е следвало да отмени акта на районния и да изпрати делото на компетентния според него районен съд.

По изложените съображения делото следва да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив за разглеждане и решаване.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗПРАЩА ВНЧД № 351/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд на Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Софийски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.