ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545

гр. София, 14.05.2026 г. Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3387 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Ж. Г. М. и Г. Г. М. срещу решение № 155 от 25.03.2025 г. по в. гр. дело № 88/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 815 от 06.11.2024 г. по гр. д. № 819/2023 г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни: предявеният от Ж. Г. М. и Г. Г. М. срещу В. Р. К. и К. И. К. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание чл. 92 ЗС, всеки един, на по 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: гараж с идентификатор *****.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г., с адрес: [населено място], [улица](Бр. Д.) № **, разположен в поземлен имот с идентификатор *****.***.*, със застроена площ от 20 кв. м., при съседи: сграда с идентификатор *****.***.*.* и дворно място, и за предаване на владението му; предявеният от Ж. Г. М. и Г. Г. М. срещу „БРАВО 60” ЕООД ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици на основание чл. 92 ЗС, всеки един, на по 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: гараж с идентификатор *****.***.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г., с адрес: [населено място], [улица](Бр. Д.) № 11, разположен в поземлен имот с идентификатор *****.***.*, със застроена площ от 21 кв. м., при съседи: поземлен имот с идентификатор *****.***.*, сграда с идентификатор ***** ***.*.* и от две страни - поземлен имот с идентификатор *****.***.*, и за предаване на владението му, и предявените от Ж. Г. М. и Г. Г. М. срещу В. Р. К., К. И. К. и „БРАВО 60” ЕООД негаторни искове за премахване на гореописаните два гаража. Атакуваното решение е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответниците В. Р. К. и К. И. К., по предявените срещу тях ревандикационен и негаторен искове, а именно: В. Б. Т. - Р., Н. Г. Р. и И. Г. Р..

Касаторите поддържат, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че са собственици по приращение на процесните недвижими имоти, които са незаконни и нетърпими строежи, изградени през 1996 г. при действието на ЗТСУ (отм.). Считат, че спрямо тях не могат да намерят приложение пар. 16 ПР ЗУТ и пар. 127, ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ЗУТ и доколкото не са узаконени в сроковете по пар. 127, ал. 3 и пар. 184, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ, не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и не могат да бъдат придобивани по давност. Молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените ревандикационни и негаторни искове да бъдат уважени като основателни, като им бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски за трите съдебни инстанции.

Ответниците по касационната жалба – В. Р. К., К. И. К. и „БРАВО 60” ЕООД подават писмени отговори в срок, в които поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт и за неоснователност на касационната жалба. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Третите лица - помагачи на страната на ответниците В. Р. К. и К. И. К. - В. Б. Т. - Р., Н. Г. Р. и И. Г. Р. подават отговор на касационната жалба, в който поддържат становище за нейната неоснователност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици по приращение при равни квоти на процесните гаражи, а именно сграда с идентификатор *****.***.*.* и сграда с идентификатор *****.***.*.*, в качеството си на собственици на поземлен имот с идентификатор *****.***.*, върху който същите са построени и който са придобили по силата на договори за дарение от 1978 г. и 1993 г. Поддържат, че процесните гаражи са незаконно изградени в имота им, без за тях да е било учредявано надлежно право на строеж. Твърдят, че те са учредили право на строеж за построяване на гаражи, вътре в намиращата се в същия поземлен имот многоетажна жилищна сграда, поради което построените извън сградата процесни гаражи са извън обема на учредената суперфиция и за тях е приложимо правилото на чл. 92 ЗС.

Ответниците В. Р. К. и К. И. К. са оспорили предявените искове, считайки че са придобили съответния процесен гараж на основание действителен договор за продажба. В случай, че това придобивно основание не бъде признато, навеждат петгодишната придобивна давност, заявявайки, че са добросъвестни владелци на гаража с идентификатор *****.***.*.* , считано от 02.02.2021г. и че са присъединили добросъвестното владение на своите праводатели. Ответникът [Фирма 1] също оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че е придобил гаража с идентификатор *****.***.*.* по съответния законов ред и в предписаната от закона форма – договор за продажба от 20.03.2008г. Навежда като евентуално основание на твърдяното право на собственост упражнявано добросъвестно владение от 20.03.2008 г.

Въззивният съд е приел за установено от доказателствата в процеса, че фактическата власт върху процесния гараж с идентификатор *****.***.*.* се упражнява от ответниците В. Р. К. и К. И. К., а фактическата власт върху другия гараж с идентификатор *****.***.*.* - от ответника [Фирма 1]. Намерил е, че ищците са титуляри на правото на собственост при равни дялове въз основа на договор за дарение от 30.08.1978 г., оформен в нотариален акт № 194, том II, дело № 408, и договор за дарение от 22.12.1993г., оформен в нотариален акт № 42, том VII, дело № 2292, на процесния поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на [населено място], който е идентичен с УПИ ***-**** от кв. ** по плана на ** - ти микрорайон на [населено място], последният идентичен с имот пл. № ****, част от парцел ***, кв. *** по регулационния план на [населено място] към момента на процесната суперфиция, учредена с нотариален акт № 71 от 05.06.1995г., том III, дело № 835 на нотариус при Благоевградския районен съд. По силата на последния договор, ищците Ж. М. и Г. М. като собственици на горепосочения имот пл. № **** от парцел ***, заедно със собствениците на другия поземлен имот пл. № ****, с който е образуван съсобствения парцел *** (И. Г. Т., М. К. Т. и Р. Г. Т.), са учредили в полза на „Интертайм-Благоевград О. право на строеж за построяване на жилищна сграда и гаражи, само върху имот пл. № ****, който е собствен на ищците, съобразно одобрен архитектурен проект, като е договорено ищцата Ж. М. да бъде изключителен собственик на два апартамента на първия етаж, ведно с прилежащи мазета и на един гараж № * с площ от 19 кв. м., а ищецът Г. М. – на два апартамента на втория етаж, ведно с прилежащи мазета и на един гараж № * с площ от 19 кв. м. За строителя-суперфициар „Интертайм-Благоевград О. е предвидено да бъде изключителен собственик на целия партерен етаж, находящ се под първия етаж, както и на всички останали апартаменти на трети, четвърти и пети етажи, целия таван (обитем), както и на гаражи с номера № *, *, * ,*, * и *.

Въз основа на одобрените на 22.05.1995 г. архитектурни проекти на бъдещата сграда, решаващият съд е приел за установено, че в нея не е предвидено изграждане на гаражи - на партерния етаж са проектирани магазин, два склада, офис, две сервизни помещения, вътрешно стълбище и проход за МПС през сградата за достъп до дворното място, не са проектирани и подземни гаражи, а на сутеренния етаж има само мазета. В обяснителната записка към проекта също не е установено да има гаражи на партерния етаж, където е разработен магазин с полагащите му се склад и сервизни помещения, както и ателие със самостоятелен санитарен възел. В издаденото на 20.06.1995 г. разрешение за строеж е посочено, че то е за строителство на жилищна сграда на четири етажа с гаражи и таванско помещение, в разрешението за ползване от 24.07.1996 г. на РИТСК – Благоевград също е въведена в експлоатация жилищна сграда с мазета, тавански етаж и гаражи. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на техническата експертиза на вещото лице Ю., въззивният съд е намерил за установено, че в поземлен имот с идентификатор *****.***.* (стар пл.№ ****, кв.***, парцел ***) са построени 7 бр. сгради: жилищна сграда, многофамилна на пет етажа, с площ от 184. 68 кв. м., двата процесни гаража и още четири други гаражи, като процесните два гаража се намират на около пет метра от жилищната сграда и на границата със съседен поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на [населено място], между тях и сградата няма техническа връзка, има цветна леха.

Благоевградски окръжен съд е приел за установено, че ищцата М., заедно със съпруга си И. Ч., са продали на 04.11.1996 г. на Н. И. П. процесния гараж с идентификатор *****.***.*.*, който чрез множество последващи разпоредителни сделки е придобит на 02.12.2021 г. от ответниците В. Р. К. и К. И. К., чиито непосредствени праводатели са конституираните трети лица – помагачи. Ответникът – юридическо лице е купил на 20.03.2008 г. от „УНО - 60“ ЕООД, последното закупило от строителя - суперфициар „Интертайм-Благоевград“ ЕООД, на 30.03.2006 г., втория процесен гараж с идентификатор № *****.***.*.*. Въззивният съд е намерил за установено от доказателствата по делото, че за процесните гаражи не са издавани, респективно одобрявани, от компетентния административен орган, строителни книжа (виза за проектиране, инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и др.), а те са нанесени за първи път в КККР на [населено място] през 2006 г.

Тълкувайки волеизявленията в процесния договор за суперфиция от 05.06.1995 г., решаващят съд е заключил, че правото на строеж е учредено от ищците за жилищна сграда и гаражи върху собствения им поземлен имот, сега с идентификатор *****.***.*, като гаражите съгласно договора и одобрения архитектурен проект е следвало да бъдат в жилищната сграда. Доколкото в процеса е установено, според Благоевградски окръжен съд, че строителят е построил по-малко от предвидените общо осем гаража, а именно само шест гаража, сред които и процесните два гаража, но извън жилищната сграда, е счел, че така изградените гаражи са извън обема на учреденото право на строеж, поради което спрямо тях е приложим принципът на приращението. При това положение, ищците като собственици на мястото, върху което са построени гаражите без учредено право на строеж, са собственици и на процесните два гаража на основание чл. 92 ЗС. Възражението на ответниците, че са собственици на процесните имоти на основание петгодишно давностно владение, въззивният съд е намерил за основателно. Посочил е, че по делото е установено по несъмнен начин с писмените и гласните доказателства и заключението на техническата експертиза, че ответниците, ведно с техните праводатели са владяли непрекъснато гаражите в продължение на повече от 5 години до настоящия момент или поне до 2018 г., когато ищците са ги оградили – по отношение на гараж с идентификатор *****.***.*.* от 10.12.2001 г., а по отношение на гараж с идентификатор *****.***.*.* от 30.03.2006 г.

Решаващият съд е аргументирал белезите на добросъвестно владение по отношение на осъществяваното от тримата ответници владение. Посочил е, че според чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В конкретния случай е приел, че процесните договори за продажба и за двата процесни гаража, сключени във формата на нотариални актове, посредством които праводателите на ответниците и самите ответници са получили владение върху гаражите, съставляват правно основание, годно да ги направи собственици, тъй като сделките са валидни. Намерил е, че не са ангажирани доказателства, че към момента на сключване на договорите за продажба праводателите на ответниците, както и впоследствие ответниците, са знаели, че придобиват от несобственик, респективно, че придобивното основание е нищожно или най-малкото - оспорено. Съобразил е, че е достатъчно добросъвестността да съществува при възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин. След това е заключил, че е доказано по делото от писмените и гласни доказателства, че процесните гаражи повече от 10 години са били във фактическата власт на праводателите на ответниците, а след прехвърлителните сделки и на самите ответници, при което дори да се приеме за неосъществено придобивното основание чрез наведената петгодишна придобивна давност, то е осъществено придобиване на собствеността чрез десетгодишната давност.

При горепосочените решаващи правни съображения за неустановено право на собственост върху процесните гаражи в полза на ищците, предявените ревандикационни и негаторни искове са приети за неоснователни.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, включително на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК (вероятна нищожност и вероятна недопустимост).

Поставените от касаторите множество въпроси могат да бъдат обобщени и преформулирани съобразно правомощията на касационната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК в два правни въпроса, първият от които процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд да обсъди всички приети относими доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на спора, в мотивите на своето решение. Така обобщен първият правен въпрос притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за крайния изход на конкретния спор. Спрямо него обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК. По правния въпрос е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според същата (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, ІV г. о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009г. на ВКС, I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ВКС, ІV г. о., решение № 190/07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019г. на ВКС, I г. о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр. д. № 1241/2019г. на ВКС, І г. о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр. д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о. и др., вкл. цитираните от касаторите), въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, спазвайки ограниченията по чл. 269 ГПК, и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички относими доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производство в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Следва да бъде посочено, че въззивният съд има задължение да прецени и обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка единствено правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, като в мотивите на решението си дължи да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, излагайки аргументи при разноречиви доказателства защо кредитира едните, а другите - не. Препращането към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК при потвърждаване на същото, не освобождава второинстанционния съд от горепосочените задължения. Въззивният съд в атакуваното решение е процедирал изцяло в съответствие с горепосочената съдебна практика, като е обсъдил всички относими към спора доказателства – писмени, гласни и експертни заключения, като въз основа на съвкупната им преценка е извел собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Извършил е самостоятелен анализ на цялата доказателствена съвкупност, въз основа на която е извел собствени правни аргументи, за да достигне до различния извод от извода в първоинстанционното решение, че ищците са собственици на процесните гаражи на основание чл. 92 ЗС. Правилността на този извод не може да бъде предмет на проверка в настоящата фаза на касационното производство по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Горепосоченото се отнася и до фактическите и правни мотиви в атакуваното решение досежно възражението на ответниците, че са собственици на процесните имоти на основание придобивна давност. Това възражение е прието за основателно при основополагащото разбиране, че процесните гаражи, макар незаконни, са търпими строежи съгласно всички устройствени закони, вкл. ЗУТ, поради което те не са извън гражданския оборот и могат да бъдат придобивани чрез разпоредителни сделки и по давност. Въззивният съд е съобразил всички разпоредителни действия, извършени с процесните гаражи, до момента на прехвърлянето им с процесните договори за продажба на ответниците, както и обстоятелството, че упражняваната от ответниците и от всички техни праводатели фактическа власт върху тях осъществява обективния и субективния признак на владението, т. е. взел е предвид наведеното присъединяване на владение на праводателите. Изложил е собствени аргументи за добросъвестността на владението на ответниците, както и че непрекъснато владение е осъществявано от първата придобивна сделка на праводателите на ответниците в продължение на повече от 10 години, преди да бъде ограден за МПС част от процесния поземлен имот. Съобразно гореизложеното извършените от въззивния съд процесуални действия по оценяването на доказателствения материал по делото и мотивирането на въззивното решение са в съответствие с горепосочената практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият правен въпрос на касаторите, обобщен и преформулиран от касационния съд в съответствие с правомощията му по чл. 280, ал. 1 ГПК е: Може ли да се извършват разпоредителни действия и да се придобива по давност незаконен гараж като самостоятелен обект на правото на собственост, построен в чужд имот при действието на ЗТСУ (отм.), който не е деклариран в срока по пар. 16, ал. 2 ПЗ ЗУТ и за който не е издадено удостоверение, че е търпим строеж, по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ако съществува и не е премахнат? Какво е правното значение на статута му на търпим или нетърпим строеж?. Въпросът съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е от значение за решаващите правни изводи в атакувания съдебен акт. По него е формирана трайна съвременна практика на ВКС, обективирана в: решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г., ІІ г. о., решение № 74/09.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г., ІІ г. о., решение № 280/06.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о., решение № 60087/28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г., ІІ г. о. и др., която настоящият съдебен състав споделя и с която обжалваното въззивно решение е съобразено. Според същата разпоредбите на пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/2012 г.) уреждат правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони и са неотносими към вещноправните последици от незаконното строителство. Удостоверенията за търпимост, визирани в посочените разпоредби, установяват само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледна точна на обществения интерес. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е изключена от гражданския оборот. Наличието на горепосочената практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва осъществяването както на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на второто релевирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираните от касаторите решение № 328 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 1362/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 109 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС, І г. о., които според него са в противоположен на горепосочения смисъл и формират противоречива практика по правния въпрос, всъщност са в съответствие с горепосочената константна практика на ВКС. Първото решение касае специфичен обект на собственост – обща част в сграда в режим на етажна собственост и разрешенията в него не са приложими към настоящия спор, а второто решение, възприемайки извода, че нормите на пар. 127 ПЗР ЗИД ЗУТ и пар. 16 ПР ЗУТ са с императивен характер, не дава извод, различен от принципното разрешение, че търпимостта или нетърпимостта на незаконния строеж е неотносима към вещноправните последици от незаконно строителство, респективно че нетърпимите строежи не са изключени от гражданския оборот.

Касаторите са поставили въпроси, относими към исковете по чл. 109 ЗС, които не са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т. е. не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото негаторните искове са отхвърлени поради неустановяване на твърдяното право на собственост в полза на ищците върху процесните гаражи, поради което поставените от касаторите въпроси за създадени и съществуващи пречки за ползване на собствен имот от собственика му поради изграждане в него на незаконен строеж въобще не са обсъждани в атакуваното решение.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са обосновани от касаторите и не са осъществени по настоящото дело. Поради това не е налице и наведеното основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите - ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците В. Р. К. и К. И. К. сумата 255. 65 евро, а на ответника „БРАВО 60” ЕООД - сумата 357.90 евро, двете суми съставляващи хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.

Съобразно гореизложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 25.03.2025 г. по в. гр. дело № 88/2025 г. на Благоевградски окръжен съд.

ОСЪЖДА Ж. Г. М., ЕГН: [ЕГН], и Г. Г. М., ЕГН: [ЕГН], да заплатят общо на В. Р. К., ЕГН: [ЕГН], и К. И. К., ЕГН: [ЕГН], сумата 255. 65 евро – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

ОСЪЖДА Ж. Г. М., ЕГН: [ЕГН], и Г. Г. М., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на „БРАВО 60” ЕООД, ЕИК:101779694, сумата 357.90 евро – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: