ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2467

София, 12.05.2026 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 986 по описа за 2026г. взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор С. Я., срещу въззивното решение № 236/22.12.2025 г. на Апелативен съд – Варна постановено по в. гр. д. № 432/2025 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Г. Т. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение по ДП № 289/2022г. по описа на ОД на МВР, преобразувано под № 137/2023г. на ОСлС – ОП Варна, за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, приключило с постановление за прекратяване от 16.01.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът М. Г. Т. с писмен отговор, чрез адвокат П. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси по съществото си представляват несъгласие с фактическите и правните изводи на въззивния съд. Обжалваното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд Варна, осъдил Прокуратурата на Р. Б. да заплати на М. Г. Т. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение по ДП № 289/2022г. по описа на ОД на МВР, преобразувано под № 137/2023г. на ОСлС – ОП Варна, за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, приключило с постановление за прекратяване от 16.01.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2024 г. до окончателното плащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че не е налице спор между страните и от приложените по делото доказателства са установени следните обстоятелства: На 10.05.2022 г. в офиса, ползван от дружеството на ищцата и в дома в [населено място] било извършено претърсване и изземване, при условията на чл. 161, ал. 2 НПК, в следствие на което били иззети подробно описани веществени доказателства – златни бижута, пари и документи. Обиските били във връзка с водено срещу ищцата разследване за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК (извършване по занятие на финансови сделки без съответно разрешение) по образувано ДП № 289/2022 г., пр. пр. № 3040/2022 г. на ОП – Варна. Същите били извършени в присъствието на М. Т. за времето от 16:30 часа до 23:00 часа. По време на процесуално-следствените действия настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата, което наложило двукратно повикване на екип на Бърза помощ. В съставените от посещението му фишове били отразени следните диагнози – нервна криза (при първото посещение) и астматичен пристъп (от второто).

Съдът констатирал, че извършените действия, на 11.05.2022 г. били оповестени на проведена от директора на ОД на МВР – Варна пресконференция и същите били отразени в средствата за масова информация. Установил още, че в хода на ДП № 289/2022 г., преобразувано поради възлагането му на ОСлС в ДП № 137/2023 г., били проведени множество разпити на свидетели, огледи и експертизи на веществени доказателства, като на 15.11.2023 г. бил проведен и разпит на ищцата, в качеството на свидетел. Отбелязал, че в приетите като доказателство преписки не се съдържали данни за извършени други процесуално-следствени действия с участието на М. Т., освен посочените (на 10.05.2022 г. и на 15.11.2023 г.). На същата не било повдигано обвинение и не били налагани мерки за неотклонение. С молба от 30.03.2023 г. М. Т. поискала връщане на част от иззетите вещи, което било оставено без уважение с Постановление от 19.04.2023 г.

Въззивният съд констатирал, че разследването по ДП № 137/2023 г. било прекратено с Постановление от 16.01.2024 г. на прокурор от ОП – Варна, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Било разпоредено връщане на иззетите веществени доказателства, с изключение на описаните банкноти, за които в хода на разследването било установено, че съставляват фалшиви парични знаци. Вещите били получени от ищцата на 01.02.2024г., съгласно съставения от същата дата приемо-предавателен протокол.

Въззивният съд приел още, че срещу ищцата било водено и друго производство – ДП № 145/2019 г. за извършени от нея престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2 НК, по което на 01.06.2022 г. бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 539/2022 г. на ОС – Варна. Изложил, че същото приключило с постановена на 15.11.2022 г. оправдателна присъда, потвърдена с решение на Апелативен съд – Варна от 09.11.2023 г. по ВНОХД № 100/2023 г. и решение на ВКС от 03.07.2024 г. по КНОХД № 1132/2023 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът отбелязал че спорните по делото въпроси се свеждат до наличието или липсата на основания за ангажиране отговорността на Държавата, чрез нейния правоохранителен орган – Прокуратурата, с оглед липсата на повдигнати на ищцата обвинения; вида, интензитета, причинно-следствената връзка на претърпените от ищцата вреди с воденото досъдебно производство и размера на следващото се за тези вреди справедливо обезщетение.

Съдът отбелязал, че по въпроса за наличие на основания за ангажиране отговорността на държавата в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при прекратено наказателно производство без ищецът да е имал процесуалното качество на обвиняем, е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС. Изложил, че до разрешаването му по задължителен за съда начин, съставът споделя установената и преобладаваща практика на ВКС (подробно посочена), според която Прокуратурата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от осъществена процесуална принуда по наказателно производство, водено срещу ищеца, което е прекратено без да е било повдигано обвинение.

С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че процесното наказателно производство било образувано по подадена срещу ищцата жалба, а предмет на разследването били нейни деяния, за които с постановлението за прекратяване било прието, че не осъществяват фактически състав на престъпление, съдът направил извод, че спрямо М. Т. била осъществена неоснователна държавна принуда. Приел, че са налице предвидените на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Намерил за неоснователни възраженията за недопустимост на предявения иск, съответно за неговата неоснователност поради липса на процесуална и материалноправна легитимация. Направил извод за неоснователност и на възражението за изключена отговорност на Прокуратурата, тъй като отговорност за извършените процесуално-следствени действия при условията на неотложност носят органите на МВР.

Въззивният съд намерил за доказано наличието на останалите предвидени в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с воденото наказателно производство по ДП № 289/2022 г. на ОД на МВР, преобразувано в ДП № 137/2023 г. на ОСлС. Кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Г. (брат на ищцата) и Е. А., в съвкупност с представените по делото фишове за оказана медицинска помощ, от които приел за установено, че по време на извършване на обиските в офиса и жилището , М. Т. получила „нервна криза“, изразяваща се във високи стойности на артериалното налягане, замаяност и отпадналост, а по-късно и астматичен пристъп. Приел, че ищцата била силно притеснена, принудена да седи на един стол, а когато е трябвало да отиде до тоалет била придружена от един от проверяващите. В дните след извършените огледи ищцата била във влошено здравословно състояние, отказвала да се храни, имала сърцебиене, световъртежи и безсъние, чувствала се опозорена пред своите съграждани и клиенти, които след като разбрали за проведената акция идвали да си търсят оставените златни предмети. Посочил, че с оглед местонахождението на офиса на ищцата, много лица станали свидетели на случилото се, което било разгласено на следващия ден по телевизията и в други медии. Приел, че в първите дни след изземванията ищцата не разполагала с парични средства, тъй като всичко било иззето. Въззивният съд посочил още, че според свидетеля Г. извършените спрямо ищцата действия довели до семейни проблеми, тъй като снаха се дистанцирала и не разрешавала на дъщеря си (внучка на ищцата) да контактува с нея.

Фактът на претърпените негативни преживявания, съпроводени със съответни клинични проявления, съдът установил и от заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, което кредитирал като обективно и компетентно дадено. Приел, че при ищцата била констатирана симптоматика на реакция на тежък стрес, отразено и в проведения след обиските консулт с психиатър; последвало разстройство в адаптацията – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, които възниквали в периода на адаптация към значими житейски промени или към последиците на стресогенно житейско събитие, каквото безспорно били извършените обиски от 10.05.2022 г. и воденото наказателно производство. Съдът отбелязал установеното от вещото лице към момента на обследването високо ниво на невротичност, раздразнителност, емоционална лабилност, депресивност, както и обстоятелството, че за овладяване на симптомите на тревожност и безсъние ищцата се е обръщала към общопрактикуващия лекар.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, при преценка за справедливия размер на следващото се на ищцата обезщетение, въззивният съд съобразил следните обстоятелства: възрастта на ищцата към момента на образуване на производството (67 години), заеманата от нея предходна длъжност – учителка, известна сред съгражданите си и развиваща активна търговска дейност; изпитаните от нея негативни изживявания – стрес, страх, безпокойство и притеснения, здравословни неразположения (две кризи при извършените на 10.05.2022 г. претърсвания и изземвания от офиса и жилището ); времетраенето на процесуално следствените действия от 16:30 до 23:00, както и проявите след това на безсъние, тревожност, лабилност.

Съдът направил извод, че по делото не е установена причинна връзка между воденото наказателно производство и евентуално настъпило влошаване на онкологичното заболяване, от което ищцата страдала от 2020 г., нито с поставената в амбулаторен лист от 02.10.2022 г. диагноза „остър гастрит“.

Съобразил обстоятелството, че иззетите във връзка с воденото наказателно производство пари и вещи създали затруднения в упражняването на търговската дейност на ищцата. Воденото производство било медийно отразено, с посочване на достатъчно данни за узнаване на личността, което допълнително засилило чувството за срам и злепоставяне. Съдът отбелязал, че макар Прокуратурата да не отговаря за интерпретацията и дадените квалификации в пресата, доколкото информацията за започналото наказателно преследване била разгласена по неин почин, негативните последици от това разгласяване следвало да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението.

Въззивният съд отчел и фактите свързани с наказателното производство, което било водено по най-лекия състав на чл. 252, ал. 1 НК; неговата продължителност от 1 година и 8 месеца, обусловена от необходимостта за установяване и разпит на множество лица, свързани с дейността на ищцата, провеждане на експертизи и огледи на големия брой иззети веществени доказателства; броя и вида на извършените спрямо ищцата процесуално следствени действия – обиските от 10.05.2022 г. и проведения на 15.11.2023 г. разпит в качеството на свидетел, както и липсата на повдигнато обвинение, нито налагане на мерки за неотклонение, което определил като по-нисък интензитет на осъществената държавна принуда спрямо ищцата. В тази връзка съдът отбелязал, че прекъсването на търговската дейност на ищцата било за период около месец, независимо че иззетите вещи били върнати едва след приключване на наказателното производство, а същото се дължало на причини от здравословен характер. Изложил, че през месец 06. 2022 г. М. Т. регистрирала ново търговско дружество – “Заложна къща М. 2022“ ЕООД, със същия предмет на дейност.

Въззивният съд приел още, че процесното наказателно производство не било единствения стресогенен фактор за ищцата, оказващ влияние върху нейното психо-емоционално и здравословно състояние, доколкото по делото било установено, че на 01.06.2022 г. за подобни деяния, но за друг времеви период, срещу нея бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 539/2022 г. на ОС – Варна. Във връзка с това производство също били извършвани обиски, претърсвания и изземване на значителни парични суми, бижута и документи. Отчел постановените по това производство две оправдателни присъди и направил извод, че за ищцата са съществували обосновани очаквания, че и по новото наказателно преследване не би следвало да се стигне до негативен за нея резултат.

В заключение въззивният съд направил извод за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 5 000лв.

К. П. на Р. Б. обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2010г. на ВКС; ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, ТР №3/2005г. на ОСНК на ВКС и решение №50047/10.03.2003г. по гр. д.№3092/2022г.

2/ Следва ли съдът да изложи мотиви относно значимостта на отделните релевантни обстоятелства към определеното обезщетение. Навел е довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в ТР №3/2005г. на ОСНК на ВКС, ППВС №4/23.12.1968г.; решение № 234/17.04.2024г. по гр. д.№899/2023г.; решение №388/24.06.2024г. по гр. д.№1960/2023г.; решение № 355/14.06.2024г. по гр. д.№3801/2023г. решение №288/15.05.2024г. по гр. д.№3759/2022г. решение №50003/25.03.2024г. по гр. д.№2783/2021г. решение №125/25.10.2003г. по гр. д.№4373/2022г. решение №50072/23.06.2023г. по гр. д.№2418/2022г. решение №50012/11.05.2023г. по гр. д.№858/2022г. Във връзка с този въпрос излага съображения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отразил в мотивите своята преценка относно конкретното значение на установените по делото обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението, както следва: не е оценил правилно конкретните обстоятелства – липса на обвинение, липса на задържане по смисъла на ЗМВР, както и на мярка за неотклонение; обстоятелството, че производството било образувано срещу неизвестен извършител за нетежко престъпление; разумния срок на приключване на досъдебното производство (1г. и 8 месеца), при спецификите на конкретния случай; липса на медийно отразяване и разгласа на обвинението от страна на Прокуратурата; нисък интензитет на извършените процесуални действия с участие на ищцата във воденото досъдебно производство (само две); не съобразил, че воденото наказателно производство не довело до неблагоприятни последици в личния, професионалния живот на ищцата и за здравето, доколкото 20 дни по-късно същата продължила да управлява търговската си дейност чрез друго търговско дружество. Навежда довод, че въззивният съд е съобразил вреди, които не са пряка последица, но не отчел икономическите условия и стандарта на живот към момента на увреждането.

Първият поставен от страната въпрос е свързан с това налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем.

Настоящият състав на ВКС констатира, че по този въпрос, с разпореждане от 14.04.2025г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №2/2025 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед предметните предели на производството съдът намира, че отговорът на поставения за тълкуване въпрос е обуславящ изхода на спора, който изисква преценка за наличието или липсата на основание за ангажиране отговорността на държавата при образувано и прекратено наказателно производство, по което на ищеца не е било повдигнато обвинение за извършено престъпление.

Налице са предвидените в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК предпоставки за спиране на производството до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. дело № 986/2026 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС.

След постановяване на тълкувателно решение по т. дело № 2/2025г. на ОСГК на ВКС делото да се докладва за възобновяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: