ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2009

София, 20.04.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2333 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. Л. против решение № 1341 от 07.03.2025 г. по гр. д.№ 8386/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20081233 от 28.02.2023г. по гр. дело № 34248/2019г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че ищците С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц. (лично и в качеството си на конституиран с протоколно определение от 05.04.2022г. правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец И. Й. Ц.), И. Ц. Ц. и Д. С. Ц. са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследство от С. Ц. В. на поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], район „П.”, местност „Градина (Изток)”, целият с площ от 3822 кв. м., при следните квоти: по 3/12 ид. ч., притежавани от С. Ц. и Д. Ц.; 4/12 ид. ч., притежавани от Ф. Ц. и по 1/12 ид. ч., притежавани от И. Ц. и Д. Ц..

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно възприета фактическа обстановка в резултат на неправилен анализ на доказателствата, за необоснованост на формираният извод, че касаторката не е придобила правото на собственост върху процесния имот в резултат на владение, установено от публичната продан и че е била добросъвестна, защото решението за реституция не е било вписано.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност поради неправилно възприета фактическа обстановка в резултат на неправилен - непълен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите.

Ответниците по касация С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото в производството по допускане до касация не могат да се преценяват доказателствата и дали правилно е възприета фактическата обстановка, поради което не е обосновано основание за допускане до касация.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1] е възстановено правото на собственост на наследници на С. Ц. В. с плана за земеразделяне върху Овощна градина от 3,822 дка, пета категория, в землището на [населено място], местност „Градина /изток/”, представляваща имот № 033069, при граници: № 033071 – овощна градина насл. на К. Ц. М., № 033070 – овощна градина насл. на С. С. Д., № 033068 – овощна градина насл. на П. И. П., № 000101 – дере на община и № 033085 – полски път на община. Решението е издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне и протокол № 54 от 01.02.1993г. по преписка № 364/27.02.1992г. В решението е посочено, че неразделна част от него е скица на имот 33069. Представена е скица № Ф01254/02.04.2004г. на имот с номер [№] в землището на [населено място], местността „Градина /изток/, с площ от 3,822 дка, като отразените в нея граници на имота са същите като тези, посочени в решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1] и е отбелязано, че имотът е собственост на Й. Н. В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. въз основа на нотариален акт № 38 от 07.02.1994г, т. ІІ, дело 2932. Този нотариален акт е констативен, издаден по документи - влязло в сила решение № 58/93г. на Поземлената комисия – [община], съгласно чл. 27 ППЗСПЗЗ и с него наследниците на С. Ц. В., починал на 09.01.1968 г.: Й. Н. В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. са признати за собственици на празно място /овощна градина/ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия и 3786 квадратни метра по скица, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на [населено място], Софийска област, при съседи: П. И. П., К. Ц. М., път и С. С. Д.. В скица № 15-481773-31.05.2019г. от СГКК – [населено място] е отбелязано, че поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], район „П.”, местност „Градина /изток/”, с площ от 3822 кв. метра, е бил с предходен номер по план 033069.

Основната и допълнителна СТЕ установяват, че по плана от 1948г. и разписния лист към него, имот пл. № 427 е записан на наследодателя на ищците С. Ц. В.. В следващият кадастрален план от 1980 г., действал до одобряването на КККР, този имот и съседните не са били заснети първоначално, но по искане на наследниците на С. Ц. В. този план е попълнен през 1994 г. с имот пл. № 72, записан на тяхно име въз основа на Решение № 58 от 10.05.1993 г. на[Фирма 2]. Собствениците на съседни имоти също са провели процедура по попълване на кадастралния план от 1980 г. с имотите, които са притежавали по предходния план и са им признати за възстановяване. Към момента на изработването на картата на възстановената собственост на [населено място] процесната територия от двете страни на „Симеоновско шосе” е била засадена с черешови градини, което наложило при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ да бъдат изработени планове за земеразделяне на [населено място], за което бил използван стария кадастрален план от 1948 г., като местоположението на новопроектираните парцели е съобразено с това на бившите имоти. Планът за земеразделяне е изработен, приет и влязъл в сила след обявление в ДВ бр. 36/30.04.1993г. и след това е издадено решение № 58 от 10.05.1993г., въз основа на което имотът е попълнен в действащия кадастрален план от 1980г. с планоснимачен номер 72. Въз основа на това е издаден констативният нот. акт от 1994 г. Този имот е заснет и в плана за земеразделяне като имот с [№] (масив 33, имот 69) с графична площ от 3822 кв. м. и е записан на наследниците на С. Ц. В.. Решение за възстановяване правото на собственост № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1] е преиздадено, но се отнася за същия имот и за същите лица – наследници на С. Ц. В., а в одобрената със заповед № РД-18-21/10.02.2012г. КККР на район „П.”, имота е нанесен с идентификатор 68134.6722.69 с графична площ от 3822 кв. м. и е записан на наследниците Й. Н. В., А. С. Ц. и Й. С. Ц..

Заедно с наследниците на С. Ц. В., посочени като собственици въз основа на решение на ПК № 168 от 19.05.2004г., в КККР като собственик, съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР е записана и касаторката /ответница по иска/ И. Д. Л. въз основа на постановление за възлагане от съдебен изпълнител, вписано под № 173, том X., рег. 13514 от 13.04.2009г. То е издадено от ЧСИ М. М. след проведена публична продан по и. д. [№], по която И. Д. Л. е обявена за купувач. С постановлението й е възложено празно място /овощна градина/ с площ от 3770 квадратни метра по решение на поземлена комисия, /3786 кв. м. по скица/, съставляващо имот с пл. № 72 от кадастрален лист № Г-9-5-Б от неодобрения кадастрален план на [населено място], Софийска област, при съседи: П. И. П., К. Ц. М., път и С. С. Д.. В постановлението е посочено, че бивш собственик на имота е Г. Х. Ж.. Официално е удостоверено, че възложеният имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор [№].

Установено е от вещото лице, изготвило СТЕ, че в ОСЗ „Източна”, в землището на [населено място] няма преписка, в която да е посочен като собственик, като заявител или като наследник лице с име Г. Х. Ж., който е посочен като бивш собственик в постановлението за възлагане на недвижим имот от 20.03.2009г. В одобрената през 1993 г. карта на възстановената собственост за землището на [населено място] процесният поземлен имот № 69 се намира в масив 33 и е възстановен на наследници на С. Ц. В. с план за земеразделяне. Продадения на публичната продан имот е този, с който, след влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на [населено място], ищците с молба с вх. № 94-00-74/19.01.1994г. са попълнили възстановения им имот в действащия към онзи момент кадастрален план от 1980 г. и той е заснет с пл. № 72 в к. л. Г-9-5-Б и е записан в разписния лист на наследниците на С. Ц. В.. По изготвена комбинирана скица е установена идентичност между поземлен имот с идентификатор 68134.6722.69 от одобрената КККР, имот № 33069 от картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и имот с пл. № 72 в к. л. Г-9-5-Б по цифри 1-2-3-4-5-1.

От изп. д. № 20077860400064 по описа на ЧСИ М. М.,, по което е проведена публичната продан, е установено, че е образувано по молба от 13.03.2007г. на взискател Ц. М. Д. въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2007г, издаден по гр. дело № 1022/2005г. по описа на СРС за събиране на вземания от длъжника Г. Х. Ж.. Наложена е възбрана върху недвижим имот с площ от 3770 кв. м., с пл.№ 72 по кадастралния план на [населено място],[жк]по нотариален акт № 38, том II, нотариално дело 7 № 293 от 1994г. въз основа на удостоверение от Агенцията по вписвания /на л. 193 от делото на РС,/ в което е описан попълнения имот пл.№ 72 и конст. нот. акт № 38, т. 2/1994 г. –поземлен имот, дворно място с площ 3770 кв. м., пл. № 72 в [населено място]”. Така възбраненият имот е изнесен на публична продан, провела се в периода от 18.02.2009г. до 18.03.2009г. и е издадено постановление за възлагане от 20.03.2009г., влязло в сила на 02.04.2009г., с което имота е възложен на ответницата И. Д. Л..

Установено е, че на длъжника Г. Х. Ж. е издаден Акт за обезщетение на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ и чл. 289 ППЗТСУ от 09.11.1994г., вписан и подреден в актовата книга, /но не за нотариални асктове, а за другите вписани документи/ под акт № 38, том II, дело 238/1994г., с който той е придобил правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в блок 29, вх.А, на трети етаж, като обезщетение срещу отчужден имот в [населено място], местност „Д.”, [улица], квартал 11, парцел 8. С нот. акт № 1, том 126, дело 25268/94г. от 15.11.1994г. Г. Х. Ж. е продал на П. А. К. описания предоставен му като обезщетение недвижим имот. Към момента на публичната продан, а и преди това процесния имот не е фигурирал в партидата на длъжника Г. Х. Ж..

Жалбата на С. Н. Ц., Д. А. Ц. и Ф. С. Ц. против вписването на ответницата също като собственик на процесния имот въз основа на постановлението за възлагане е оставена без уважение с Решение № 617 от 05.02.2018г. по адм. дело № 2578/2017г. по описа на Административен съд – София-град, потвърдено с Решение № 15392 от 11.12.2018г. по адм. дело № 4670/2018г. на ВАС поради това, че е налице спор за правото на собственост, който не може да бъде разрешен в административното производство.

От разпитани на свидетелите Д. А. Д. (баща на ответницата), Т. М. Т., Г. М. Т. и К. М. Й. се установява следното:

Св. Д. А. Д. е заявил, че през 2009г. дъщеря му е закупила имота на публична продан и веднага след това наели геодезисти, които маркирали мястото. Семейството на ответницата имало намерение да строи в имота, поради което не била поставена ограда. Мястото било посетено и втори път с геодезисти през 2018г., за да се потвърдят границите. Свидетелят е посочил, че имотът се намира по пътя за [населено място], между пътя и друг съседен имот. В периода от 2009г. до 2018г. свидетелят не е виждал други лица в имота. Площта на имота е около 3 декара, като в едната негова част се намират черешови дървета, а в средата има буйна растителност. Около имота също има черешови градини. Имотът е в състоянието, в което е бил и към момента на закупуването му.

Свидетелят Г. М. Т. е дал сведения, че е собственик на съседен имот, намиращ се диагонално на процесния и познава двамата починали синове (С. и Д.) на наследодателя, който е бил собственик на имота. Мястото е неоградено и е с площ от около 4 декара. В него е имало черешови дървета, като след реституцията двамата починали братя С. и Д. берели череши заедно с майка им, правили пикници и палили огньове и приживе всяко лято посещавали имота. Свидетелят е посочил, че е помагал за обработването и коситбата на имота. Самият имот граничел с река и път, като между него и „Самоковско шосе“ имало друг имот. Процесното място разграничавали по колчетата, които били побити от поземлената комисия. Не е виждал други хора в имота, като последно допреди 2-3 години там ходел синът на Ф. Ц., за да бере череши. Последно свидетелят ходил в имота една седмица преди разпита му, като мястото било окосено, но неоградено. Преди имало много череши, но към настоящия момент били останали само няколко дървета.

Свидетелят Т. М. Т. е заявил, че майка му има имот в близост до процесния, като свидетелят го посещавал около един път месечно. Познава ищците, както и братята Д. и С. /починали преди 12-13 години/ и се е виждал с тях, когато са ходили да берат череши още откакто приключила реституционната процедура по имота. Около имота имало черен път и река, а в него се намирали черешови дървета. Свидетелят последно ходил до имота преди 2 години и тогава той не бил ограден. След реституцията съседите маркирали имотите с боя, за да се ориентират относно границите им. След смъртта на Д. и С. свидетелят е виждал в имота само Ф. и С., но не и други хора. През пролетта ходели в имота, за да го обработват.

Свидетелят К. М. Й. е служител в ТД „П. Кадастър“ ООД, като през 2018г. ответницата И. Л. се свързала с дружеството във връзка с изготвянето на скица на имота и удостоверение за идентичност. Свидетелят посетил мястото заедно с ответницата и нейния баща, които сами посочили къде се намират неговите граници. Същото било незастроено и неоградено, като съставлявало овощна черешова градина. При посещението си свидетелят не видял други хора, които да са в имота.

Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот с идентификатор 68134.6722.69 по действащите КККР на район „П.“, напълно идентичен с имот [№] (масив 33, имот 69), възстановения с Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1], издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 02.06.2004г. и в качеството им на наследниците на С. Ц. В.. Прието е, че това решение проявява конститутивно действие, че то е в съответствие с издаденото преди това решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „М.“, с което на наследниците на С. Ц. В. е възстановена същата овощна градина, представляваща имот № 69 по плана за земеразделяне на [населено място], въз основа на което е издаден и конст. нот. акт за собственост № 38 от 07.02.1994г., том II, дело № 283/1994г. с който наследниците на С. Ц. В. – Й. Н. В., А. С. Ц. и Й. С. Ц. са признати за собственици на възстановената овощна градина, съставляваща имот с планоснимачен номер 72 по попълнения кадастрален план от 1980 г. Затова в скица № Ф01254/02.04.2004г. като собственици имот № 69 от масив № 33 в землището на [населено място] са посочени преките наследници на С. Ц. В.– Й. Н. В., А. С. Ц. и Й. С. Ц..

Въззивният съд се е позовал на ТР № 9/2012 год. на ОСГК на ВКС, за да приеме, че тъй като ответницата не е заявила свои права върху процесния имот към минал момент – колективизацията на земеделските земи, не може да оспорва правата на наследодателя на ищците към същия момент. Доколкото ответницата И. Д. Л. се явява трето лице, което не е участвало в производството по възстановяване на собствеността върху процесния имот, тя може да оспори наличието на предпоставките за издаване на решението на ОСЗ, т. е. да иска съдът да извърши косвен съдебен контрол за валидност и за законосъобразност на решението на ОСЗ, като индивидуален административен акт, но само в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба по приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК. Касаторката е заявила във въззивната жалба само доводи за липса на задължителни, според нея, реквизити в Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1], издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ – това, че не били посочени имената на наследниците, на които се възстановява правото на собственост, не били посочени границите на имота и че към решението няма приложена скица. Тези доводи за нищожност или незаконосъобразност на решението са приети от въззивния съд за неоснователни. Имената на наследниците не са задължителни реквизити на решението, а напротив, чл. 29 ППЗСПЗЗ изрично предвижда, че когато се възстановява право на собственост на земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за всички наследници. От съдържанието на решението е видно, че имотът е надлежно индивидуализиран чрез посочването на неговите пет граници от всяка страна. Относно оплакването, касаещо липсата на скица, съдът е посочил, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на влизането му в сила. По отношение на Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1], спрямо което жалбоподателят твърди, че не е издадено скица, редакцията на чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ изм. и доп. ДВ. бр. 31 от 4 Април 2003г. е изисквала към него да се прилага скица, заверена от поземлената комисия, но това изискване е с оглед индивидуализацията на имота, а имота е индивидуализиран по влезлия в сила план за земеразделяне с номер, масив и са описани границите на имота, поради което решението не е лишено от конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. /За този извод съдът се е позовал на съдебната практика на ВКС - Решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС и Решение № 206 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 2103/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС./ Отделно от това е констатирано, че в Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1] е записано, че такава скица е била издадена. Затова е прието, че Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1] не е нищожно и доказва приключила в полза на ищците реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Допълнено е, че към момента на издаване на Протоколно решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „М.“, с което на наследниците на С. Ц. В. е възстановена процесната овощна градина, все още не е имало изискване в ЗСПЗЗ за издаване на скица, което е предвидено с изменението на ЗПСЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995 г. Посочено е и че по делото е представена и скица № Ф01254/02.04.2004г. за имот № 033069 в землището на [населено място], като отразените в нея съседи са идентични с тези, отбелязани както в Решение № 168 от 19.05.2004г. на[Фирма 1], така и в Протоколно решение № 58 от 10.05.1993г. на ПК – „М.“. Не е спорна индивидуализацията на имота и в рамките на исковия процес.

За неоснователно е прието и възражението на И. Л., че решението за възстановяване на собствеността не е било вписано, защото вписването на това решение не е елемент от фактическия състав на реституционното производство и липсата на такова не го опорочава.

Въззивният съд е приел за неоснователно правоизключващото възражение на И. Л., че е придобила процесния имот въз основа на вписаното постановление за възлагане от публична продан, тъй като това е деривативен придобивен способ, а длъжника по изпълнителното производство Г. Х. Ж. не е бил собственик на процесния имот, поради което, съгл. чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК тя не е придобила права. За този извод съдът също се е позовал на практика на ВКС / Решение № 170 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 1530/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС и ТР № № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ Съдебният изпълнител се е доверил на удостовереното от Службата за вписване, че в полза на Г. Х. Ж. е възстановено правото на собственост върху земеделска земя с площ от 3770 квадратни метра с пл. № 72 в [населено място], което станало на 07.02.1994г. с „акт обезщ. т. 2 от 38/94г.“ и не е извършил собствена справка по партидата на длъжника Г. Х. Ж., не е изискал и препис от цитираният констативен нот. акт, при което би установил, че той не се отнася за процесния имот. Процесният имот не е бил собственост на длъжника, не фигурира по партидата му, поради което наложената от ЧСИ възбрана върху него по изпълнителното дело не произвежда действие. /т. 5 от ТР № 6/013 г. на ОСГТК на ВКС/ За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката, че решението на поземлената комисия й е непротивопоставимо на основание чл. 113 ЗС, тъй като не е било вписано в Службата по вписванията, тъй като тази разпоредба е неприложима към случая и не дава защита, когато спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни праводатели, в който случай за решаване спора за собственост е от значение чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира. В този случай вписването не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот. Разпоредбата на чл. 113 ЗС разрешава само конкуренция между приобретатели, които черпят правата си от един и същ праводател, какъвто не е настоящия случай. /В този смисъл Решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 719/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС.

За неоснователно е прието и наведеното в условията на евентуалност възражение на ответницата И. Д. Л., че е придобила процесния имот въз основа на давностно владение като добросъвестен владелец на основание постановлението за възлагане от 20.03.2009г., вписано на 13.04.2009г., от когато е изтекъл период от 5 години, и като обикновен владелец за период от 10 години. Съдът е приел, че разпитаните свидетели не доказват ответницата да е осъществила явно владение върху процесния имот, защото от свидетелските показания не се установява да е засадила дървета или други растения, както е твърдяла във въззивната жалба, а е установено, че процесния имот и съседните е бил голяма черешова градина, което наложило изготвянето на план за земеразделяне. За недоказано е прието и твърдението, че външни лица не били допускани до имота, което се оборва от показанията на свидетелите и на двете страни, включително и свидетеля Д. Д. /баща на ответницата/, според който имота не бил ограден и бил посетен два пъти от ответниката – през 2009 г. и през 2018 г. Посещението на имота два пъти през девет години и снабдяването със скица са преценени като недостатъчни действия, които да се квалифицират като явни и демонстриращи владение пред и по отношение на собствениците. Посочено е, че при двете посещения не е въздействано върху имота по начин, че да останат белези, които да могат да бъдат възприети от третите лица, включително и от ищците – не за засаждани или премахвани дървета или друга растителност, овощната градина не е обработвана или напоявана, не е изградена ограда, която да свидетелства за намерението на ответницата да държи вещта за себе си и да не допуска чужди въздействия. Брането на череши, както твърди свидетеля Д. Д., също не е действие, което да свидетелства за явно владение върху процесния имот, доколкото това отново е останало факт, обективно невъзприет от третите лица и ищците, като следва да се съобрази, че бащата на ищцата е заявил, че това се е случвало през годината около 24-ти май, а свидетелят Т. Т. е дал показания, че е ходил в имота да бере череши също през пролетта, т. е. приблизително по едно и също време. Свидетелят Г. Т. е заявил, че е помагал в обработването на имота. Въпреки това, нито един от двамата не е възприел действията на ответницата и нейния баща, поради което не е прието, че действията на И. Л. са разкривали ясно нейните намеренията да държи вещта като своя. Съдът не е констатирал противоречие между показанията на свидетелите Г. Т. и Т. Т., които са заявили, че не са виждали други хора в имота, а не че имотът е бил посещаван единствено от наследниците на С. В..

