Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. София, 05.05.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
при участието на секретаря Л. З. като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 1959 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото А. И. М.-М. против решение № 1063/03.08.2023г. по в. гр. д. № 3574/22г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 2429/12.09.2022г. по гр. д. № 12403/2021г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете й срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за събитие „кражба“ на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпило на 26.03.2021г., ведно с иска за заплащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдебният състав е обсъдил едностранчиво доказателствения материал, като наред с това се е позовал на факти, за които липсват доказателства по делото. Касаторката счита за неправилен извода на съда за неизпълнение на договора от страна на ищцата, поради което договорът не е влязъл в сила по отношение на риска „кражба“, доколкото не е монтиран в процесното МПС имобилайзер „К-I“ в сервизната мрежа на довереното му дружество „МАК -06“ ЕООД. В тази връзка касаторката сочи, че сключването на процесния застрахователен договор се предхожда от предварително попълнено от застрахованото лице писмено предложение по образец на застрахователя, съгласно т. 2, Раздел „Общи положения - I“ от Общите условия (ОУ), въз основа на което се изготвя и самата застрахователна полица. Установено е, че при сключване на договора по поставените от застрахователя въпроси, ищцата е посочила, че автомобилът притежава работеща алармена система и имобилайзер. Поддържа се, че автомобилът е бил снабден с едно от най-сигурните устройства за защита срещу кражба. Именно това обстоятелство е било отразено от доверения сервиз на ответника - „МАК 06“ ЕООД, на който са възложени дейностите да монтира и проверява техническите средства и устройства за защита на застрахованите автомобили. Твърди се, че констативният протокол за удостоверяване на наличие на допълнителна защита срещу кражба № 02841/16.10.21г, издаден от довереното на ответника дружество „МАК 06“ ЕООД и фактите, отразени в него, не са взети предвид при разглеждането на спора от правна страна, а именно, че в процесното МПС е налично изправно функциониращо устройство - имобилайзер „PANDECT“, който работи коректно, с оглед което не е налице неизпълнение на договорните задължения от ищцата. Позовава се на практика на ВКС, че застрахователят няма право да се позовава на факти, чието съществуване са му били известни към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, по който е платена задължителната застрахователна премия.
Във връзка със спорните обстоятелства, касаещи характеристиките на двата вида имобилайзери, както и инкорпорираните от застрахователя твърдения относно преимуществата на предлагания от него модел е изслушана експертиза, от която е установено на първо място, че наличният при процесния автомобил имобилайзер „Pandect“ на „Pandora“ представлява безконтактна охранителна система с блокировка на двигателя чрез два криптирани транспондера, докато соченият от ответника тип имобилайзер „IGLA 231 - К-1“ осъществява също безконтактна блокировка на двигателя чрез транспондер, но на базата на по-нова дигитална система. Според вещото лице устройствата „Pandect“ на „Pandora“ на честота 2.4 GHz са едни от най - сигурните и надеждни имобилайзери, като този факт не е оспорван от ответника, но не е взет предвид от съда. Сочи се, че направеният от съда извод, че имобилайзер „К-I“ е със 70% по-високо ниво на защита, не кореспондира на доказателствата по делото, като в тази насока съдебният състав превратно е тълкувал и извън контекста изявлението на вещото лице в съдебното заседание при приемане на експертизата. От заключението при съпоставката на устройствата се установява, че те разполагат с почти идентични свойства и функции и предпоставят високо ниво на защита против кражба, а отликата е в това е, че имобилайзер „К-I“ е по-нов.
На следващо място, касаторката намира, че коментираните от съда обстоятелства - местодомуване на процесното МПС и дали по отношение на него са сключвани преди това от същия собственик или друг такъв договори за застраховка „каско“, не са от значение за основателността на исковете.
Същевременно се твърди, че не е доказана причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Излага съображения, че приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в: решение № 49/29.07.2013г. по т. д.№ 840/2012г. на I т. о., решение № 185/5.03.2014г. по т. д.№ 350/2012г. на I т. о., решение № 15/12.04.2012г. по т. д.№ 454/2011г., решение № 18/05.03.2014г. по т. д.№ 350/2012г. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗЕАД „Б. В. И. Груп”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Твърди, че противно на заявеното в касационната жалба, ответникът не е поддържал, че не е налице неточно обявяване на обстоятелство от значение за риска, тъй като изрично в застрахователната полица е отбелязано, че автомобилът е имал имобилайзер. Възраженията на застрахователя са за неизпълнение на задължението да се постави друг конкретен вид имобилайзер (посочен в полицата), който има по-добри показатели относно защитата на автомобилите от посегателства (по-нов и от по-висок клас), като условие за влизане в сила на конкретното покритие по риска „кражба“. Ищцата не е изпълнила това условие, като дори е отказано в сервиза монтирането на имобилайзера, което е и проява на груба небрежност. Счита, че е налице явна причинно следствена връзка между непоставянето на допълнителното защитно устройство и кражбата на автомобила, тъй като наличния в автомобила имобилайзер е по – стара модификация и следователно е по – лесен за преодоляване при престъпно посегателство, предвид функционалните възможности на защитната система. Поддържа се и възражението за принос на ищцата за настъпване на кражбата.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: „Следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени коректно поотделно и в тяхната взаимна връзка?“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:
По правния въпрос:
По обусловилия касационния контрол процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл. 290 ГПК в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 190/07.02.2018г. по гр. д. № 180/2017г. на IV г. о. на ВКС и други. Съгласно посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
По касационната жалба:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при кражба на застрахованото МПС по застраховка „Автокаско“, а именно - неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Изложени са съображения, че в самата застрахователна полица е въведено условие за монтаж на конкретна по-иновативна защитна система в посочен сервиз, чието осъществяване е правопораждащ факт за отговорността на застрахователя при кражба на МПС по застраховка „Автокаско“, която система е различна от предварително монтирания безконтактен електронен имобилайзер „Padndect“. Заключено е, че клаузата е индивидуално договорена и не е неравноправна по см. на чл. 143-146 ЗЗП.
Прието е, че ищцата не е изпълнила задължението си за монтаж на новата система, тъй като лекият автомобил бил представен в посочения от застрахователя сервиз, където е съставен констативен протокол, че джипът има монтирана защитна система „Padndect“, различна от изискуемата по полицата, като единствено е констатирано, че тя работи коректно, но не е монтирана от сервиза.
Уговорката за поставяне на по - иновативна система за защита при кражба на лекия автомобил с оглед изключително високата стойност на същия при определена застрахователна сума от 80 000 лева е приета от решаващият състав за значима с оглед интереса на застрахователя, като отсъствието на такава защитна система, според съда, е довело до възникване на застрахователното събитие. Съдът е обосновал извода си въз основа на съпоставяне на характеристиките на двете защитни системи. Счетено е, че изискваната от застрахователя защитна система е със 70% по-висока степен от фабрично поставената, като решаващият състав се е позовал на уточнение, направено от вещото лице по АТЕ в съдебното заседание. Същевременно, съдът не е кредитирал отговора на вещото лице в писменото му за заключението относно въпрос № 3 - първо изречение, в което се коментират качествата на манипулатора т. е. на субекта на криминална дейност и значението на неговите способности, като е заключено, че вещото лице е влязло в противоречие с отговорите си на първите два въпроса за съществените различия в техничесите характеристики на двете защитни системи и изключително по-високата (70%) степен на защита, давана от имобилайзер IGLA 231 - K-I. Посочено е, че вписаният в застрахователния договор IGLA 231 - K-I е дигитално устройство, предназначено за защита на цифров автомобил от кражба и отвличане; имобилайзер „IGLA 231 - K-I е иновационна система, която се характеризира с технология за блокировка на двигателя по цялостната верига и при монтажа не се изисква поставяне на допълнителни кабели; блокировката се осъществява с помощта на транспондер, а откриването на устройството практически е невъзможно, тъй като не издава своето присъствие в автомобил до момента на включване на блокировката на двигателя. Същевременно е акцентирано върху това, че интервалът от време при имобилайзер „PANDECT“ е в рамките на 15 секунди до блокировката, а тя не е по цялостната верига и позволява на субекта на криминалната дейност да се отдалечи с автомобила на значително разстояние от мястото, на което е бил паркиран и да се качи на автовоз.
Относно оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения, изразяващи се некоректно и непълно обсъждане на доказателствения материал по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
Основателно е твърдението на жалбоподателя, че невярно са отразени в решението направените от вещото лице по АТЕ уточнения при приемане на заключението му. Видно от протокола от съдебното заседание, експертът е заявил, че при оглед на техническите възможности на двете устройства технически изглежда, че „К-I“ имобилайзера повече защитава автомобила от кражба, но до каква степен го защитава повече, с цифри вещото лице не би могло да посочи, тъй като това зависело от подготвеността на хората, които се стремят да елиминират системите. Посочил е, че при второто устройство „К-I имобилайзерът не се издава, че съществува, което, според експертът, означава, че този, който е решил да открадне автомобила, по-трудно ще го елиминира. За другия имобилайзер е отбелязано, че излъчва радиочестоти, които биха могли да се прихванат от крадеца, но производителят на същия дава информация, че не може да се разкодира. Вещото лице е посочило, че по делото има информация, че 70% е по-добър „К-I“, но не знае „как точно са го изчислили“. Въпреки, че експертът не е конкретизирал чия е тази информация, същият явно се позовава на приложеното по делото писмо на сервиза, в който е следвало да се монтира новата защитна система, изпратено до застрахователя (л. 41), тъй като това е единственото доказателство по делото, в което е посочен този процент - в т. 1 от писмото буквално се сочи, „ че наличният имобилайзер „Pamdect“ отговаря на 70% от характеристиките на канов имобилайзер IGLA 231-К-И-231“. Вещото лице след това е пояснило, че може би „К-I“ е по –добър, но не може да се каже с цифри конкретно, като се е обосновал, че за да се даде отговор, трябва да има информация колко хора са се опитвали да откраднат автомобил с едната и другата система и колко са успели да го направят. Посочил е, че по делото няма информация за осъществени кражби на автомобили, защитени с „К-I“, но такава информация за никоя система не се дава, като „всеки си прави реклама, че е най - доброто и непробиваемото“.
При така дадените пояснения от вещото лице, отразени в съдебния протокол, основателно е оплакването на касатора, че то не е дало заключение, че защитната система на „К-I“ е със 70% по-висока от тази на монтираната на джипа. Напротив, независимо, че същият явно е бил запознат с писмото на сервиза, в което този процент е посочен, ясно е заявил, че не може да се ангажира с конкретни цифри при сравняване на степента на защита на двете системи. Не може да бъде прието за доказано, че такъв процент на по-висока степен на защита е налице и въз основа на съдържанието на писмото на сервиза, тъй като съобразно ГПК при необходимост от специални знания, каквато безспорно в случая е налице, установяването на конкретни факти, става посредством назначена експертиза по правилата на ГПК, а не въз онова на писмени становища на трети лица, дори те да притежават необходимата квалификация и знания. Тези правила обезпечават правото на защита на всяка една от насрещните страни в гражданския процес.
Единственото категорично заключение, направено от експерта при приемане на експертизата е, че „К-I“ имобилайзера защитава повече автомобила от кражба, но каква е степента на по-голяма защита експертът ясно е заявил, че не може да се посочи. В самото заключение се сочи, че това е по-нова система за защита на автомобилите от кражба.
Основателно е и оплакването на касатора, че решаващият състав не е обсъдил в пълнота заключението на АТЕ, а именно, посоченото на стр. 3-та от заключението, че устройствата „Pandect“ на „Pandora“ на честота 2.4 GHz са едни от най - сигурните и надеждни имобилайзери. Експертът се е мотивирал с невъзможността за прихващане на сигналите и кодовете.
Невярно е твърдението в жалбата, че съдът не е взел предвид, че в процесното МПС е налично изправно функциониращо устройство - имобилайзер „PANDECT“, което работи коректно, Съдът е отчел този факт, но е приел, че тази защитна система е със 70% по – неефективна от системата, която е трябвало да бъде монтирана, съгласно подписаната полица.
Видно от горните констатации, въззивната инстанция при установяване на релевантните факти е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непълно и некоректно обсъждане на доказателствата по делото, което е обусловило направените от нея правни изводи.
За да се породи правото на отказ на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение следва да са налице всички предпоставки на чл. 408, ал. 1 т. 3 КЗ: 1/ неизпълнение от застрахования на задължение по застрахователния договор (в случая не се сочи неизпълнение на задължение, предвидено в закона); 2/ неизпълнението да е значително с оглед на интереса на застрахователя; 3/ неизпълнението да е довело до настъпване на застрахователното събитие.
