ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1881

гр. София, 09.04.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Б. М.

като разгледа докладваното от съдия Б. М. к. ч. гр. дело № 1269 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Ш. и Н. В. Ш., действащи чрез процесуалния си представител адвокат А. И., срещу определение № 51 от 09.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2485/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба с вх. № 66797 от 03.06.2025 г. срещу определение № 9489 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 8428/2024 г. на СГС.

С посоченото първоинстанционно определение състав на СГС е прекратил производството по гр. д. № 8428/2024 г. по описа на СГС в частта на предявените от В. В. Ш. и Н. В. Ш. срещу С. И. З. искове с правно основание в чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за признаване, че сключеният договор за дарение между В. Е. М. и П. Б. М. - дарители и В. П. Б. - надарена, с нотариален акт № ***, т.***, рег.№ ***, н. д. *** от 03.04.2002 г. на нотариус В. А. за недвижим имот, представляващ: апартамент № ***, ет. ***, вх. ***, [жилищен адрес] бул. В. Л., [населено място] със застроена площ от 60,90 кв. м., заедно с мазе № ***, таван № *** и 1,51% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавен имот, представляващ ПУ № ***, кв.*** по плана на [населено място], местността Центъра, е нищожен като относително симулативен и прикриващ договор за гледане и издръжка, и с правно основание чл. 87, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗЗД по отношение на същия имот за разваляне поради неизпълнение на договор за гледане и издръжка, сключен между В. Е. М. и П. Б. М. - прехвърлители и В. П. Б. – преобретател, досежно 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като недопустими.

Жалбоподателят счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което моли да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение и да се отмени същото.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси, които според тях са обуславящи извода на въззивния съд и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Следва ли да се прогласи изцяло нищожността на сделката по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, обективираща дарение и сключена с нотариален акт № ***, т.***, рег.№ ***, н. д.***от 03.04.2002 г. на нотариус В. А., с рег. № ***на НК, която представлява привиден договор, независимо, че ищците са наследници на 1/2 идеална част от имота?

2. Правният интерес, касаещ признаване нищожност на договор за придобиване на вещни права, обуславя ли се от правото на идеална част върху имота и следва ли договорът да бъде обявен за нищожен само на тази част?

Позовава се на ТР № 1 /2020 от 13.01.2023 г. по тълкувателно дело № 7 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС .

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от В. В. Ш. и Н. В. Ш. срещу С. И. З. по искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за признаване, че сключеният договор за дарение между В. Е. М. и П. Б. М. - дарители и В. П. Б. – дарена, е нищожен като симулативен и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване, че прикрива сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка.

Въззивният съд е отбелязал, че по повод възражението на ответницата, че ищците не са единствени наследници на В. М., а са наследници на едната дъщеря на наследодателката Г. П. Ш., а наследник на другата й дъщеря В. П. Б. е ответницата, с разпореждане № 6743/13.03.2025. г исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищците да уточнят в едноседмичен срок от съобщението исковите си претенции и съобразят императивната забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не предявяват пред съда чужди права от свое име, и посочат за каква идеална част предявяват претенциите си.

Въззивният съд е констатирал, че в изпълнение на указанията на съда с молба с вх. № 40625/1.04.2025 г. ищците са уточнили, че предявяват собствени, а не чужди права, които притежават по силата на наследственото правоотношение от тяхната майка Г. Ш., която е сестра на В. Б., и че правният им интерес произтича от това, че твърдят, че са съсобственици на недвижимия наследствен имот, а ответницата е заявявала изключителни права на собственост върху него.

С обжалваното пред въззивния съд определение № 9489/16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 8428/2024 г. на СГС, I-23 с-в, е прекратено производството по предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД и по предявения иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради недопустимост по отношение на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Въззивният съд е намерил обжалваното определение за правилно по аргументи, че съдебната практика приема, че когато е предявен иск за прогласяване на нищожността на целия договор относно недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Мотивирал се е, че когато от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т. е. той може да предяви иск за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост.

Според въззивния съд процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите съсобственици на имота; когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно - и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец.

Въззивният съд е достигнал до крайния си извод, че доколкото ищците заедно с ответницата са наследници на прехвърлителите по договора за дарение, същите имат активна процесуална легитимация да предявяват исковите претенции само за 1/2 ид. ч. от процесния имот, като за останалата ид. ч. от имота исковите претенции са недопустими и производството по отношение на тях следва да се прекрати.

При тези данни касационната инстанция приема следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора въпроси са зададени в контекста на това дали е налице правен интерес да се иска обявяване на нищожност на целия договор, респ. разваляне изцяло на договора от страна на наследници, които претендират, че са собственици на идеална част от прехвърлен имот съобразно наследствените им права.

Налице е общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и наличието на специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на извода на въззивния съд със съдебната практика на ВКС, вкл. задължителната такава.

Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск, е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес, респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От тази дефинитивност на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за наличието й - арг. чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните – ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан като липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса.

Правен интерес да се позове на недействителността на даден договор има страната по договора, респ. нейните наследници. Правото да се заяви недействителността относно разпореждане с имот се наследява, както е разяснено в ТР № 5/2016 г. по т. д № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС и всеки наследник може да упражни самостоятелно правото, но до размера на наследствената част. Както субективното материално право на прехвърлителя по договора да се позове на неговата нищожност, така и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителен иск за нищожност на съответния договор, са наследими и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му, но съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава легитимацията по иска и пределите на допустимото позоваване на недействителността.

Същото разрешение е възприето и по отношение на правото да се претендира разваляне на договор поради неизпълнение. В т. 3 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК (Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.) изрично е предвидено, че наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.

В правната теория и съдебната практика е безспорно, че когато установителният иск за нищожност, респ. – искът за разваляне на договор поради неизпълнение, е предявен от някой от наследниците на страната по договора, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска, но само до размера на своите права в съсобствеността, чиято защита търси.

Доводите за противоречие на постановеното определение с постановките на ТР № 7/2020 г. са неоснователни. ТР № 7/2020 г. дава отговор на въпроса: „Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?“. Отговорът на ОСГТК е, че страните по договора са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Цитираната извадка от мотивите на решението касае извода, че третото лице следва да предяви иск и срещу двете страни по договора, тъй като страни по този спор са от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна - страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. В случая ищците по силата на наследственото правоотношение се легитимират не като трети на сделката лица, а като наследници на прехвърлителите – т. е. те упражняват наследеното от тях право на иск за обявяване на нищожност, респ. за разваляне на договор за издръжка и гледане, и правният им интерес е обусловен от правата им в съсобствеността, чиято защита те търсят.

Противоречие на обжалваното въззивно определение с цитираното от касатора ТР № 5/2020 от 30.05.2022 г. на ОСГТК и ТР № 1/2020 от 17.03.2022 г. на ОСГТК не е налице, защото разглежданите с обжалваното определение въпроси не касаят съдържанието на недействителността на договора като правен институт, а процесуалния въпрос за допустимостта на предявен иск за нищожност в конкретиката на настоящия казус.

С оглед изложените съображения касационен контрол на обжалваното въззивно определение следва да бъде отказан.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 51 от 09.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2485/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: