ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1386

гр. София, 19.05.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 06 април , две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №578/26 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Търговска банка Д““АД със седалище София ЕИК[ЕИК] срещу решение №1378 от 25.11.2025 г. на САС по в. гр. д. №1496/2025 г., с което е потвърдено решение № 1086 от 24.02.2025 год., постановено по гр. д.№ 6516/2023 год. по описа на СГС, I-30 състав, с което е било признато за установено по иск по чл. 439 от ГПК, че Т. Г. Б. не дължи на „Търговска банка Д“ АД следните суми: 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски по заповедното производство – 20 516.72 лева, представляващи държавна такса и 15 917.54 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, за събиране на които е образувано изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д. Н., и в частта за присъдените в полза на ищеца Т. Г. Б. разноски пред двете инстанции.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, състоящи се в допуснати нарушения на материалния закон –неправилно прилагане на разпоредбите на закона /чл. 76 ЗЗД/ относно реда на погасяване на части на вземането на „Търговска банка Д““АД и по-специално на изводите на съда за погасяване на процесната част от цялото вземане, която е предмет на образуваното изпълнително производство и на така предявения отрицателен иск по чл. 439 ГПК, чрез събирането й по реда на ЗОЗ от имуществото на другия солидарен длъжник.Навежда се и оплакване са допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила/необсъждане на доводите на ответника по отрицателния установителен иск за приложение на нормата в чл. 76 ал. 2 ЗЗД, а не на чл. 76 ал. 1 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за изхода по спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, както и че се явява от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.

Позовава се и на очевидна неправилност относно неправилното приложение на чл. 76 ал. 1 ЗЗД при погасяване на част от вземането извън образуваното изпълнително производство, при наличие на едно и също вземане, а не на няколко такива.

Ответникът по касация чрез своя пълномощник изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускане до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, от ищеца Т. Г. Б. против „Търговска банка Д“ АД за признаване на установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506.17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941/14 г. по описа на Районен съд - Бургас, на две основания, заявени в условията на евентуалност – поради погасяване на вземанията чрез плащане и евентуално – поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Твърди се, че погасяването на дълга е извършено посредством налични средства по сметка на длъжника и чрез реализиране на обезпеченията, предоставени от длъжника, в това число - депозит и стоки по Закона за особените залози /ЗОЗ/. Поддържа се, че кредиторът е събрал общо суми в размер на 1 418 516.52 лева, като не са отразени по образуваното изпълнително дело за погасяване на съдебно предявената част от дълга. Твърди, че към 31.10.2014 г., посредством действията на Банката по усвояване на финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от заложени стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение, с тези суми са погасени всички вземания по процесния изпълнителен лист. Ето защо, моли съда да признае за установено, че вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство, са погасени поради плащане.

При условията на евентуалност, претендира съдът да признае за погасено правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтичането на давностния срок.

Ответникът „Търговска банка Д“ АД е оспорила иска, доколкото , сумите, получени от продажби по ЗОЗ и усвоените по ЗДФО обезпечения по кредита, не са погасили тази част от него, за която банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист: банката се е снабдила със заповед и изпълнителен лист по реда на заповедното производство само за част от главницата по договора за кредит, а именно – за сумата от 700 000 щатски долара, за да не се обременяват излишно солидарните длъжници „Румбако 1“ ЕООД и ищеца с допълнителни такси и разноски, които са доста по-високи в заповедното производство, отколкото при продажбата по реда на ЗОЗ, както и защото получените суми от продажбите по ЗОЗ на заложените вещи (карбамид, минерални торове и др.) не са били достатъчни за погасяване на целия размер на ползвания и непогасен кредитен лимит. След реализацията по ЗОЗ на заложените минерални торове и обезпеченията по ЗДФО, е останал непогасен дълг, част от който е предмет на изпълнителния лист от 15.08.2014 г., за събирането на който понастоящем е висящо изп. дело № 20218040400070. Ето защо счита, че са налице основани за отхвърляне на иска за установяване на недължимост на процесните 700 000 щатски долара .

Съдът се позовал на това, че няма спор между страните, а се установява и от писмените доказателства и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, че вземанията по процесния договор за кредит са били частично погасени чрез реализация на финансови обезпечения и продажба на заложени стоки по реда на ЗОЗ.

Размерът на задължението на ищеца, съгласно приетата по делото призовка за доброволно изпълнение от 26.08.2014 г. възлиза на сумата от 1 037 183 лева, представляващи главница /равностойността на 700 000 щ. д./, сумата от 4 045.59 лева, представляващи лихва, сумата от 36 434.26 лева - неолихвяема сума и разноски по изпълнителното дело.Призовката за доброволно изпълнение/ ПДИ/ е била връчена на длъжника на 28.08.2014 г. и се е стабилизирала на 12.09.2014г. /с изтичането на двуседмичния срок за възражение, съгласно редакцията на закона към онзи момент/. В резултат на реализация на финансовите обезпечения и след пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу солидарния длъжник – търговец[Фирма 2], банката - кредитор била получила след посочената дата, в периода 09.10-31.10.2014 г. суми, с които са погасени следните задължения, съгласно заключението на експертизата: 1/ на 13.10.2014 г. - 36 755.41 USD за погасяване на просрочена главница на[Фирма 2]; 2/ на 13.10.2014 г. 63 211.13 USD за погасяване на просрочена главница на[Фирма 2]; 3/ на 31.10.2014 г. - 592 561.45 USD за погасяване на просрочена главница на[Фирма 2] със сума от закрити финансови обезпечения и 4/ на 31.10.2014 г. - 63 492.06 USD за погасяване на просрочена главница на[Фирма 2] - получен превод от ЛАВЕНДА ТРЕЙД за покупка на тор или погасена е общо главница в размер на 719 264.64 USD. На 13.10.2014 г. са погасени съдебни разноски в общ размер на 42 477.78 лева. Тези суми, според съда, изцяло покриват задълженията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, вкл. и присъдените лихви, които съда на основание чл. 162 от ГПК изчислява в размер на 23 406.63 лева за периода от 12.08.2014 г. /датата от която е присъдена законна лихва върху главницата/ до 31.10.2014 г. /датата на окончателното погасяване/. Когато солидарни длъжници по договор за кредит, са осъдени частично за първоначалната част от вземането и е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един от тях е погасил част от вземанията чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото вземане и при спазване реда на чл. 76 от ЗЗД, то, според съда, извършеното погасяване следва да се вземе предвид по изпълнителното дело . Щом събраните от кредитора суми са достатъчни за погасяване вземанията по изпълнителния лист, а солидарните длъжници не са осъдени за остатъка, с оглед спазване на реда по чл. 76 от ЗЗД, според съда, следвало да се приеме, че частичното погасяване от страна на един солидарен длъжник по реда на ЗОЗ, е ползвало и другия солидарен длъжник – ищеца и е погасило задълженията, за които е бил осъден – главницата в размер на 700 000 USD, като част от цялата главница в размер на 2 455 506.17 USD, ведно със законната лихва от 12.08.2014 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство.

С оглед изложеното, съдът е приел исковата претенция по чл. 439 ЗЗД за основателна.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които безспорно отговарящ на този критерий, с оглед изричното произнасяне по него при формиране на правораздавателната воля на въззивния съд, се явява въпросът: При наличие на разделяне на задължението на части с предприети от кредитора паралелни производства за неговото принудително изпълнение /по реда на ГПК и на ЗОЗ/ следва ли с частично събраната сума да се счита за погасена първо частта от вземането, предмет на образуваното производство за принудително изпълнение по ГПК и след това-тази за събиране по ЗОЗ или следва да се приложи реда по чл. 76 ал. 2 ГПК . По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за съответствие на отговора в обжалваното решение с прието в мотивите на ТР №3/27.03.2019 по тълк. дело № 03 /2017 г. на ОСГТК на ВКС , представляващо задължителна практика, както и с решение по чл. 290 ГПК на ВКС: Р №241 от 20.02.2018 г. по т. д. №985/2017 г. на Второ т. о.

Не е налице основание за допускане на касационно производство по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК-очевидна неправилност, доколкото твърдените оплаквания не отговарят на приетите в практиката основания за очевидност на неправилността.

Останалите въпроси са по правилността на обжалвания акт, доколкото касаят наведени в КЖ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и по тях ВКС ще вземе становище при произнасяне по основателността на КЖ.

От изложеното следва, че е налице основанието за допускане на обжалваното решение до касация, предвидено в чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и такава следва да се допусне.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1378 от 25.11.2025 г. на САС по в. гр. д. №1496/2025 г.

УКАЗВА на касатора „Търговска банка Д““АД със седалище София ЕИК 121884560да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 794,57 евро по сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в едноседмичен срок.

Делото да се докладва на председателя на Първо т. о. на ВКС за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.