В случая безспорно установени са първите две предпоставки - налице е неизпълнение от застрахования на задължение по полицата, като същото е значително с оглед интереса на застрахователя.
Относно третия елемент от фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ - пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението от застрахования на договорното му задължение да монтира в лекия автомобил по-новата защитна система, посочена в полицата, и настъпването на кражбата, настоящият състав на ВКС приема следното:
В тежест на застрахователя е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посочената причинно – следствена връзка, която ще е налице, ако при изпълнение от страна на ищцата на задължението й да монтира новата защитна система, не би се стигнало до реализиране на настъпилото застрахователно събитие – кражба на МПС. На въпроса кой от двата имобилайзера предоставя в по-голяма степен допълнителна защита срещу кражба вещото лице е отговорило, че не може да се даде еднозначен отговор, тъй като разкодирането на системите зависи от техническата подготовка на маниполатора за елиминиране на защитата. Не може да бъде споделено виждането на въззивната инстанция, че в тази част не трябва да бъде взето предвид заключението на вещото лице, тъй като по същество направения от експерта извод е, че няма непреодолима защитна система. При съпоставката на ефективността на двете защитни системи липсва направен извод от вещото лице за установена от него съществена разлика, като единствените обективни констатации са, че посочената в полица система е по-нова, но не може да се каже колко е по-ефективна, като същевременно според експерта, монтираният в процесния автомобил имобилайзер е определен като един от най - сигурните и надеждни. Съдът не притежава специални знания сам въз основа на посочените в заключението технически характеристики на двете системи, да изведе извод за ефективността на всяка една от тях, още по-малко да определи разликата в степента на ефективност. Не може да се приеме, че доколкото посочената в полицата система е по-нова и по определение по-ефективна, това само по себе си доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението за монтирането й и кражбата, доколкото не е установена съществена разлика в степента на защита, осигурявана от двете системи. При недоказана пряка причинна връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпилото застрахователно събитие при условията на пълно и главно доказване, следва да се приеме, че липсва основанието по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение.
Не може да се приеме, че е доказано и наличие на груба небрежност от страна на ищцата във връзка с неизпълнението на задължението й да монтира посочения в полицата имобилайзер, за което тежестта на доказване е на застрахователя. Застрахованото лице е изпълнило задължението си да предостави автомобила в определения от застрахователя сервиз, като последният й е издал констативен протокол за удостоверяване наличие на допълнителна защита срещу кражба, в който е посочено, че монтираният в автомобила имобилайзер работи коректно, но не е монтиран от сервиза.
Неоснователно е и възражението на застрахователя за наличие на принос на ищцата, тъй като не били взети мерки за защита на автомобила срещу кражба чрез монтиране на защитна система от по-висок клас, доколкото не се доказа, по изложените по-горе съображения, причинно – следствена връзка между непоставената на такава система и настъпването на кражбата.
С оглед горното, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено изцяло, като искът по чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – кражба, се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 80 000 лева (с равностойност 40 903,35 лева) - размера на застрахователната сума по полицата, доколкото съгласно приетата и неоспорена АТЕ действителна стойност на автомобила към момента на настъпване на събитието надхвърля застрахователната сума. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски за трите инстанции в размер общо на 29 030 лева /8400 лева - за първата инстанция, 9500 лева – за въззивната инстанция и 11130 лева – за касационната инстанция/, равностойни на 14 842,80 евро.
Водим от горното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1063/03.08.2023г. по в. гр. д. № 3574/22г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 2429/12.09.2022г. по гр. д. № 12403/2021г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете на А. И. М.-М., ЕГН [ЕГН], срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 00694286, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за събитие „кражба“ на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпило на 26.03.2021г., ведно с иска за заплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г., и са присъдени разноски от 1600 лева в полза на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,, като ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 00694286, на основание чл. 405 КЗ, да заплати на А. И. М.-М., ЕГН [ЕГН], сумата от 40 903,35 лева, (равностойност на 80 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ за събитие „кражба“ на лек автомобил „ЛАНДРОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“, с рег. [рег. номер на МПС] , настъпило на 26.03.2021г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г. до окончателното плащане, ведно с разноски за трите инстанции в размер общо на 14 842,80 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.