РЕШЕНИЕ

№ 297

гр. София, 18.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Д. П.

при секретаря Р. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3948 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. и Т. П. К. против решение № 85/29.05.2025 г., постановено по гр. д.№ 172/2025 г. от състав на Окръжен съд – Разград.

Ответницата по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 715/16.02.2026 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, при липса на указания от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест за установяване на масата по чл. 31 ЗН и не е назначена оценителна експертиза, следва ли това да бъде поправено от въззивния съд, за да се прецени дали следва да се намали дарение до размера, необходим за възстановяване на запазена част.

Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие по правния въпрос с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

При направено искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 ЗН, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата, доколкото това е безусловно необходимо, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН. При направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, това следва да бъде поправено от въззивния съд в изпълнение на задължението му да осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника.

В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в решение № 30/28.02.2018 г., постановено по гр. д.№ 1999/2017 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на съда.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Съдът е приел за основателен иска с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД, както и обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД.

Намерението за дарение е било оповестено от родителите много преди изповядвавне на сделката, а разпоредителният акт само е материализирал това намерение на останалия жив родител да дари своя син. Това се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, както и от установеното по делото обстоятелство, че ответниците са знаели за това намерение на своите родители и са правели ремонт в жилището. Правилен е извода на въззивния съд в подкрепа на горното, че пълномощното е подготвено непосредствено преди настаняване на прехвърлителя в Дом за пълнолетни лица с деменция и от този факт е направен извод, че ответниците са искали да уредят прехвърлянето преди този момент единствено в своя полза – при оформяне на сделката като продажба останалите наследници не могат да възстановят запазената за тях част от наследството. Друго косвено доказателство в подкрепа на извода за наличието на прикрито дарение е и обстоятелството, че посочената в договора цена е малко под границата, отвъд която е задължително плащането по банков път в съответствие с чл. 3, ал. 1 т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, което е обстоятелство е в подкрепа на твърдението, че покупната цена на имота не е заплащана. На следващо място, в договора за продажба е учредено право на ползване върху апартамента в полза на прехвърлителката в момент, в който същата е била вече трайно настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция и безспорно реалното упражняване на това право е било безпредметно от житейска гледна точка.

Всички тези обстоятелства, взети в съвкупност и представляващи косвени доказателства за доказването на привидно съглашение, водят съда до извод, че действително с договора за продажба се прикрива дарение на имота.

По обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Запазената част от нейното наследство с оглед обстоятелството, че същата е оставила като свои наследници двама низходящи – ищцата и първия ответник, е 2/3 части от същото имущество. Ищцата има право да иска възстановяване на собствената си 1/3 идеална част от цялото имущество, с което нейната майка се е разпоредила чрез дарение приживе, като на това основание е постановено обжалваното решение. Прието е, че между страните не се спори, че прехвърлените имоти със сделката с нотариален акт №180 на 02.06.2022 г. съставляват цялото наследство на покойната наследодателка, т. е. прехвърлените имоти представляват цялото имущество на наследодателката.

Първоинстанционния съд не е дал ясни и конкретни указания до страните с доклада си по делото, за да се посочат и предприемат процесуални действия по формиране на масата по чл. 31 ЗН. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, това следва да бъде поправено от въззивния съд в изпълнение на задължението му да осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника.

В случая въззивния съд е процедирал в противоречие с отразеното по-горе. Прието е, че между страните не се спори относно липсата на други имущества в наследството, но при липсата на указания до страните в тази насока с доклада на първоинстанционния съд, този негов извод е необоснован, още повече, с оглед твърденията за наличие на делбено производство между страните, касаещо друг наследствен имот.

По изложените съображения, решението на съда по обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Решението в тази част следва да се отмени, като доколкото се налага извършването на нови процесуални действия - да се разпредели доказателствената тежест между страните по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 ЗН, като след изпълнението на тези указания, при наличие на друго имущество да назначи експертиза, която да остойности масата по чл. 31 ЗН, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН.

При този изход на спора, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като следва да се определят от въззивния съд при постановяване на решението си по същество, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85/29.05.2025 г., постановено по гр. д.№ 172/2025 г. от състав на Окръжен съд – Разград само в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 30 ЗН.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Разград по иска с правно основание чл. 30 ЗН.

Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.