Вписването на ответницата в кадастралния регистър като собственик на имота също е преценено като действие, което не установява упражняването на фактическа власт върху земята, тъй като същото е насочено към държавни органи и не цели пряко противопоставяне на владелеца спрямо собственика. Дори и да се приеме противното, съдът е съобразил, че ищците като собственици на имота са узнали кое конкретно лице е извършвало действията в имота им едва с писмо изх. № 24-1835/31.01.2017г. на Началника на СГКК София, с което са били уведомени, че е извършено изменение на данните в кадастралния регистър за процесния имот, състоящо се в записването на И. Д. Л. за собственик, а иска е предявен от тях на 13.06.2019г., т. е. не е изтекъл нито пет нито десет годишен период от време.

С тези мотиви е потвърдено решението на РС, с което иска е уважен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Касаторката се позовава на очевидна неправилност. Не е налице това основание за допускане до касация. Въззивното решение не е постановено в противоречие с императивна правна норма или при неприлагане на относима към казуса такава. Правилно са приложени правилата на ЗСПЗЗ относно постановяване на решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне, индивидуализацията на реституирания имот и правилата за вписване и непротивопоставимостта при придобиване на един и същ имот от различни прехвърлители. Съобразено е, че публичната продан е деривативен способ за придобиване, по аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК и че купувачът от публична продан не може да придобие права върху продавания имот, ако длъжника не е собственик на същия. Правилно са приложени и правилата за придоибвната давност при недоказано владение със законово установените признаци върху процесния имот от ответницата. Тя твърди очевидна неправилност поради неправилно възприета фактическа обстановка в резултат на неправилен - непълен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите. В производството по допускане до касация не могат да се преценяват доказателствата и дали правилно е възприета фактическата обстановка от съда. Поради това подобно твърдение не обосновава основание за допускане до касация.

Очевидно неправилно е решението и когато от мотивите му се установява, че са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Доказателствата са подробно анализирани по отделно и в съвкупност и от тях са направени фактически и правни изводи. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, като изводите не са противоречиви и са фактологично и правно логически обосновани. Изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация С. Н. Ц., Д. А. Ц., Ф. С. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски, съобразно представените от тях договори за правна помощ с уговорени и платени в брой възнаграждения от 3000 от Ф. С. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц. и от 2000 лв. - от С. Н. Ц., и Д. А. Ц..

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1341 от 07.03.2025 г. по гр. д.№ 8386/2023 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от И. Д. Л..

Осъжда И. Д. Л., ЕГН-[ЕГН] от [населено място], бул. Б. Б.“ № 31б, вх.В, ет. 5, ап. 37 да плати деловодни разноски за касационна инстанция на Ф. С. Ц., И. Ц. Ц. и Д. С. Ц. в размер на 1533,88 евро, /равняващи се на 3000 лв./ и на С. Н. Ц., и Д. А. Ц. – сумата 1022,58 евро, /равняваща се на 2000 лв./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: