ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316

гр. София, 11.05.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т.д. N 2215 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника по делото “БАНКА ДСК” АД против определение № 604/09.09.2025г. по в. ч.гр. д. № 523/2025г. на ОС - Пазарджик, с което е потвръдено определение № 265/08.04.2025г. по гр. д. № 1185/2024г. на РС - Велинград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Банка ДСК“ АД за изменение на решение № 52/04.03.2025г. по гр. д. №1185/2024г. на Районен съд – Велинград в частта за разноските.

С жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост, като е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Поддържа се, че банката е изпълнила и двете кумулативни изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК. Счита че, същественото при отговорността за разноските е именно процесуалното поведение на страната. Тя следва да понесе тежестта от последните, ако с процесуалното си поведение оспорва твърденията на другата страна и отрича действителното правно положение. В тази връзка касаторът посочва, че щом като оригиналът на изпълнителния лист е оставен от банката-кредитор в кориците на изпълнителното дело, то последният не упражнява фактическа власт върху титула, което само по себе си показва липса на интерес за вземанията си, материализирани в него за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително събиране на вземанията, инкорпорирани в същия. Съответно след като не се разполага с изпълнителен титул, не е и възможно взискателят да предяви принудително претенциите си спрямо ищеца. В този смисъл счита, че е постановеното по решение № 396/28.03.2022г. по...