определение по гр. д.№ 2581 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2345

гр.София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2581 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. А. срещу решение № 240 от 14.01.2025 г. по в. гр. д.№ 7944 от 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 6387 от 24.04.2023 г. по гр. д.№ 45059 от 2021 г. на Софийския районен съд, 166 състав за осъждане на В. Р. А. да заплати на Б.-х.М. К. следните суми:

- на основание чл. 45 ЗЗД сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - извършено от ответника на 29.08.2018 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 13.05.2021 г. по н. ч.х. д.№ 3457 от 2019 г. на Софийския районен съд, НК, 112 състав и

- на основание чл. 78 ГПК сумата 1 120 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът да вземе предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д.№ 2389 от 2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.

2. При твърдение на пострадалото лице за неговото поведение, изложено в исковата молба, подлежи ли същото това действие на доказване ? При наведени възражения от делинквента за съпричиняване във връзка с действията на пострадалото лице, следва ли делинквентът да доказва потвърдените от пострадалото лице действия ?

3. Следва ли съдът да съпостави действията между страните по отношение на настъпване на вредоностния резултат и да определи отношение на принос за настъпване на уврежданията, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ?

Освен това се сочи, че решението е очевидно неправилно, тъй като в мотивите му имало явно противоречие и не били взети под внимание действията и бездействията на пострадалия при определяне на размера на обезщетението.

Ответникът по жалбата и ищец в производството Б.-х. М. К. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу въззивно решение по дело с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Б.-х. М. К. срещу В. Р. А. за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от непозволено увреждане - извършено от ответника на 29.08.2018 г. престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за което е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 13.05.2021 г. по н. ч.х. д.№ 3457 от 2019 г. на Софийския районен съд, НК, 112 състав. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на този иск за сумата 4 000 лв., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказват материалните предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК е длъжен да се съобрази с влязлата в сила присъда от 13.05.2021 г. по приложеното н. ч.х. д.№ 3457 от 2019 г. на Софийския районен съд, НК, 112 състав, като въз основа на нея приеме, че на 29.08.2018 г. в София, в заведение „П. к.“ ответникът е ударил със стъклена бутилка ищеца, в областта на дясната вежда, с което му е нанесъл лека телесна повреда. Въз основа на посоченото в присъдата, приетата по делото медицинска документация, приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката С. А. Ф. съдът е приел, че от удара на ищеца е причинена мекотъканна травма в областта на дясната орбита на окото, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите, две рани на дясна вежда и контузия на дясна очна ябълка с кръвоизлив под конюнктивата. Увреждането е довело до изразени болки и страдания, както и временно до функционални смущения в дясното око на ищеца, като при благоприятно протичане на оздравителния процес последиците от подобни травми отшумявали до около 2-3 седмици. Инцидентът е рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време е бил силно стресиран и подтиснат, загубил апетит и с продължително безсъние. Последиците от противоправното поведение на ответника намерили отражение и върху самочувствието на ищеца, тъй като същият е изгубил желание да излиза навън и да се среща и общува с хора.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца вреди, съдът е взел предвид вида и характера на горепосочените физически уреждания на ищеца; претърпените от него емоционални болки и страдания; обстоятелството, че се е възстановил за един кратък период от време /до три седмици/; че причинените му травми не са довели до необходимост от болничен престой и до трайни увреждания на здравето му, но че от тях той е търпял неудобства в нормалната си деятелност. Отчетени са и възрастта на ищеца /22 години/ и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. След комплексна преценка на всички тези обстоятелства, въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 4 000 лв., колкото е било определено и от първоинстанционния съд в решението му.

За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца /поради това, че ищецът провокирал с поведението си ответника да извърши противоправното деяние/. Съдът е посочил, че в тежест на ответника е било да докаже това свое възражение при условията на пълно и главно доказване, което същият не е сторил /не е представил никакви доказателства в тази насока/. Нещо повече, както било посочено по-горе, налице била влязла в сила осъдителна присъда, с която ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което изключвало ответникът да е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК.

За неоснователно е прието и възражението за съпричиняване на вредите поради липса на проведено своевременно и адекватно лечение от страна на пострадалия. От представените по делото 4 амбулаторни листа било видно, че ищецът е бил прегледан от лекари специалисти, а от показанията на свидетелката Ф.- че по време на възстановителния период ищецът е посещавал процедури за обработка на раната и за получаване на предписания от лекар за лекарства.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение, поради следното:

1. Първият и третият поставени от касатора въпроси /Следва ли при определяне на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът да вземе предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия ? и Следва ли съдът да съпостави действията между страните по отношение на настъпване на вредоностния резултат и да определи отношение на принос за настъпване на уврежданията, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ?/ не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси съгласно разяснението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросите не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение и са напълно неотносим към конкретното дело, по което съпричиняване въобще не е било доказано, за да се поставя за разглеждане въпроса за определяне на степента на това съпричиняване.

2. Втората група поставени въпроси /При твърдение на пострадалото лице за неговото поведение, изложено в исковата молба, подлежи ли същото това действие на доказване ? При наведени възражения от делинквента за съпричиняване във връзка с действията на пострадалото лице, следва ли делинквентът да доказва потвърдените от пострадалото лице действия ?/ също са неотносими към конкретното дело, по което нито в исковата молба, нито в хода на делото ищецът е твърдял и признавал да е извършвал действия, с които да е съпричинил вредоносния резултат от извършеното от ответника престъпление.

3. Решението не е очевидно неправилно, както твърди касаторът: За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и останалите предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 14.01.2025 г. по в. гр. д.№ 7944 от 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II „Е“ въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.