ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1303

гр. София, 08.05.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 699 по описа за 2026 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Б. Х. ЕООД - чрез адв. Г. Г., против определение № 544 от 03.12.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2380/2025 г. на Окръжен съд - Варна. С посоченото определение е потвърдено определение № 11560 от 27.08.2025 г. по гр. д. № 1435/2023 г. на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството пред Районен съд - Варна и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Г. Т.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално - неправилно, и се иска неговото обезсилване или отмяна. Частният касатор излага оплаквания, че въззивният съд, потвърждавайки определението на първоинстанционния съд, е пререшил недопустимо спора относно местната подсъдност на предявения в хода на производството по т. д. № 419/2024 г. на Окръжен съд - Варна насрещен иск. Излага доводи, че определението, с което насрещният иск е отделен за разглеждане в самостоятелно производство и е изпратен по подсъдност на Районен съд - Варна, не е обжалвано от ответника по този иск, поради което с влизане на определението в сила местната подсъдност е стабилизирана и не подлежи на преразглеждане. Акцентира и върху обстоятелството, че Районен съд - Варна е предприел процесуални действия за разглеждане на делото, с които имплицитно е потвърдил компетентността си да разгледа отделения в самостоятелно производство насрещен иск, и едва след това е приел отвода за местна подсъдност. Във връзка с оплакванията за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: „1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантни факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК; 2. Процесуално допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за подсъдността въпреки наличието на влезли в законна сила определения по същия; 3. Представлява ли промяната в качеството на страните вследствие на отделения насрещен иск ново фактическо обстоятелство по смисъла на чл. 120 ГПК; При промяна в статута и процесуалното качество на страните вследствие на отделения насрещен иск допустимо ли е изпращане на делото на първоначално сезирания съд“. Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (изброена примерно в изложението). По отношение на въпросите по т. 3 се твърди, че за тях е приложима практиката в определение № 3878/26.08.2015 г. по гр. д. № 682/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград и че поради липса на „формирана друга съдебна практика“ те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба Г. П. Г. - чрез адв. Д. С., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди определението на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по гр. д. № 2380/2025 г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Г. Т. съставът на Окръжен съд - Варна е съобразил, че в срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. Г. е противопоставил възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания съд, позовавайки се на обстоятелството, че постоянният му адрес се намира в [населено място]. След като е установил чрез справка в НБД „Население“, че към датата на подаване на исковата молба в съда постоянният адрес на ответника се намира в [населено място], и е констатирал, че няма данни за уговорена между страните алтернативна местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 ГПК, въззивният съдебен състав е споделил извода в обжалваното определение, че според общото правило на чл. 105 ГПК делото е местно подсъдно на Районен съд - Г. Т. и че с оглед наведеното в срок възражение този съд е компетентен да разгледа спора, предмет на предявените от „Б. Х. ООД срещу Г. Г. осъдителни искове.

Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователни оплакванията и доводите в частната жалба на „Б. Х. ООД, че първоинстанционният съд недопустимо е преразгледал въпроса за местната подсъдност на спора, който е разрешен окончателно с определение № 1242/25.09.2024г. по т. д. № 419/2024 г. на Окръжен съд - Варна и определение № 781/23.12.2024 г. по в. ч. т. д. № 568/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Приел е, че произнасянето в тези определения се отнася само до възможността предявените от „Б. Х. ООД искове да бъдат разгледани като насрещни в производството по т. д. № 419/2024 г., която възможност е отречена по обвързващ за страните начин, и не съдържат произнасяне относно компетентния по правилата за разпределение на местната подсъдност съд. Изложил е съображения, че съдът, на който делото е изпратено след отделяне на предявените като насрещни искове, преценява сам дали е компетентен да разгледа спора и разполага с правомощието да препрати делото на компетентния според неговата преценка друг съд; Местната подсъдност се проверява само по възражение на ответника, извън случаите на дължима от съда служебна проверка, като възможността ответникът да направи възражение за местна неподсъдност в определен за това срок е предвидена в закона и не може да бъде ограничена от предшестващи преценки за това кой съд е компетентен.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Варна въззивно определение.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е обосновано с доводи, че като е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и за изпращането му по подсъдност на друг местно компетентен съд, въззивният съд недопустимо е пререшил въпроса за местната подсъдност, който е разрешен по задължителен за страните начин с влезли в сила съдебни актове - определение № 1242/25.09.2024г. по т. д. № 419/2024 г. на Окръжен съд - Варна и определение № 781/23.12.2024 г. по в. ч. т. д. № 568/2024 г. на Апелативен съд - Варна. С оглед данните по делото съставът на Върховен касационен съд намира, че не съществува вероятност обжалваното определение да е недопустимо. С определение № 1242 от 25.09.2024 г. състав на Окръжен съд - Варна е отказал да приеме за разглеждане предявения по реда на чл. 211 ГПК насрещен иск (искове) от „Б. Х. ООД срещу Г. П. Г., разделил е производството по насрещния иск от производството по т. д. № 419/2024 г. и е изпратил насрещния иск по подсъдност на Районен съд - Варна, след като е констатирал, че поради тяхната цена исковете подлежат на разглеждане от Районен съд - Варна, съгласно чл. 103 ГПК, и не са налице предпоставките на чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместното им разглеждане с предявения по делото първоначален иск. Определението е обжалвано с частна жалба от „Б. Х. ООД, но с определение № 781 от 23.12.2024 г. по в. ч. т. д. № 568/2024 г. жалбата е върната и производството по нея е прекратено. В определенията не е разглеждан въпросът за местната подсъдност на насрещните искове и същите не съдържат изрично произнасяне на кой съд са подсъдни насрещните искове по правилата за местна подсъдност. Поради това не може да се приеме, че с изпращане на делото на Районен съд - Варна местната подсъдност е стабилизирана и че след влизане в сила на двете определения не съществува процесуална възможност тя да бъде променяна. Местната подсъдност може да бъде оспорена от длъжника чрез възражение в сроковете по чл. 119, ал. 2 - ал. 4 ГПК и до изтичане на тези срокове стабилизиране на същата не може да настъпи. След постъпване на делото в Районен съд - Варна съдът е връчил препис от исковата молба на ответника и в срока за отговор той е упражнил правото си на възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК, като е поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на родово компетентния съд, в чийто район се намира неговият постоянен адрес. Промяната на местната подсъдност е закономерна последица от надлежно релевираното преди стабилизирането й възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК, поради което няма основание въззивното определение, с което е потвърдено определението на Районен съд - Варна за изпращане на делото на Районен съд - Г. Т. да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Въз основа на изложените от въззивния съд мотиви касационната инстанция не констатира обжалваното определение да е постановено „extra legem“ или „contra legem“, при особено тежки нарушения на съдопроизводствените правила и принципи или при формирани от въззивния съд изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Поради това определението не се преценява като очевидно неправилно и не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на делото. Въпросът е зададен хипотетично, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил постановения с обжалваното определение правен резултат. Същевременно в частната касационна жалба, а и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са посочени фактически твърдения, доводи и възражения, които са останали необсъдени от въззивния съд и на които не е даден отговор в мотивите към обжалваното определение. Предвид изложеното, касационно обжалване по въпроса не би могло да се допусне на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос отразява поддържаната в частната касационна жалба теза, че въззивният съд се е произнесъл относно местната подсъдност на предявените като насрещни искове при наличие на влезли в сила определения, с които местната подсъдност е определена и стабилизирана. Предлаганото разрешение не съответства на данните по делото и е резултат от погрешното разбиране на касатора, че определението, с което насрещните искове са отделени в самостоятелно производство и са изпратени за разглеждане на друг определен по правилата за родова подсъдност (чл. 103 ГПК) съд, съдържа окончателно произнасяне и относно местната подсъдност на исковете. С оглед мотивите към обжалваното определение въпросът не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да послужи като общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Не е доказано и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като цитираните в изложението определения - определение № 356/21.04.2011 г. по ч. т. д. № 214/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 402/17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 415/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., съдържат разрешения на правни въпроси, които не са обсъждани в обжалваното определение, а именно - за възможността съдът да се произнесе по възражение за липса на местна подсъдност, направено извън срока по чл. 131 ГПК; за процесуалната допустимост въпросът за местната подсъдност да бъде разгледан отново, след като вече е налице влязло в сила определение за отказ да бъде уважено възражение на ответника за местна неподсъдност на спора; за необходимостта постоянният адрес на ответника да бъде доказан с конкретни документи; за значението на промяната във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и нейното стабилизиране.

Последните два въпроса не са предмет на произнасяне в обжалваното определение и по повод на тях съдът не е формирал изводи с решаващо значение за резултата от въззивното обжалване. По отношение на тези въпроси не е налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка, аргументирана с липса на формирана друга съдебна практика извън определение на Окръжен съд - Благоевград по гр. д. № 682/2015 г.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Варна определение № 5444 от 03.12.2025 г. по в. ч. т. д. № 2380/2025 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5444 от 03.12.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 2380/2025 г. на Окръжен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: