ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1361

[населено място], 15.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. дело № 2027 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Б. С. З. обжалва определение № 171 от 30.05.2025 г. по т. д. 242/25 г. по описа на АС-Пловдив, с което е потвърдено определението на ОС-С. З. по т. д. 363/24 г., с което е върната исковата му молба и прекратено производството по делото.

В частната жалба излага съображения за неправилност на определението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно нарушение на чл. 272 от ГПК, както и нарушение на чл. 263о, ал. 1 от ТЗ.

Оспорва изводите на съда относно липсата на призната възможност на кредитора да оспори Договора за преобразуване. Счита, че има право на иск на основание чл. 26 от ЗЗД, независимо, че специалните норми на чл. 263 о от ТЗ не му дават такава възможност, както и имал възможност на основание чл. 135 от ЗЗД да осъществи защитата си срещу така посочения договор.

Моли да се отмени обжалваното определение, както и определението на първоинстанционния съд и делото да се върне за разглеждане пред първоинстанционния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. Кредитор на преобразуващи се дружества има ли право на избор на път на защита, при наличие на няколко правни основания за предявяване на исковата защита?

2. Допустимо ли е ищецът-кредитор да атакува вписаното преобразуване чрез иск по чл. 26 от ЗЗД, евентуално чл. 135 от ЗЗД, след като е пропуснал 6 месечния срок за преобразуването за специалния иск на кредиторите на участващите в преобразуването дружества, т. е. по предвидения от закона специален ред за защита, който специално по отношение на вливането и сливането, е очертан в чл. 263 к, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ?

3. Нищожно действие по преобразуването лишава ли кредитор на приемащото дружество от правна защита чрез иск по чл. 26 ЗЗД, евентуално чрез иск по чл. 135 от ЗЗД?

4. Следва ли ВКС да обезсили обжалваното определение, след като въззивният и първоинстанционният съд не са се произнесли по нищожността на преобразуването?

Ответникът по частната жалба „Юнивърс файнънс“ ЕАД чрез адв. К. К. оспорва частната жалба. Счита, че З. е лишен от правото да упражнява адвокатска професия и подадената от него частна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК да е приподписана от адвокат. Излага подробни съображения, че с поставените правни въпроси частният жалбоподател не е обосновал основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Направеното възражение в отговора на частната жалба относно липсата на правоспособност на лицето, подписало частната жалба, е неоснователно. С оглед представеното удостоверение за правоспособност № 264 от 21.03.2005 г., издадено от Министерство на правосъдието, приложено към касационната жалба, Б. З., притежава юридическа правоспособност. Същият е подписал частната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и по този начин е спазил изискването, въведено в чл. 284, ал. 2 от ГПК, за подписване на касационната жалба като лице с юридическа правоспособност. Обстоятелството, че е лишен от правоспособност на адвокат, не го е лишило от признатата юридическа правоспособност. По изложените съображения съдът намира, че не е недопустима частната жалба, като подадена при липса на спазени изисквания в чл. 284 , ал. 2 от ГПК.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Б. З., на основание чл. 130 от ГПК, и прекратяване на производството по делото, по предявените искове от З. срещу „Юнивърс файненс“ АД и „Ловен парк проджект“ ЕООД, за прогласяване нищожност на Договор от 27.09.2023 г. за вливане на „Ловен парк проджект“ ЕООД в „Юнивърс файнънс“ ЕАД и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на същия договор, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд за липса на легитимация на ищеца, в качеството му на кредитор да оспори процедурата за преобразуване на търговски дружества, както и че искът е предявен след като е вписано в търговския регистър преобразуване на двамата ответници чрез вливане, следва да се сподели, на основание чл. 272 от ГПК. Също така е приел, че съгласно чл. 263о, ал. 1 от ТЗ е признато, че носители на това субективно материално право могат да са само изрично посочените в закона лица - съдружник или акционер на участващото в процедурата за преобразуване дружество, като същите са легитимирани да предявят изрично посочените в нормата на чл. 263 о от ТЗ искове. Според въззивния съд, законодателят е учредил това право само на акционерите и съдружниците, като не е предоставена тази възможност на кредиторите, тъй като не са посочени изрично в нормата.Прието е, че Б. З. не е легитимиран да атакува Договора за преобразуване от 27.09.2023 г. и заличаването на „Ловен парк проджект“ ЕООД от ТРРЮЛНЦ, същият не попада сред кръга от легитимирани лица. Посочено е, че чл. 263 о от ТЗ е специална и не предвижда възможност всяко лице да предяви иск за оспорване на преобразуването. Правото на иск, на основание, посочено в чл. 263 о от ТЗ, не е предвидено за всички лица и конкретно кредитори, а само на изрично посочените от законодателя. Този извод е направен с оглед липсата на специална процедура, в която да е предвидено правото на всяко лице да оспори по исков път преобразуването, както и на основания, различни от посочените в чл. 260о, ал. 1, т. 1-3 от ТЗ. В подкрепа на този извод е посочено, че за кредиторите на преобразуващите се дружества е предвиден специален ред по отношение на вливането и сливането, в очертаните от чл. 263 к, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ хипотези. Предвидена била възможност всеки кредитор, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, в 6 месечен срок от преобразуването да поиска обезпечение. Посочено е също така, че преобразуването е вписано на 24.11.2024 г., като ищецът бил предявил иск след тази дата, като искът на основание чл. 263 о от ТЗ, следва да се предяви преди вписване на преобразуването.

Прието е, че твърденията на жалбоподателя са именно за притежаване качеството кредитор. Изложени са съображения, че твърдението е за това, че жалбоподателят има качеството кредитор спрямо „Юниверс файнъс“ ЕАД (приемащо дружество), не по отношение на „Ловен парк проджект“ ЕООД (вливащо се).

Подчертано е, че за предявяване на всеки иск за нищожност на договор е необходимо да е налице правен интерес. По отношение на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обоснован извод, че въпреки дадената възможност за уточнение, не е индивидуализирана сделка, с която да са накърнени правата на кредиторите за удовлетворяване на вземанията спрямо този търговец, увреждащи действия на „Юниверс файнъс“ ЕАД. Актът на преобразуване, не засягал с нищо правата на ищеца като кредитор на приемащото дружество, не на вливащото се дружество. Освен това искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД спрямо „Ловен парк проджект“ ЕООД бил недопустим, тъй като това дружеството вече било заличен правен субект.

Допускането на касационно обжалване на определенията, при обжалване с частна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С поставения първи правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване на посоченото от него определение. Преди всичко поставеният правен въпрос е общо теоретичен. На второ място, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и разершен от въззивния съд. В случая поставеният правен въпрос не е свързан с даденото от въззивния съд разрешение. Преди всичко няма твърдения, изложени от частния жалбоподател-ищец, той да е кредитор на двете преобразуващи се дружества. Твърденията в исковата молба са, че е кредитор на „Юнивърс файнънс“ ЕАД, приемащо дружество в твърдяното преобразуване и не са изложени твърдения, че е кредитор и на вливащото се дружество „Ловен парк“ ЕООД (понастоящем заличено). С оглед конкретните изложени обстоятелства за извършване на увреждащи сделки от страна на приемащото дружество, въззивният съд е приел, че ищецът, в качеството му на кредитор би могъл да получи удовлетворение, по реда на чл. 263 к, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Освен това е изложил мотиви, че липсва правен интерес от предявяване на посочените искове, което е изключило и правото на иск за предявяването им. Следователно въззивният съд е дал конкретен отговор, допустими ли са исковете, така както са заявени от ищеца. В случая не може да се приеме, че въззивният съд е отрекъл всички възможни начини за защита на ищеца и този правен въпрос да е обусловил постановяване на определение за прекратяване на производството по делото. Тези мотиви налагат извод, че поставеният правен въпрос не е обуславящ изхода на спора.

Поставеният втори правен въпрос засяга „допустимостта на атакуване на вписано преобразуване на търговско дружество чрез иск за нищожност на договор за преобразуване и чрез иск за отмяна на договор за преобразуване“, какъвто правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. В случая ищецът е посочил в исковата молба обстоятелства и петитум, които не са дали възможност на съда да определи исковата защита и конкретно посочените нередовности на исковата молба, не са отстранени. Основно изложените обстоятелства съдът е свързал с искове за оспорване на преобразуването, иск за нищожност на договор за преобразуване на търговски дружества, както и иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за отмяна на договор за преобразуване. В случая липсва произнасяне по поставения от касатора правен въпрос относно защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство, поради това с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният трети правен въпрос е общо формулиран и не кореспондира с предмета на делото. Формулираният въпрос относно „нищожно действие“, не може да разкрие смисъла на поставения правен въпрос. Съгласно мотивите на въззивния съд е налице преобразуване на търговско дружество чрез неговото вливане, като ищецът е кредитор на приемащото дружество. Основният мотив на въззивния съд е, че легитимацията за атакуване на договора за преобразуване принадлежи на съдружниците и акционерите в преобразуващо се дружество, чрез предвидения иск в чл. 263 о от ТЗ, същата не принадлежи на кредиторите. Въззивният съд не е отрекъл правото на защита на кредитор по отношение на увреждащи действия и сделки, извършени от длъжника. Също така не е отрекъл правото на иск при наличие на правен интерес от предявяване на иск за нищожност по отношение на конкретен договор. Поради това липсва отричане на правата на ищеца, в качеството му на кредитор да предяви искове за защита. Въззивният съд е отрекъл правната легитимация на кредитор да атакува преобразуването на търговско дружество чрез вливане чрез специалния иск, на основание чл. 263 о от ТЗ, но не е отрекъл възможността кредитор да се защити срещу действия и сделки, които го увреждат или по отношение, на които има правен интерес да предяви иск. Изрично е подчертано от съда, че ищецът не е обосновал наличие на правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договора за преобразуване, както и не е посочил сделки или действия, които да са увреждащи и по отношение на които се предявява иск за отмяната им, на основание чл. 135 от ЗЗД. С оглед на така изложените мотиви от въззивния съд, не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е обуславящ изхода на спора, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният четвърти правен въпрос също не е обуславящ изхода на спора. Съгласно посоченото Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Поставеният четвърти правен въпрос е относно правомощията на касационната инстанция и не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос. Включеното твърдение във въпроса, че първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по нищожността на преобразуването, не може да обуслови извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. С оглед вече изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че преценката от въззивния съд е направена с оглед конкретните твърдения и е преценено, че въпреки дадената възможност за отстраняване нередовностите на исковата молба, касаторът не е обосновал наличие на правен интерес и не е изложил основания, обуславящи иск за отмяна на договора за преобразуване на посочените търговски дружества.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от Апелативен съд – Пловдив.

Така мотивиран ВКС

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 171 от 30.05.2025 г. по т. д. 242/25 г. по описа на АС-Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: