ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1274
гр. София, 05.05.2026 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 452 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. С. К. срещу определение № 42 от 02.02.2026 г. по в. ч. т. д. № 26/2026 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, с което е потвърдено определение № 52 от 13.01.2026 г. по т. д. № 686/2025 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е оставено без уважение искането на З. С. К. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Частната касационна жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага доводи, че при постановяване на определението не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства. Счита, че наред с брутното й трудово възнаграждение, което действително е високо – 10 000 лв., в случая следва да бъде съобразено, че мъжът, с когото е живеела на съпружески начала и който е баща на детето й, е починал, както и обстоятелството, че използва около 1/3 от доходите си за погасяване на дължимата месечна вноска по оспорения договор за кредит. Сочи, че при преценката си за наличието на основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът не е отчел, че собственият на ищцата недвижим имот е ипотекиран. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за освобождаването й от държавна такса и разноски, евентуално - за частично освобождаване от държавна такса и разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението...