ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462

гр. София 12.05.2026 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.01.2026 (двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 4929 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1140/03.02.2023 година, подадена от П. Д. С., против определение № 6/15.01.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 4750/2022 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П. Д. С. против определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му, с която е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав по делото, частна жалба с вх. № 509 714/05.12.2022 година и същото определение е потвърдено в частта му, с която е върната като нередовна подадената от С. частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година против постановеното по същото дело определение № 264/21.09.2021 година.

В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като се постанови друго, с което определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. бъде отменено в частта в частта му, с която е върната подадената от П. Д. С. частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година и делото да бъде върнато на първия състав на ВКС за надлежното администриране на посочената частна жалба.

П. Д. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 31.01.2023 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 1140/03.02.2023 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че производството било образувано по частна жалба на П. Д. С. срещу определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което била върната подадената от жалбоподателя С. частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година срещу определение № 264/21.09.2021 година, постановено по същото дело, поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба, и било оставено без уважение направеното искане за отвод на съдебния състав по делото. За да постанови обжалваното определение, съставът на ІV г. о. на ВКС бил констатирал, че с разпореждане от 25.10.2022 година производството по постъпилата частна жалба било оставено без движение, като на жалбоподателя бил даден едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и представяне на доказателства за това. Също така бил счел, че препис от същото разпореждане бил връчен лично на П. Д. С. на 01.11.2022 година, като в предоставения едноседмичен срок не били представени доказателства за внасянето на дължимата държавна такса. По подадените молби за отвод на състава на ІV г. о. на ВКС било прието, че не били налице основанията за отвод по чл. 22 от ГПК. Искането за отвод било оставено без уважение, а подадената частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година била върната поради неотстраняване на нейната нередовност. Частната жалба била недопустима в частта й, в която се обжалвало посоченото определение, в частта му, с която било оставено без уважение направеното искане за отвод на съдебния състав по делото, тъй като била подадена против акт на съда, неподлежащ на обжалване. Отказът за отвеждане на съдебния състав не бил нито преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК акт, нито законът предвиждал изрично обжалването му, за да била налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. З. в тази й част частната жалба била недопустима и следвало да бъде оставена без разглеждане. В останалата част, с която се обжалвало постановеното определение за връщане на подадената частна жалба поради това, че била останала нередовна, частната жалба била допустима, но неоснователна. Атакуваното определение на ІV г. о. на ГК на ВКС било постановено от законен състав от трима съдии от ВКС, в рамките на правораздавателната власт на съд, било в писмена форма, подписано било от целия съдийски състав и волята на съда била ясно и недвусмислено изразена и разбираема. Поради това то било валидно, а наведеният от П. Д. С. довод в този смисъл бил неоснователен. Доводите на С., че дължимата държавна такса от 15.00 лева е била преведена по сметка на Софийски районен съд по гр. д. № 20 590/2017 година били неотносими към конкретния спор, доколкото съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 261, т. 4 от ГПК към всяка частна жалба следвало да бъде приложен документ за внесена държавна такса по нея, освен ако лицето било освободено от това задължението по силата на закона или от съда, какъвто не бил конкретния случай. С разпореждането от 25.10.2022 година, съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС, бил указал на С. да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по подадената от него частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година.. По тази частна жалба П. Д. С. никога не бил внасял дължимата държавна такса. Видно от приложеното по делото съобщение от 25.10.2022 година., препис от разпореждането на съда от същата дата бил връчен лично на С. на 01.11.2022 година.. Не били представени по делото доказателства, в дадения от съда едноседмичен срок, изтекъл на 09.11.2022 година, С. да бил отстранил нередовността на частната си жалба чрез представяне на вносен документ за дължимата държавна такса. Последната не било внесена и до постановяване на определението по подадената частна жалба. Поради това, на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, частната жалба подлежала на връщане като нередовна, както правилно е процедирал съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС с оспорвания съдебен акт.

Обжалваното в настоящето производство определение е преграждащо в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от П. Д. С. частна жалба против определението на състава на ІV г. о. на ГК на ВКС в частта му, с която е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав. Поради това в тази си част то подлежи на обжалване, но следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Законът не е предвидил изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на определението на съда, с които се отказва или уважава искане за отвод на съдебния състав, поради което по отношение на тях е неприложима хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Също така чрез това определение не се прегражда развитието на производството, поради което е неприложима хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова определенията на съда по чл. 22 от ГПК не подлежат на ожалване, а подадените против тях частни жалби са недопустими и трябва да бъдат оставени без разглеждане, както е процедирано в конкретния случай.

В останалата част обжалваното определение е такова по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и не подлежи на обжалване и подадената против него частна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Такава не може да бъде обоснована с правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, предвиждащо, че определенията по ал. 1 постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тази разпоредба дава възможност за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК на Върховния касационен съд само в случаите когато са постановени за първи от състав на този съд и има предвид обжалването точно на тези определения. Видно от редакцията и същата не предвижда възможност за последващо обжалване на определение, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от друг състав на същия съд. Обжалването на съдебните актове е строго регламентирано, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. По начало съдебното производство е уредено като триинстанционно такова и при положение, че при постояването на определението си по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК съставът на Върховния касационен съд действа като втора инстанция на постановилия преграждащото определение състав на същия съд, подадената срещу това определение жалба ще трябва да бъде разглеждана по реда за разглеждане на частни жалби от третата инстанция, т. е. по реда на касационното производство. Възможността за касационно обжалване на определенията е уредена с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. С оглед на тях на касационно обжалване подлежат само посочените в чл. 274, ал. 3 от ГПК определения, а такова не се предвижда за останалите. Освен това от касационно обжалване са изключени и определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК, които са постановени в искови производства, с цена на исковете под посочената в чл. 280, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 4 от ГПК. Тъй като определението на Върховния касационен съд е постановено по подадена по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК частна жалба, то е постановено в рамките на съдебното производство и не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предвижда, че при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. От това следва, че тази разпоредба предвижда възможност за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, каквито са окръжните и апелативните такива и то само на тези, с които те са потвърдили определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от първоинстанционния районен или окръжен съд. Определенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, с които той се е произнесъл по законосъобразността на определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от състав на касационния съд не са въззивни такива. При обжалването на преграждащо определение Върховният касационен съд действа като касационен, а не като въззивен съд. Предвид на това определенията, с които касационният съд се произнася по жалби срещу преграждащи определения на друг състав на същия съд не попадат в кръга на тези посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК определение на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. С оглед на това подадената срещу тази част на определение № 6/15.01.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 4750/2022 година частна жалба с вх. № 1140/03.02.2023 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 1140/03.02.2023 година., подадена от П. Д. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „“, ет. , ап. , срещу определение № 6/15.01.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 4750/2022 година в частта му с която е върната като нередовна подадената от С. частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година против определение № 264/21.09.2021 година1 постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4929/2024 г. по описа на Върховния касационен съд в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6/15.01.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 4750/2022 година в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта му относно прекратяването, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.