ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2517

гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 452 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев Дар“ АД, представлявано от адв. Г., срещу онази част от Решение № 43/18.02.2025 г. по в. гр. д. № 18/2025 г. на Окръжен съд – Видин, в която след отмяна на Решение № 135/04.11.2024 г. по гр. д. № 433/2023 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата М. П. С. е собственик на имот с идентификатор ..., местност „Т.“, с площ 38 158 кв. м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен план: ..., в землището на [населено място], общ. Д., обл. В., при съседи: имот № ..., № ..., .... ..., и жалбоподателят е осъден на основание чл. 108 ЗС да й предаде владението върху този имот.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на въззивния съд, че касаторът не е придобил спорния имот на основание давностно владение в периода от 2012 г. до предявяване на иска. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна, на решението и отхвърляне на иска.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба М. П. С. е подала отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал....