ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2446

гр. София, 12.05.2026 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.04.2026 (петнадесети април две хиляди и двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 3863 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 22 317/27.08.2024 година, подадена от КОНПИ гр. София, срещу определение № 1946/05.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1524/2024 година.

С обжалваното въззивно определение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от КОНПИ гр. София срещу разпореждане № 260 739/12.02.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-14 състав, постановено по гр. д. № 8714/2016 година, което е оставено без уважение искането на Комисията за обезсилване на издадения изпълнителен лист от 21.12.2023 година и за издаване, вместо него, на два изпълнителни листа-един за присъдените разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК и един за отнетото в полза на Държавата незаконно придобито имущество на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) частна жалба с вх. № 265 711/06.03.2024 година.

В подадената от КОНПИ гр. София частна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от КОНПИ гр. София молба за издаване на два изпълнителни листа, вместо издадения един да бъде уважена или евентуално делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената частна жалба с вх. № 265 711/06.03.2024 година.

КОНПИ гр. София е била уведомена за обжалваното определение на 21.08.2024 година, като частната й жалба е с вх. № 22 317/27.08.2024 година. Предвид на това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че с обжалваното пред него разпореждане от 12.02.2024 година съставът на Софийски градски съд бил оставил без уважение искането на КОНПИ гр. София за издаване на два изпълнителни листа, като бил приел, че посочените вътрешно-организационни причини във връзка с изпълнение на съдебното решение не били основание за обезсилване на издадения изпълнителен лист и за издаване два отделни изпълнителни листа. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежали определенията, които преграждали развитието на делото или изрично било посочено в закона, че подлежат на такова. Съгласно чл. 407 от ГПК разпореждането, с което се уважавала или отхвърляла изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, можело да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя течал от връчване на разпореждането, а за ответника-от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В настоящия случай молбата на КОНПИ гр. София за издаване на изпълнителен лист била уважена изцяло, поради което Комисията нямала правен интерес да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Разпореждането, с което се отказвало обезсилване на издаден изпълнителен лист и издаване на два нови изпълнителни листа, не подлежало на обжалване, тъй като било техническо действие по самото издаване на изпълнителния лист, поради което частната жалба се явявала недопустима и следвало да се остави без разглеждане.

Във връзка с тези изводи на състава на Софийския апелативен съд в частната си касационна жалба КОНПИ гр. София излага доводи за това, че според нея е налице порок в разпореждането, с което се издава един общ изпълнителен лист, с който се присъждат две отделни по своя характер вземания, а именно държавното публично вземане на държавата да отнеме имущество, за което е установено, че е придобито от законен източник, и частното вземане на Комисията да й бъдат възстановени направените в хода на производството по ЗОПДНПИ (отм.) разноски, който порок водел до процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес. Сочи се, че съгласно чл. 166, ал. 3 от ЗОНПИ влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане, се изпращат от Комисията на Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество в тридневен срок от комплектуването на преписката. Затова за пристъпване към изпълнението на решението, с което било присъдено отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито от Д. П. Т. и М. Б. Д., на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) било необходимо да бъде издаден изпълнителен лист, който да бъдат предприети действия по Глава тринадесета от ЗОНПИ, който да бъде предоставен от КОНПИ гр. София на Междуведомствения съвет, който предприемал действия по събиране на присъденото от съда имущество. Наред с това Д. П. Т. и М. Б. Д. били осъдени да заплатят на КОНПИ гр. София разноски пред Софийски градски съд в размер на 1833.65 лева и разноски пред Софийския апелативен съд в размер на 200.00 лева. Молбата за принудителното събиране на тези разноски от съответния съдебен-изпълнител трябвало да бъде подадена от самата КОНПИ гр. София. Двете вземания имали различен правен характер като първото било публично правно, а второто частно правно такова. Затова те принадлежали на различни субституенти на държавата и се реализирали принудително по различен правен ред, което правело обединяването им в един изпълнителен лист недопустимо, а приложение трябвало да намери разпоредбата на чл. 408, ал. 2 от ГПК. В случая обаче изпълнителния лист от 21.12.2023 година, издаден по гр. д. № 8714/2016 година по описа на Софийски градски съд бил издаден едновременно в полза на Държавата и на КОНПИ гр. София, като обединявал два диспозитива-този за отнемане от Д. П. Т. и М. Б. Д. в полза на Държавата на недвижим имот на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) и този за осъждането им да заплатят на КОНПИ гр. София направените от нея съдебни и деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Това налагало издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен и вместо него да бъдат издадени два отделни изпълнителни листа, за всеки един от диспозитивите на съдебното решение.

Изложените от КОНПИ гр. София доводи обаче не са основание за отмяна на обжалваното определение на Софийския апелативен съд. На принудително изпълнение подлежат осъдителните решения и определения на съдилищата и поради това именно те представляват изпълнително основание по чл. 404 от ГПК, въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист. За разлика от осъдителните съдебни решения, конститутивните такива, не подлежат на принудително изпълнение, тъй като целената с предявения иск правна промяна настъпва с влизането на решението в сила. В конкретния случай съдебното решение за отнемане на имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.) не е осъдително, а конститутивно такова, тъй като влизането му в сила предизвиква правна промяна по отношение на собствеността на имуществото. От момента на влизането на решението в сила собствеността върху имуществото преминава от съответното физическо или юридическо лице към Държавата, без да е необходимо предприемането на каквито и да са последващи действия. Ако нововъзникналата собственост на Държавата бъде нарушена било от предишния собственик, било от трето лице то тя може да бъде защитена, чрез установените от закона способи за това, производството по които обаче е отделно от производството по отнемането. Затова е недопустимо издаването на изпълнителен лист за предаване на имуществото, въз основа на съдебното решение за отнемане на същото. С оглед на това съставът на Софийски градски съд не е имал основанието да уважава искането на КОНПИ гр. София за издаването на изпълнителен лист за отнетото от Д. П. Т. и М. Б. Д. имущество в полза на КОНПИ гр. София. Такъв обаче е издаден, като в него е включено и вземането на Комисията за направените от нея съдебни и деловодни разноски в производството по отнемане. Последното вземане може да бъде реализирано по реда на принудителното изпълнение и за него може да бъде издаден изпълнителен лист. От това сгледва, че съставът на Софийски градски съд е уважил искането на КОНПИ гр. София за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение № 4765/06.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-14 състав, постановено по гр. д. № 8714/2016 година, като въз основа на разпореждането му е издаден изпълнителен лист от. 21.12.2023 година. В настоящето производство се оспорва разпореждане № 260 739/12.02.2024 година на Софийски градски съд, постановено по посоченото дело, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ гр. София за обезсилване на издадения изпълнителен лист и да бъдат издадени два отделни изпълнителни листа. От това следва, че КОНПИ гр. София не е оспорвала разпореждането на състава на Софийски градски съд, с което искането й за издаване на изпълнителен лист е уважено, а само това дали въз основа на него трябва да бъдат издадени един или повече изпълнителни листа. Издаването на изпълнителния лист, като документ материализиращ правото на принудително изпълнение, обаче е последица от разпореждането на съда по чл. 406 от ГПК, което разпореждане подлежи на обжалване по реда на чл. 407 от ГПК. Затова самото издаване на изпълнителния лист не подлежи на обжалване, отделно от разпореждането за издаването му. Поради това въпросът дали въз основа на постановеното от съда разпореждане по чл. 406 от ГПК да бъде издаден един или повече изпълнителни листа по реда на чл. 408, ал. 2 от ГПК не подлежи на съдебен контрол. Още повече, че последната разпоредба намира приложение в случаите когато с молбата за издаване на изпълнителен лист изрично е поискано такъв по отношение на един или на няколко, а не на всички от имотите или когато молбата е подадена от отделен кредитор или срещу отделен длъжник, като без тези предпоставки не може да се обоснове отклонение от правилото на чл. 408, ал. 1 от ГПК.

С оглед на това обжалваното определение на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено като се вземе предвид и това, че евентуалната му отмяна и връщане за произнасяне по същество не би постигнала преследвания от КОНПИ гр. София резултат, предвид невъзможността за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение № 4765/06.08.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-14 състав, постановено по гр. д. № 8714/2016 година в частта му относно отнетото имущество.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1946/05.08.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 1524/2024 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.