ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2636

гр.София, 20.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1166/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Виктори 2000“ ЕООД, гр.Свищов, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 467 от 10.10.2025 г. по гр. д.№ 772/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Свищовски районен съд от 25.04.2025 г. по гр. д.№ 750/ 2024 г. и по този начин по предявения от А. И. А. срещу касатора иск, квалифициран по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 194/ 20.08.2024 г. и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

Касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол въпросите 1. „Чия е доказателствената тежест за доказване на отрицателен факт в производството по оспорване законосъобразността на извършено дисциплинарно уволнение?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе, като изложи мотиви, по всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на страните?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни“; 4. “Следва ли в мотивите на решението на въззивния съд да намерят отражение неговите фактически и правни изводи за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните тези на страните и дължи ли произнасяне по спорния предмет на делото въззивния съд след като обсъди въведените от страните доводи и възражения?“; 5. “Допустимо ли е налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служител в срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, подадено от последния? Представлява ли това нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ от страна на работодателя?“; 6. „Частичното неизпълнение на определени трудови задължения от служителя достатъчно основание ли е за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?“; 7. „Възможно ли е нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат извършени непредумишлено, т. е. без пряк умисъл, като макар служителят да ги е съзнавал да е считал, че са несъществени досежно работния процес?“; 8. „Длъжен ли е бил въззивният съд да изложи коректни мотиви защо липсва вина у служителя или е достатъчно да посочи общо, че такава не е доказана по делото?“; и 9. „Длъжен ли е бил въззивният съд да разгледа и двете форми на вината – умисъл и непредпазливост, преди да формира правен извод за наличие или липса на вина при неизпълнение на трудовите задължения от служителя?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, евентуално - че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това счита решението за очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не отчел оспорването на представени от ищеца документи и неправилно ги счел за електронни такива; неправилно кредитирал тези документи без да ги съпостави с другите доказателства; неправилно преценил свидетелските показания; изискал от ответника да доказва отрицателни факти; неправилно счел, че ищецът е уволнен за пълно неизпълнение на трудови задължения; неправилно приложил чл. 8 ал. 2 КТ; направил необосновани фактически констатации.

Ответната страна А. А. не е подал отговор срещу касационната жалба в законоустановения срок. Постъпилото след този срок становище съдът не взема предвид на основание чл. 64 ал. 1 ГПК.

Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че ищецът заемал длъжността „директор производство“ в ответното дружество въз основа на трудов договор № 467/ 07.02.2024 г., сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. На 10.04.2024 г. му била връчена длъжностна характеристика, изискваща да ръководи и контролира дейността по планиране, организиране и осигуряване на цялото производство в предприятието като изготвя план за производството за следващия ден, съгласно съществуващите заявки и поръчки и предава изготвения план в административния офис на дружеството до 15:00 часа на работния ден; да изчислява необходимите суровини и материали за предстоящото производство, съгласно изготвения план, да съставя искане по образец за отпускането им от склада и да следи за изпълнението му; да отговаря за наличността на необходимите материали за производството, които да бъдат осигурени за следващия работен ден; да проверява наличността на суровините и материалите и да подава информация до управителя за недостатъчни количества; да изготвя ежедневно работен поименен график на персонала, зает с производството, съобразен с необходимостта за следващия ден и наличния план за изработка на видовете продукция, който график следва да включва разпределението на служителите по конкретни машини, брой извършени операции и времетраене на същите; да извършва писмена проверка на произведеното количество продукция с нормите за производство за единица време; да организира процеса по поддръжка и ремонта на машините и оборудването за производството; да изготвя справка за изпълнение на плана за производство в края на работния ден; да контролира целия производствен процес, както и качеството на произведената продукция. С молба от 19.06.2024 г. ищецът поискал от работодателя трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а ако това му искане не бъде прието, то да се счита за тримесечно предизвестие. На 16.08.2024 г. работодателят изискал от ищеца писмени обяснения за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина в периода от 20.06.2024 г. до 06.08.2024 г., състоящи се в неизготвяне на план за производството, на ежедневен поименен график, на справка за изпълнение на плана, както и в неизвършването на писмена проверка на произведеното количество продукция и неотчитане на извършените задачи пред работодателя, а по четири поръчки в периода 20.06. – 12.07.2024 г. – и за неизчисляване на необходимите суровини и материали за предстоящото производство, за несъставяне на искания за отпускането им по образец, за неорганизиране на поддръжката и ремонта машините и оборудването, за неиздаване по опис на произведеното количество продукция и за неосъществен контрол по отношение на производствения процес и качеството на произведената продукция. По това искане ищецът депозирал писмени обяснения, с които възразил, че не са му осигурени подходящи условия за работа и че не е извършвал посочените в искането нарушения. Със заповед № 194/ 20.08.2024 г., връчена на 21.08.2024 г., трудовото правоотношение на ищеца било прекратено с дисциплинарно уволнение за нарушенията, за които са му били изискани обяснения. Преди издаването на тази заповед на ищеца било наложено наказание „забележка“ за системно неспазване на задълженията посочени в длъжностната му характеристика /със заповед № 14/ 23.04.2024 г., влязла в сила/. В три докладни записки от изпълнителния директор на ответното дружество /от 11.07.2024 г., от 15.07.2024 г. и от 26.07.2024 г./ било посочено по въпросните четири поръчки, че ищецът не е представил складови документи с всички необходими реквизити, за да е ясно за коя конкретно поръчка са изведени материалите от склада и какво е точното им количество, като липсва и подпис за приел; не е извършил писмена проверка на произведеното количество продукция с нормите за производство за единица време; разпределил работниците хаотично по отделните машини, което довело до непълната им заетост; попълвал неясно работните карти и не изготвял справка относно изпълнението на плана за производство за деня. Съдът установил, че в периода 17.06.2024 г. - 06.08.2024 г. ищецът ежедневно изготвял и представял на работодателя таблици във формат „ексел“, съдържащи дневна информация за машините, операциите и работниците, които са ги извършвали, нормите за производство, плана за деня с предвидените количества за производство и готовата продукция, по кои поръчки се работи и на какъв етап е изпълнението по тях. От свидетелските показания съдът приел, че ищецът е организирал производството в предприятието, като е приемал и предавал поръчки, разпределял работниците по машините и задачите, които трябва да изпълняват. Всяка вечер работниците се отчитали пред него какво са свършили за деня, а той нанасял данните в компютър. При възникнали проблеми с машини и суровини, работниците уведомявали ищеца и той решавал проблема. При така установените факти от правна страна съдът извел, че в тежест на работодателя било да установи осъществяване на описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Макар да ставало въпрос за неосъществено от ищеца дължимо поведение, доказателствената тежест не се размествала. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се доказвали виновни нарушения на трудовата дисциплина, вменени на ищеца с оспорената заповед. Доказано било обратното - че в процесния период ищецът е изготвял възложените му планове, графици и справки, макар и не в отделни документи, а в една обща таблица във формат „ексел“. Изготвяните от него таблици в периода 17.06.2024 г. - 06.08.2024 г. съдържали необходимата информация относно плана за производство за следващия ден, за машините, операциите и работниците, които ще изпълняват поръчките, за нормите на производство, за предвидените количества за производство и готовата продукция, по кои поръчки се работи и на какъв етап е изпълнението по тях. Ответникът не оспорил верността и авторството на тези документи, показанията на свидетеля И. потвърждавали изпращането им на работодателя чрез Вайбър и поради това следвало да бъдат ценени. Електронните документи били приравнени на писмени, съгласно чл. 3 ал. 2 ЗЕДЕУУ. Работодателят не съдействал на ищеца за изпълнение на трудовите му задължения, тъй като не му осигурил нормални условия за работа, отговарящи на характера на възложените му задачи и на реда и начина за изпълнението им /самостоятелен офис и необезпокояван достъп до служебен компютър/. Обстоятелството, че ищецът е имал някакъв достъп до компютър, използван и от много други служители, не било изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 127 ал. 1 т. 2 КТ. Това неизпълнение дисквалифицирало извършеното от работника като нарушение на трудовата дисциплина. Щом незадоволителното ниво на изпълнение на работата се дължало на липсата на създадени нормални условия за нейното осъществяване, това поведение на работника не можело да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Чл. 8 ал. 2 КТ също изисквал от работодателя да положи необходимите усилия, за да не допусне неговият служител да извърши нарушение на трудовата дисциплина. При липсата на подходящи условия на труд не можело да се приеме, че ищецът не е положил дължимата грижа при изпълнение на възложените задачи. Не било доказано ищецът да не е извършвал изискваното от него разпределение на работниците по машини, обратното следвало и от показанията на свидетелите на ответника, макар същите да сочели, че тази работа ищецът вършел некачествено. Ищецът обаче бил санкциониран за пълно неизпълнение на това задължение, а не за неточно изпълнение, което не било доказано. Нямало и доказателства, че именно при изпълнението на четирите поръчки възникнали аварии и повреди, за които ищецът не е организирал поддръжката и ремонта на машини. Относно снабдяването на предприятието с изходни суровини за изпълнение на поръчките съдът посочил, че то било задължение на управителя и забавянето в доставката на същите не можело да се вмени като нарушение на ищеца. Ищецът изпълнявал длъжността си съгласно осигурените му условия за работа и този начин на изпълнение бил приеман от работодателя през целия срок на договора. Едва след подаването на молба за напускане на предприятието, работодателят решил да квалифицира това негово поведение като дисциплинарно нарушение и да прекрати трудовото му правоотношение, което граничело с нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8 ал. 2 КТ. След като работодателят не доказал пълно и главно вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна бил основателен.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, петият формулиран в изложението на касатора въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът не е държал мотиви, че е недопустимо в срока на подадено от служителя предизвестие той да бъде уволнен дисциплинарно от работодателя, нито че това действие би било нарушение на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 8 ал. 2 КТ. Обратно, съдът изрично е посочил, че уволнението е извършено допустимо, макар в срока на подадено от служителя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а преценката му, че в случая поведението на работодателя „граничи“ с нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8 ал. 2 КТ, е с оглед конкретиката на случая. Правно разрешение, според което извършването на дисциплинарно уволнение в хода на течение на срок на подадено от служителя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, е недопустимо поради нарушение на чл. 8 ал. 2 КТ, не се съдържа в мотивите към обжалваното решение.

Обуславящи са първите четири въпроса от изложението на касатора, но по тях не е налице допълнителното основание нито по т. 1, нито по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите няма противоречива практика, а установената е съобразена от въззивния съд и тя не се нуждае от осъвременяване или промяна.

Както е изяснено в Тълкувателно решение 6/ 15.07.2014 г. по тълк. д.№ 6/ 2013 г., ОСГК, ВКС, отрицателния факт на оставане без работа през шестмесечния период след незаконно уволнение, въз основа на който ищецът има право на обезщетение, е в негова доказателствена тежест на основание чл. 154 ал. 1 ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа /отрицателен факт/. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Щом работникът носи тежестта да доказва отрицателен факт, от който черпи права, няма основание работодателят, който черпи права от други отрицателни факти, да бъде освободен от тежестта да ги докаже.

Въпроси 2, 3 и 4 се свеждат до това какви са задълженията на въззивния съд при преценката и обсъждането на доказателствата, при изграждане на фактическите си изводи и при мотивиране на съдебния му акт. Тези въпроси са обуславящи, но са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр. д.N 3902/ 2014 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, поради което не е налице допълнителното основание по т. 1 на ал. 1 на чл. 280 ГПК.

Останалите въпроси не отговарят на изискванията, които чл. 280 ал. 1 ГПК и задължителната практика по тълкуването му поставят към общото основание за достъп до касационен контрол. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правният въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е този, който е включен в предмета на спора и разрешаването му обуславя решаващата правна воля на съда, а не въпрос по правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая питанията под номера 6 до 9 не са включени в предмета на спора, те съставляват оплаквания на касатора от съдържанието на мотивите на обжалваното решение и доводи, че частичното неизпълнение на трудови задължения може да е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, независимо от формата на вината. Това са въпроси по същество и обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не излага такива доводи, а излага твърдения за процесуални нарушения на въззивния съд и за необоснованост на постановения от него акт, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 467 от 10.10.2025 г. по гр. д.№ 772/ 2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: