Р Е Ш Е Н И Е

№ 50048

София 03.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б. Д. В. А.

при секретаря Д. Н.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1445/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Б. Ю. като пълномощник на А. Г. Ш. и В. К. Ш. срещу въззивно решение № 416 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 635/2021 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е отменено решение № 504483 от 09.11.2020 г. по гр. д. № 1239/2019 г. на Районен съд Разлог и е постановено друго по същество на спора, с което е допуснат съдебна делба между съделителите А. Г. Ш., В. К. Ш., В. Г. Ш., С. Н. Ш., В. А. Ш. и В. П. Б. на недвижим имот, представляващ УПИ VІ-.... в кв. .... по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 598/1976 г., целият с площ 1 166.50 кв. м, при следните квоти: 168.76 /1166.50 ид. части за А. Г. Ш. и В. К. Ш.; 323/1166.50 ид. части за В. А. Ш.; 344.74/1166.50 ид. части за В. Г. Ш. и С. Н. Ш.; 330/1166.50 ид. части за В. П. Б..

С определение № 50003 от 13.01.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е определил правилно квотите на съделителите в съсобствеността. Направил е необоснован извод, че извършената през 1990 г. от Р. Ш. разпоредителна сделка в полза на В. Г. Ш. е породила вещнопрехвърлително действие. Не е посочил придобивното основание за квотите, при които съпрузите А. и В. Ш. от една страна и В. и С. Ш. от друга са придобили права върху процесния имот.

В подадения отговор на касационната жалба ответниците Васимира Б. и В. Ш. са изразили становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено от фактическа страна, че В. Г. Ш. и А. Г. Ш. са наследници по закон на Г. В. Ш. и Р. П. Ш..

С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 102, т.ІІ, дело № 645/1974 г. Р. Ш. прехвърлила на В. Г. Ш. дворно място, представляващо УПИ /парцел/ VІ-..... в кв. ..... по плана на [населено място], при съседи: улица, Р. Ш., Г. З., Н. Р. и М., при условие надареният да отстъпи за вечно ползване на собственика на съседния УПИ /парцел/ .... толкова от подарения му парцел за изравняване квадратурата на двата парцела, като при неизпълнение на това условие договорът ще се счита за недействителен.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ...., г.ІІ, дело № 650/1974 г. Р. Ш. дарила на своя син А. Г. Ш. дворно място, представляващо УПИ /парцел/ VІІ-.... в кв. .... по плана на [населено място], при съседи: улица, от две страни Р. Ш. и М..

И в двата нотариални акта не е посочена площта на дарените дворни места.

С нотариален акт /номера не се чете/, т.ІІ, дело № 443 от 24.09.1990 г. Р. Ш. и Г. В. Ш. прехвърлили на В. Г. Ш. срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид. част от двуетажната жилищна сграда, построена в североизточната част на дворно място пл.№ ...., заедно със 189/1020 ид. части от дворното място.

С нотариален акт № ....., т.ІІ, дело № 275/2014 г. А. Г. Ш. и съпругата му В. Ш. са признати за собственици по давностно владение на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ VІ- .... .

С нотариален акт.... 93, т.І, дело № 74/2015 г. А. Г. Ш. дарил на сина си В. А. Ш. 323/ 1166.60 ид. части от УПИ VІ-.... по плана на [населено място], одобрен през 1976 г. и 1979 г., целият с площ 1166.50 кв. м.

С нотариален акт № ...., т.ІІІ, дело № 381/2018 г. В. Г. Ш. дарил на В. П. Б. 330/1166.50 ид. части от УПИ VІ-504, ведно с 2/3 ид. части от масивната двуетажна сграда.

Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, предмет на иска за делба, съставляващ УПИ VІ-.... в кв. .... по плана на [населено място], е образуван от обединяването на УПИ VІ-.... и УПИ VІІ-..... Приел е, че с обединяването на двата парцела с регулационния план от 1976 г. частите на съсобствениците са изравнени, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 31, ал.1 З./ отм./. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели е направил извод, че прехвърлителката Р. Ш. е владеела до смъртта си през 2008 г. около 400 кв. м от този имот и съответно е притежавала идеална част от него, поради което договорът, с който е прехвърлила 189/1020 ид. части на сина си В. Ш. срещу задължение за издръжка и гледане, е породил вещно - прехвърлително действие.

Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е пристъпил към постановяване на своето решение преди да изясни делото от фактическа страна, в резултат на което направените от него фактически и правни изводи по спора са явно необосновани и вътрешно противоречиви.

Изводът, че процесният имот, представляващ УПИ VІ-.... с площ от 1166 кв. м, е образуван от обединяването на парцели VІ-.... и VІІ-.... по плана от 1958 г., предмет на сключените през 1974 г. два договора за дарение, поради което на основание чл. 30, т.3 З./ отм./ е станал съсобствен между съделителите В. Ш. и А. Ш. при равни права, не кореспондира с представеното по делото Удостоверение № З-29 от 27.07.2020 г., издадено от [община]. В него е посочено, че УПИ VІ-.... е образуван от част от УПИ VІ-...., част от УПИ VІІ-... и част от УПИ VІІІ-.... по плана от 1958 г. Въззивният съд не е изяснил с каква площ всеки от тези три имота участва в новообразувания парцел, както и кой е бил собственик на УПИ VІІІ-...., за да прецени кои са били съсобствениците на УПИ VІ-.... към момента на отреждането му.

На следващо място, необоснован е и направеният извод, че Р. Ш. е била собственик на идеални части от процесния имот, поради което извършената от нея разпоредителна сделка през 1990 г. със 189/1020 ид. части е породила вещно-прехвърлително действие. Изводът е мотивиран с това, че Р. Ш. е владеела до смъртта си около 400 кв. м от имота. Въззивният съд не е съобразил, че ако с регулационния план от 1976 г. УПИ VІ-.... е отреден като съсобствен по регулация за имотите на А. Ш. и В. Ш., както е приел в мотивите си, тяхната майка не би могла да придобие по давност идеални части от него в резултат на упражнявано след 1974 г. владение върху реална част, независимо от времето, през което е владяла, тъй като от момента на влизане в сила на З./ДВ бр. 29/1973 г./ до изменението в ДВ бр.34/2000 г., е действала разпоредбата на чл. 59 З., съгласно която реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Владението върху реална част не може да доведе до придобиване по давност на идеална част от парцела, съответстваща на владяната реална част, по правилото на чл. 181, ал.3 З./ отм./, тъй като това правило е приложимо само по отношение на придобивна давност, изтекла до влизане на този закон в сила / 01.06.1973 г./.

В мотивите на въззивния съд не е отразено как са определени квотите на съделителите. Съдът не е посочил каква идеална част са притежавали праводателите съответно на В. А. Ш. и на В.П.Б. за да направи извод какви са правата им след извършаване на разпоредителните сделки и към момента на предявяване на иска за делба. Изложените мотиви са общи, отразяват краен извод, вероятно в резултат на някакви аритметични изчисления, правилността на които не може да бъде проверена поради липса на констатации за посочените обстоятелства.

С оглед на изложеното, въззивното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените привила, задължаващи съда служебно да събере допустими и относими към спора доказателства, за да обезпечи правилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, и на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която след като проследи кадастралния и регулационния статут на процесния имот по плановете от 1958 г. и 1976 г., да даде заключение за кои имоти или части от имоти по плана от 1958 г. е отреден, каква е тяхната площ, включва ли част от УПИ VІІІ-...., като отрази констатациите си графично. Тези обстоятелства са от значение за определяне на квотите на съделителите в съсобствеността, при които следва да бъде допусната делбата.

При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски, направени за настоящото касационно производство.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ срещу въззивно решение № 416 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 635/2021 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: