ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2338

София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2874 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1724 от 21.03.2025 г. по в. гр. д. № 13203/2023 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 14974 от 13.09.2023 г. по гр. д. № 34838/2021 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Г. Г. против Първа инвестиционна банка АД иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 5000 евро, представляваща имуществени вреди – заплатена неустойка по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради противоправно поведение на банката, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на процесуални права, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални права на ответната банка. Твърди, че е бил ответник по насрещен иск по гр. д. № 21112/2015 г. по описа на СРС, с който ПИБ АД претендирала от него суми по договор за банков кредит от 07.07.2008 г. - 639, 17 лв. просрочена главница и 269, 97 лв. лихва за периода от 07.06.2013 г. до 16.06.2015 г. Производството по това дело било висящо, когато банката недобросъвестно завела относно същите претенции второ дело - заповедно ч. гр. д. № 46334/2016 г. по описа на СРС. Това производство било недопустимо на основание чл. 126 ГПК, а банката действала недобросъвестно при образуването му и при реализиране на правата си по издадения изпълнителен лист. По изпълнителното дело на 17.01.2017 г. била наложена възбрана върху имот, собственост на ищеца - 1/2 ид. ч. от апартамент № 5 в [населено място], [улица] площ 72, 41 кв. м. Банката завела искове по чл. 422 ГПК за признаване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Било образувано гр. д. № 12280/2017 г. на СРС, което било висящо до 17.05.2017 г., когато било прекратено поради оттеглане на иска, а заповедта обезсилена с определение от 20.04.2017 г. по гр. д. № 12280/2017 г. на СРС.

По твърдение на ищеца на 03.11.2016 г. сключил като обещател /продавач/ с купувача Н. Н. предварителен договор за покупко-продажба на имота, върху който впоследствие била наложена възбраната. В негова полза бил заплатен задатък от 5000 евро. Поради последващото вписване на възбрана купувачът Н. Н. развалил договора с покана от 22.02.2017 г. Ищецът заплатил на купувача Н. неустойка в размер на двойния размер на задатъка, или сумата от 10 000 евро на 11.05.2017 г. Претендира от съда да му присъди сумата от 5000 евро – част от заплатената неустойка, при твърдения за осъществено деликтно поведение на банката – завеждане на недопустимо /втора по ред претенция/ заповедно ч. гр. д. № 46334/2016 г. по описа на СРС, снабдяване с ИЛ и налагате на възбрана на недвижимия имот на ищеца на 17.01.2017 г.

Ответникът е оспорил иска – оспорва, че е платена неустойка, както и достоверността на дата на предварителния договор. Твърдял е, че договорът е сключен след налагане на възбраната на 17.01.2017 г., а в него е записана по-ранна дата, неотговаряща на действителната, в ущърб на ответника.

Съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за противоправно поведение на банката. Обсъдил е образуваните дела между ищеца и банката и изхода на тези дела, който е благоприятен за ищеца. Приел е за недопустимото заповедното производство, заведено при наличие на висящ съдебен спор за същото вземане на банката. Констатирал е издаването на изпълнителен лист в това производство и налагането на възбрана върху имота на ищеца. Приел е, че в периода от 17.08.2016 г. - завеждане на недопустимото заповедно производство, до 17.05.2017 г. – прекратяване на производството по чл. 422 ГПК, банката кредитор по договор за банков кредит от 07.07.2008 г. е поддържала съдебно претенции относно суми, за които е било висящо по-рано образувано дело - гр. д. № 21112/2015 г. Това дело е било висящо до 02.11.2017 г., когато с влязло в сила решение и сила на пресъдено нещо претенциите на банката са отхвърлени като неоснователни.

По спорния въпрос дали ищецът е претърпял имуществени вреди от налагането на възбрана върху имота му съдът е приел следното:

Съдът се е позовал на решение № 50276 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4570/2021 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ г. о., според които предварителният договор за покупко-продажба е частен документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му; ответникът /банката/ се явява трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, т. к. документът й се противопоставя и не е участвала при подписването му, затова в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа /или на ищеца Г./, е да докаже с всякакви доказателствени средства достоверната дата на документа.

Прието е, че в конкретния случай в предварителния договор е записана дата на сключване 03.11.2016 г. Договорът не е нотариално заверен и съставлява частен документ. На по-късна дата - 17.01.2017 г., въз основа на ИЛ по ч. гр. дело № 46334/2016 г. по описа на СРС, е наложена възбрана върху имота. Видно от покана с нот. заверка на подписа от 21.02.2017 г. след налагане на възбраната купувачът е развалил договора поради неизпълнение на ищеца – обещател. Видно от преводно нареждане от 11.05.2017 г. ищецът /продавач/ е заплатил на купувача сумата от 10 000 евро неустойка, половината от която е предмет на настоящото дело.

Прието е, че за успешното провеждане на иска по чл. 49 ЗЗД ищецът е следвало да докаже наличието на пряка причинна връзка между поведението на ответника – налагане на възбраната на 17.01.2017 г., и настъпването на вредите за ищеца – заплащане на неустойка по развален предварителен договор. Според съда ищецът не е могъл да докаже пълно и главно, че предварителният договор е сключен преди налагане на възбраната – на 03.11.2016 г. Доказването на достоверността на датата е в тежест на ищеца, който се позовава на частния документ. Сочената от него дата не намира потвърждение в писмените доказателства по делото. Нотариалната покана е от 21.02.2017 г. или това е дата, следхождаща възбраната с над месец. Видно от платежното нареждане от 11.05.2017 г. определена сума е заплатена на купувача по предварителния договор. Посоченото в „основание на плащането“ е с автор ищеца, изцяло в негова полза и отново съставлява частен документ. Основанието в бордерото се пише от нареждащия сумата и банковият служител няма правомощия да го проверява. Правомощията на банковия служител са относно превода като начин на извършване и удостоверяване на парични потоци. Към датата на нареждането - 11.05.2017 г., вече е било постановено прекратително определение от 20.04.2017 г. по гр. д. № 12280/2017 г. по описа на СРС, с което е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и ИЛ в полза на банката.

Достоверността на датата подлежи на доказване с всички доказателствени средства, включително свидетели. Съдът е приел за верни показанията на свидетеля К. Й., но счита, че от тях отново не се установява договорът да е сключен преди налагане на възбраната на 17.01.2017 г. Свидетелят дава показания, че в края на м. 11. 2016 г. е ходил на оглед в имота във връзка с бъдещо преустройство и ремонт. Като лице, възлагащо ремонта, сочи „г-н Н.“. До наемане на свидетеля за ремонта не се стигнало. С това се изчерпват показанията на свидетеля. Тези показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал. На първо място, не може да се приеме за несъмнено, че соченият от свидетеля „г-н Н.“ е именно лицето - купувач по договора Н. П. Н.. Показанията на свидетеля са лаконични и идентичност на двете лица не се установява по несъмнен начин. Дори да се приеме, че става дума за едно и също лице, то присъствието на определено лице в имот и извършването на консултация за ремонт, който не е осъществен, не е свързано по непоколебим начин с точната датата на сключване на договора.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Б. Г. Г..

Жалбоподателят счита, че въззивният съд е нарушил правилата за доказване в процеса. Позовава се на разпоредбата на чл. 181 ГПК за установяване на достоверна дата на частни документи и тълкуването на този текст в практиката на ВКС. Счита, че в случая въззивният съд неправилно е преценил показанията на свидетеля Й. и е достигнал до погрешен извод, че те не установяват факта на сключване на предварителния договор преди налагане на възбраната на продаваемия имот. За датата на сключване на предварителния договор можело да се съди от писмените доказателства по делото – нотариалната покана от 21.02.2017 г.; вносната бележка от 17.05.2017 г. за заплащане на неустойката. Нелогичен бил и аргументът на съда, че към 11.05.2017 г. е било постановено определение на СРС, с което е била обезсилена заповедта за изпълнение, издадена в полза на банката. Този извод не държал сметка за това, че жалбоподателят като продавач по предварителния договор не би могъл да влияе на претенциите на купувача, произтичащи от разваления договор. Сочи, че пълното доказване може да се извършва и с косвени доказателства.

Необоснован и в нарушение на съдопроизводствените правила бил изводът, че не е доказана идентичността между сочения от свидетеля „г-н Н.“ и лицето, което е купувач по предварителния договор – Н. П. Н.. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Съдът допуснал нарушение и на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК за съвкупна преценка на доказателствата по делото.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли в тежест на ищеца да бъде възложено да доказва конкретната достоверна дата на частен документ, чиято дата третото лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК оспорва. Следва ли съдът да приеме за доказана датата на съставяне на частен документ при събрани по делото доказателства, доказващи факти, установяващи предхождащото съставяне на документа;

2. Следва ли доказването на оспорената от третото лице достоверна дата на частен документ да бъде пълно и главно.

3. Представлява ли съществено процесуално нарушение приетото от съда в решението си за неяснота в свидетелските показания. Нарушен ли е принципът на установяване на истината по чл. 10 ГПК от въззивния съд при постановяване на съдебния си акт с мотиви, базирани на извод при липса на изясняване на правнорелевантни факти и обстоятелства по делото. В състояние ли е съдът да формира правни изводи, след като не е спазил основните правила на процесуалния закон и не е спомогнал за изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства при разпита на свидетеля. Задължен ли е съдът при събиране на гласни доказателства да изясни в производството по събирането им неясни нему обстоятелства и факти. Задължен ли е въззивният съд да събере доказателство, което е съществено за обстоятелствата от значение за решаване на делото, съгласно чл. 266 ГПК, когато страната не е могла да знае, че ще възникне нужда от доказване на определено обстоятелство /в случая дали се касае за едно и също лице/, тъй като липсва оспорване и възражение на ответната страна за конкретния факт, който да се налага да бъде доказван.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаване на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях самостоятелни свои изводи.

По първия въпрос се поддържа противоречие между въззивното решение и решение № 50276 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4570/2021 г. на ВКС, IV г. о., по втория въпрос - с решение № 266 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. и решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о.; по третия въпрос – решение № 341 от 02.07.2010 г. по гр. . № 177/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 74 от 07.02.2025 г. по гр. д. № 4911/2023 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 106 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 4828/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. и др. и по четвъртия – решение № 113 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на ВКС, ІV-то г. о. и др.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се поддържа във връзка с два от изводите на въззивния съд – че „показанията на свидетеля не се подкрепят от останалия доказателствен материал“, както и че „Дори и да се приеме, че става дума за едно и също лице, то присъствието на определеното лице в имот и извършването на консултация за ремонт, който не е осъществен, не е свързано по непоколебим начин с точната дата на сключване на договора“.

Ответникът в производството Първа инвестиционна банка АД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излага становище и по съществото на предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

По първите три въпроса не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В съответствие с разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК и практиката на ВКС по прилагането й, включително и решенията, посочени в изложението към касационната жалба, въззивният съд е счел, че след като ищецът се ползва от предварителния договор за покупко-продажба, той трябва да докаже и оспорената дата на този договор, като доказването следва да бъде пълно и главно. Множеството въпроси, обединени в т. 3, са свързани само с един от мотивите на въззивния съд, при това посочен условно – че от свидетелските показания не може да се установи идентичността между „г-н Н.“, по чието искане свидетелят е бил на оглед в процесния апартамент през м. 11.2016 г., и купувачът по предварителния договор Н. П. Н.. Този въпрос сам по себе си не е обуславящ по смисъла на т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОКГТК на ВКС.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос № 4, за да се прецени дали начинът, по който въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото във връзка със спорния въпрос за достоверната дата на предварителния договор, съответства на практиката на ВКС по прилагането на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и по-специално изискването за съвкупна преценка на всички доказателства по делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1724 от 21.03.2025 г. по в. гр. д. № 13203/2023 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 евро и в същия срок да представи по делото доказателства за заплащане на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: