ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1342
[населено място], 13.05.2026 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 680 по описа за 2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. А. срещу решение № 177 от 03.11.2025г. по в. гр. д. № 219/2025г. на Апелативен съд - Бургас в частта, с която, като е отменено решение № 24 от 13.02.2025г. по гр. д. № 22/2024г. на Окръжен съд – Сливен, е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 25 000 лева, със законна лихва за забава от 15.09.2023г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение, в общ размер от 40 000 лева, частично от 50 000 лева, е за претърпените от С. А. А. неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.09.2023г. по причина на водача на лек автомобил “Т. П. , с ДК [рег. номер на МПС] , гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.
Според касатора в обжалваната си част въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон. Неправилно е била извършена проверка на първоинстанционното решение и присъденото с него обезщетение е било редуцирано. Въведените с въззивната жалба на застрахователя оплаквания не са имали връзка с предмета на делото. Въззивният съд е дал указания да се изправят установените в жалбата противоречия с фактическата обстановка по делото, но те не са били изпълнени. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че се атакува въззивното решение в неговата цялост и се е произнесъл по правилността му. При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е бил задължен да извърши служебно проверка на правилността на обжалваното решение. Депозираната въззивна жалба е била изцяло бланкетна.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Поставените въпроси са:
1.) Счита ли се изискването на чл. 260, т. 3 от ГПК за изпълнено, когато изложените с въззивната жалба оплаквания и фактически твърдения не отговарят на фактическата обстановка, изложена в обжалваното решение?
2.) Приема ли се въззивната жалба за бланкетна, когато в нея са изложени оплаквания и фактически твърдения, но те не отговарят на предмета на делото?
3.) Може ли въззивният съд служебно да приеме, че се обжалва първоинстанционното решение в цялост и да извърши проверка на неговата правилност, когато изложените с въззивната жалба оплаквания и фактически твърдения не отговарят на фактическата обстановка, изложена в обжалваното решение?
Въпросите се определят като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
4.) Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато с въззивната жалба са изложени оплаквания и фактически твърдения, които не отговарят на фактическата обстановка, изложена в обжалваното решение, или следва да извърши проверка единствено на неговата валидност и допустимост?
5.) Може ли въззивният съд да направи проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания и фактически твърдения, които да са относими към процесния случай?
6.) Налице ли е нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, когато въззивният съд направи проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания и фактически твърдения, които да са относими към процесния случай?
По отношение на четвъртия въпрос се сочи допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а по четвърти, пети и шести от въпросите – противоречие на въззивното решение с решение № 246 от 23.10.2013г. по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 764 от 19.01.2011г. по гр. д. № 1645/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о, решение № 700 от 25.11.2024г. по гр. д. № 4239/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о, решение № 68 от 29.08.2017г. по т. д. № 60218/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 30 от 27.01.2025г. по т. д. № 2115/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
От насрещната страна по жалбата „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на С. А. А. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Бургас съд е приел, че на 04.09.2023г., около 15:40ч., в [населено място], в района на кръстовището на [улица]с обходен път „Изток“, е настъпило ПТП. Поради непропускане на пътно превозно средство, движещо се по път с предимство на кръстовище, водачът на лек автомобил “Т. П. , с ДК [рег. номер на МПС] е причинил сблъсък с лек автомобил „Пежо 308“ с украински рег. [рег. номер на МПС] . При сблъсъка е пострадала С. А. А., на 47 години, пътник на предната дясна седалка на автомобила „Тойота“.
Тя е получила контузия на гръден кош (дясна гръдна половина) и счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребро вдясно с малки плеврални изливи. Поради нараняванията си ищцата е била настанена в болница за времето от 04.09.2023г. до 07.09.2023г., където са й били направени изследвания. Приложено е било медикаментозно лечение (аналгетично, витаминолечение, антибиотик). Друго лечение не е можело да бъде приложено, нито да бъде провеждана физиотерапия, принципно неприложима за подобни травми. След болничния престой възстановяването на ищцата е продължило при домашни условия. Претърпените физически болки са били най-силни първите 10 дни - при опипване с ръка, раздвижване и дълбоко вдишване, като са отшумели за два, два и половина месеца, след което е настъпило пълно възстановяване. През първия месец след инцидента ищцата трябвало да спи полуседнала, понеже се е затруднявало дишането й. Имала нужда от помощ при обличане, тоалет. Пътният инцидент е бил за ищцата отключващ фактор по отношение на травматични спомени (проблеми с бащата в детството, семейни проблеми с бивш съпруг, притеснения относно други здравословни проблеми, без връзка с ПТП) и тревожно-хистерична продукция. Тя станала по-лабилна и чувствителна. Посещавала EDMR – терапия, включваща движение на очите, слухови стимули и др. като методи на десенсибилизация. Не са били приемани медикаменти против тревожност
Обстоятелствата относно механизма на пътния инцидент са били приети за установени от въззивния съд въз основа на изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза. По отношение на водача, причинил ПТП, е била реализирана административно наказателна отговорност съгласно наказателно постановление от 15.04.2024г., представено по делото. Относно телесните увреждания при ищцата и периода на възстановяването й е било съобразено заключението на изслушана също пред първата инстанция съдебна медицинска експертиза. В тази инстанция е била изслушана още съдебна психологическа експертиза относно емоционалното състояние на ищцата след пътния инцидент.
С оглед възрастта и уврежданията на С. А. А., резултат на пътния инцидент, техните последици, както и периода и степента на възстановяването, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева. Тази сума, според съда, е възмездявала адекватно ищцата за преживените болки и страдания. Към момента на ПТП ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на автомобила „Тойота“ при наличие на договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите (застрахователна полица № BG/30/123002695472), при което за определеното обезщетение е било прието, че е дължимо от дружеството. Също съгласно възприетото от въззивния съд при определянето на това заместващо обезщетение са взети предвид икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, както и нивата на застрахователно покритие. Отречено е било поведение на ищцата, допринесло за пътния инцидент или претърпените от нея увреди.
От първоинстанционния съд е било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 40 000 лева. Изводът на този съд относно размера на дължимото обезщетение не е бил споделен от състава на Апелативен съд – Бургас и първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение над размера от 25 000 лева е било отменено. Това е било поради характера на травматичните увреди при ищцата и периода на нейното възстановяване в какъвто смисъл, според въззивния съд, е било заключението на съдебната медицинска експертиза, както и останалите обстоятелства по делото.
По-конкретно възстановяването при ищцата е продължило два, два и половина месеца. Получената фрактура на ребрата вдясно е била без разместване на фрагментите и без усложнения. Не е имало травма на белия дроб, срастване на плеврата, нито последваща бронхопневмония, както често се случвало в аналогични случаи. След травмата въззиваемата е имала нормално възстановяване. Белият дроб е бил изцяло разгънат, плевралните изливи са били изцяло резорбирани.
Въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Б. К., съпруг на ищцата, свидетелствал, че след изписване от болницата тя не можела да се движи, всяко движение й причинявало болка, както и че за тоалет, за къпане и обличане през първия месец след ПТП ищцата не можела да се справи без помощта на свидетеля. Той изпълнявал домакинските задължения. В сходен смисъл са били също показанията на свидетелката А. М. – съседка. Също съгласно доказателствата по делото, обаче, един месец след пътния инцидент семейството отпътувало за Англия, където живеели. Това, според въззивния съд, е сочило на възстановяване на ищцата. До София съпрузите пътували с автомобил. Ангажирането на асистент, който да придружи ищцата от самолета до изхода на летището в Англия, за което е свидетелствал съпругът й, не е било наложително, понеже тя е можела да върви сама и без чужда помощ. Ищцата е пътувала с автомобил в продължение на няколко часа, след което предприела пътуване със самолет, също продължило няколко часа, сочещо, че е била в подходящо за пътуване и по суша, и по въздух физическо и психическо състояние.
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД. Съгласно изложеното в жалбата решението на първоинстанционния съд е било неправилно – постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД), очертаващ критериите, запълващи със съдържание понятието за справедливост, при превратно тълкуване, оценка и анализ на събраните по делото доказателства. Приетото за справедливо обезщетение от състава на Окръжен съд – Сливен, е било прекомерно, неправилно не е било зачетено съпричиняване (поради непоставяне на обезопасителен колан), както и събраните гласни доказателства са били заинтересовани и не са съдържали конкретни факти за душевните преживявания на ищцата. Не е било доказано тя да е преживяла шок и психически травми, от които да не се е възстановила. По делото не са били установени негативни емоции, които да надвишават обичайните в такава хипотеза и които да обосновават присъждане на обезщетение от 40 000 лева. Не е било проведено пълно и главно доказване на обема и интензитета на търпените вреди. Съгласно изложеното във въззивната жалба показанията на свидетелите са били определени като такива „каквито всеки човек би споделил в случай на смърт на близък човек“, коментирани са били „смъртоносните увреждания за починалия“, както и въпреки правилното посочване на обжалваното решение (№ 24 от 13.02.2025г. по гр. д. № 22/2024г. на Окръжен съд – Сливен), на места в жалбата е бил сочен друг първоинстанционнен съд (Окръжен съд – Плевен).
В отговора на въззивната жалба от името на С. А. А. е било възразено, че жалбата е бланкетна, след което подробно са били изложени обстоятелствата по съществото на спора и съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение.
В хода на въззивното производство второинстанционният съд е дал указание за конкретизиране на въззивната жалба по причина, че изложените оплаквания не съответстват на фактическата обстановка по делото. Указанието не е било изпълнено (от застрахователното дружество не са били правени допълнителни уточнения), при което съдът е приел, че е било атакувано решението на Окръжен съд – Сливен в неговата цялост.
При тези установени обстоятелства относно съдържанието на въззивното решение и извършените във въззивното производство съдопроизводствени действия шестте въпроса на касатора (процесуалноправни) във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 260, т. 3 от ГПК и чл. 269, изр. 2 от ГПК, не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Уточнени и конкретизирани, те съдържат питането дали когато оплакванията във въззивната жалба и изложените в нея фактически обстоятелства по спора не съответстват на първоинстанционното решение (неговите мотиви), е спазено изискването на чл. 260, т. 3 от ГПК относно съдържанието на въззивната жалба и дали в този случай въззивният съд проверява правилността на обжалваното първоинстанционно решение, съгласно ограниченията относно обхвата на дейността на този съд (чл. 269, изр. 2 от ГПК). Въпросите не съответстват на обстоятелствата по делото - извършените от страните процесуални действия и тези на съда, включително съдържанието на мотивите към въззивното решение. Така те не са обуславящи за решението, съответно за изхода на спора във въззивното производство.
Във въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД по дело са били изложени съответни на предмета на първоинстанционното решение фактически обстоятелства, включително надлежно е било посочено обжалваното първоинстанционно решение. Включените в съдържанието на жалбата обстоятелства за настъпила смърт при ПТП и механизъм на произшествието, различен от процесния, съответно посочването на наименованието и на друг окръжен съд са резултат на техническа грешка и не променят относимостта на останалата част от изложението.
Във връзка с предмета на спора и постановеното по него първоинстанционно решение са били и направените от застрахователното дружество оплаквания - за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила (неправилна оценка и анализ на събраните доказателства, включително свидетелските показания), необоснованост на първоинстанционното решение (при липса на пълно и главно доказване на обема и интензитета на търпените вреди) и за допуснато от Окръжен съд – Сливен нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на тези оплаквания е постановил решението си и въззивният съд. Този съд е приел, че с оглед претърпените от ищцата конкретни травматични увреждания, периода на възстановяване и липсата на остатъчни последици за телесното й здраве, установимо основно от заключението на съдебната медицинска експертиза на основание притежаваните от вещото лице специални знания, присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е завишено. За свидетелските показания е било счетено, че в определени части не съответстват на данните по експертизата и останалите обстоятелства и доказателства по делото, поради което не са решаващи относно размера на обезщетението. Не са били отречени, а са били потвърдени емоционалните страдания на ищцата след ПТП (състояние на повишена тревожност, лабилност и чувствителност), но е счетено, че определеното обезщетение е достатъчно за компенсирането им.
С оглед изложеното не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, на която се позовава касаторът. Не е нарушена съдебната практика, обективирана в решенията по гр. д. № 1645/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о, гр. д. № 4239/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о, т. д. № 60218/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 30 от 27.01.2025г. по т. д. № 2115/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която при липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебна проверка на правилността на първоинстанционното решение. Не е нарушено и възприетото в решението по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о, съгласно което въззивна жалба, която не съдържа указание в какво се състои порочността на решението, не е нередовна, но в този случай въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, съответно по правилното или неправилното приложение на императивни материалноправни норми. Всъщност самият касатор косвено е потвърдил това. В отговора на подадената въззивна жалба тя е била определена като бланкетна, но на нея е отговорено подробно, включително на направените в жалбата оплаквания.
При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, също посочено от касатора.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас по подадената от С. А. А. касационна жалба.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 03.11.2025г. по в. гр. д. № 219/2025г. на Апелативен съд - Бургас в обжалваната от С. А. А. негова част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.