ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2429

гр. София, 11.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№1255 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. С. против решение № 469/13.11.2025 г., постановено по гр. д.№ 718/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отхвърлен предявен иск с правно основание чл. 34 ОУДПЕЕ, като неоснователен.

Съдът е приел, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. За валидно възникване на договорна връзка потребителят следва да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с изискуемите от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД документи - чл. 17 от ОУ. Същият е задължен и да съобщава на доставчика в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от Общи условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя електрическа енергия. Проието е за установено, че потребител на ел. енергия за процесния недвижим имот е бил бащата на Б. С.- Г. С., поч. на 12.08.2008 г. и оставил за свои законни наследници децата си - В. Г., С. С., Г. С. и Б. С.. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство същите са придобили качеството на страна по договора за продажба на ел. енергия като за тях е възникнало задължението да уведомят жалбоподателя за настъпилата промяна в собствеността. Прието е, че това тяхно качество обаче е прекратено с извършените разпоредителни сделки, в резултат на които Б. С. е придобил собствеността на електроснабдения недвижим имот, а сестра му С. С.- на съседния недвижим имот.

Прието е, че фактът на придобиване на собствеността върху имота не е достатъчно условие за възникване на договорна връзка с доставчика, тъй като за да придобие качеството на потребител по договор за доставка на ел. енергия, същият е следвало съобразно изискването на чл. 12 и чл. 17 от ОУ да уведоми доставчика и да подаде съответното заявление за прехвърляне на партидата на имота. Посочено е, че няма доводи и доказателства същият да е предприел съответните действия от момента на придобиване на собствеността до 20.03.2023 г..

Прието е за установено е по делото, че заявление по правилата на чл. 17 от ОУ е подала С. С.- на 11.02.2019 г., която от този момент е придобила качеството на потребител по смисъла на закона и на ОУ на доставчика. Към заявлението С. е приложила документи, удостоверяващи правата й върху имота, вкл. и удостоверение за наследници на Г. С.. По нейно искане и в съответствие с чл. 22, т. 3 от ОУ е било прекъснато електроснабдяването на процесния недвижим имот.

Прието е, че за процесният период между страните не е съществувало валидно договорно правоотношение, породено от договор за доставка на ел. енергия. Липсата на договорна връзка между страните е факт, който обуславя неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължение под формата на неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД , респ. на основание чл. 34 от ОУ на договора за продажба на ел. енергия на жалбоподателя.

Посочено е също така, че предприетите от жалбоподателя действия по преустановяване на доставката на ел. енергия в имота на ответника по жалбата не са неправомерни. Същите са предприети по искане на лице, имащо качеството на потребител, с който са били в договорна връзка. Обстоятелството, че С. С. не е притежавала право на собственост върху имота на Б. С. е ирелеватно, тъй като страна по договора може да бъде и ползвател - както лице, което има учредено право на ползване, така и лице, което фактически ползва имота на правно основание.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл. 280 ГПК.

Сочи се правен въпрос, необходим ли е изричен писмен договор и формално прехвърляне на клиентска партида, за да е налице облигационна връзка no дoгoвopa за продажба на ел. енергия за битови нужди за да възникне oблигaциoннo правоотношение между доставчика на електрическа енергия и собственик/наследник на имот, кoгaтo електроенергията реално се доставя и потребява в този имoт, зa кoйтo вече е налице открита абонатна партида.

По този въпрос се сочи противоречие с възприетото от ВКС с Решение № 169/17.12.2020 г. по гр. дело № 340/2020г, ВКС, трето гр. о - където е прието, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване ca подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди,/чл. 92, чл. 94а, във вр. чл. 97 an. 1 т. 4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ . B това cи качество, те са страна no продажбеното правоотношение с предприятието -краен снабдител. Писмената форма не е условие за действителност на договора. Принципните разяснения в TP № 2/17.05.2018 г. no тълк. д. № 2/2017 г. OCГK на BKC касателно правоотношението no доставяне на топлинна енергия за битови нужди важат и при доставяне на електроенергия за битови нужди на крайните клиенти, които правоотношения са уредени no сходен начин, в същия закон .

Въззивния съд е приел, че фактът на придобиване на собствеността върху имота не е достатъчно условие за възникване на договорна връзка с доставчика, тъй като за да придобие качеството на потребител по договор за доставка на ел. Енергия е следвало да се уведоми доставчика за промяната в собствеността, като касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 149,40 евро.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469/13.11.2025 г., постановено по гр. д.№ 718/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

УКАЗВА на Б. Г. С. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 149,40 евро, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.