ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858

гр.София, 08.04.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №305 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. срещу определение № 876 от 28.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 754/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 260200 от 16.01.2025 год., постановено по гр. дело № 9095/2017 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 6 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на С. Г. С. за освобождаването й от заплащане на държавна такса от 5 080 лв. за въззивно обжалване.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд /т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2015 год., ОСГТК/.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора въззивният съд не бил съобразил представената по делото декларация, в която ясно бил посочен доход в размер на минималната за страната работна заплата. Този размер бил определен нормативно и ако съдът считал, че декларацията е некоректно попълнена, то следвало да провери изложените данни чрез справки в НАП, НОИ, КАТ, ТР и АВ, както и да даде нови указания.

В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване...