ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2695

София, 21. 05.2026 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 68 по описа за 2026г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба от „К. Е. ЕАД, чрез адвокат Н. К., срещу постановеното определение № 2114/18.08.2025г. по в. ч.гр. д. №1988/2025г. на Апелативен съд София.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира за обезсилването му, в евентуалност за неговата отмяна.

Насрещната страна А. К. Р., редовно уведомен не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

В същото се обосновава допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Когато има постановено разпореждане за връщане на касационна жалба, подадена от страна по делото, и последната е упражнила едновременно правото си да подаде частна жалба срещу разпореждането за връщане и да поиска възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК, в каква последователност следва да се разгледат частната жалба и молбата за възстановяване на срок. Твърди се, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в определение №4215/23.09.2025 г. по ч. гр. д. №3330/2025 г. на ІІІ г. о.; определение №982/04.03.2025 г. по ч. гр. д. № 79/2025г. на ІІ г. о.; определение №25/26.01.2022 г. по ч. гр. д. №5144/2021 г. на ІІІ г. о.; определение № 333/09.08.2022 г. по ч. гр. д. №273/2010 г. на ІІ г. о. 2/ Следва ли съдът в производството по чл. 278 от ГПК да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу обжалвания акт, както и да извърши проверка на неговата валидност, допустимост и правилност, и въз основа на невъведени в частната жалба оплаквания. Твърди се противоречие на решението с разясненията дадени в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с този въпрос са наведени доводи, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е направил проверка за валидността на оспорения пред него съдебен акт; не е разгледал доводите на страната относно наличието на особени непредвидени обстоятелства произтичащи от липса на започнал да тече срок, физическото изгубване на съобщението с указания за отстраняване нередовности на подадената касационна жалба, както и за обоснованото очакване на процесуалния представител разпореждането да бъде издадено като електронен документ, подписан с КЕП и наличен в ЕПЕП, за да бъде валидно постановено, съответно връчването му да бъде извършено по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 и чл. 38а от ГПК.

В изложението са поставени и въпроси, за които се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради необходимост от осъвременяване на съдебната практика по приложение на чл. 64, ал. 2 от ГПК, с оглед създаването на ЕПЕП, измененията в ГПК относно реда за връчване на съдебни съобщения и възможността да бъдат издавани съдебни актове и извършвани процесуални действия в електронна форма. Наведен е довод, че в условията на нова електронна среда в понятието „особени непредвидени обстоятелства“ следва да се включат и нови, непредвидени от съдебната практика до сега хипотези. Формулирани са следните правни въпроси: 1 / Може ли да се определи като „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64 от ГПК съвкупността от обстоятелства, които сами по себе си нямат извънреден характер, но взети заедно имат обременителен, извънреден и обективен характер, и възпрепятстват извършването на дължимото процесуално действие, като например неспазване от съда на задълженията разпореждането да бъде издадено като електронен документ, подписан с КЕП и наличен в ЕПЕП, за да бъде валидно постановено; постановените по делото разпореждания и изпратени съобщения да бъдат налични в ЕПЕП; съобщенията да бъдат връчвани на страната по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК и чл. 38а, ал. 3 от ГПК, когато са налице предпоставките за това; 2/ Представлява ли „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК физическото изгубване на съдебно съобщение, за връчването на което страната е поставила своя подпис, но не се е запознала със съдържанието му, поради едновременно връчване на множество други съдебни съобщения и поради основателно очакване всички съдебни книжа по делото да бъдат връчвани чрез ЕПЕП; 3/ При действието на чл. 38, ал. 2 от ГПК и при изрично заявен електронен адрес за връчване, трябва ли да се очаква от страната, респ. нейния процесуален представител, да положи такава грижа при получаването „на ръка“ на съдебни съобщения от съдебен връчител, каквато би се очаквало да положи, ако това беше редовният, приложимият и избраният от страната по делото ред за връчване на съдебни книжа и съобщения; 4/ При действието на чл. 38, ал. 3 от ГПК трябва ли да се очаква от страната, респ. нейния процесуален представител, да положи такава грижа при получаването „на ръка“ на съдебни съобщения от съдебен връчител, каквато би се очаквало да положи, ако това беше редовният, приложимият и избраният от страната по делото ред за връчване на съдебни книжа и съобщения.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Въззивният съд потвърдил постановеното от Софийски градски съд решение (с характер на определение) №3841/18.06.2025г. по в. гр. д.№6692/2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване срока за отстраняване нередовностите на подадената от него касационна жалба.

За да постанови този резултат съдът констатирал, че страната, чиято касационна жалба била върната поради неизпълнение на дадените от съда указания, направила искане за възстановяване на пропуснатия срок за изправянето им. Констатирал, че като особени непредвидени обстоятелства довели до пропускане на този срок молителят посочил: липса на надлежно формулиран и подписан съдебен акт (разпореждане), който не бил редовно връчен на страната, от което произтекла и обективната невъзможност да го изпълни.

С оглед на посочените предметни предели и изискването на закона (чл. 64, ал. 2 ГПК) особените непредвидени обстоятелства да са възникнали внезапно и неочаквано след започване теченето на срока, въззивният съд направил извод, че за молителя не е започнал да тече срокът за изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на касационната жалба. Приел, че това обстоятелство изключвало възможността по време на този срок да възникнат особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на страната да изпълни дадените указания. В допълнение отбелязал, че всички въведени в производството твърдения сочели на неправилност на разпореждането за връщане на жалбата, а не на наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК.

Изложените съображения обосновали крайния извод на въззивния съд за правилност на обжалвания съдебен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо поставените от касационния жалбоподател въпроси да са точно и ясно формулирани, да са обуславящи правните изводи на въззивния съд и да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна в крайния резултат по спора. По отношение на същите следва да са налице и предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. В конкретния случай, според направените от страната искания, въпросите следва да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС (решенията по чл. 290 от ГПК) или разглеждането им да допринесе за прилагане на точния смисъл на законите, за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването (т. 3).

Поставените от касатора „К. Е. ЕАД въпроси, чието допускане се претендира в хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (1 / Може ли да се определи като „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64 от ГПК съвкупността от обстоятелства, които сами по себе си нямат извънреден характер, но взети заедно имат обременителен, извънреден и обективен характер и възпрепятстват извършването на дължимото процесуално действие, като например неспазване от съда на задълженията разпореждането да бъде издадено като електронен документ, подписан с КЕП и наличен в ЕПЕП, за да бъде валидно постановено; всички разпореждания и съобщения по делото да бъдат налични по електронно дело в ЕПЕП; всички съобщения да бъдат връчвани на страната по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК и чл. 38а, ал. 3 от ГПК, когато са налице предпоставките за това; 2/ Представлява ли „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК физическото изгубване на съдебно съобщение, за връчването на което страната е поставила своя подпис, но не се е запознала със съдържанието му, поради едновременно връчване на множество други съдебни съобщения и поради основателно очакване всички съдебни книжа по делото да й бъдат връчвани чрез ЕПЕП; 3/ При действието на чл. 38, ал. 2 от ГПК и при изрично заявен и заявен от страната електронен адрес за връчване трябва ли да се очаква от страната, респ. нейния процесуален представител, да положи такава грижа при получаването „на ръка“ на съдебни съобщения от съдебен връчител, каквато би се очаквало да положи, ако това беше редовният, приложимият и избраният от страната по делото ред за връчване на съдебни книжа и съобщения; 4/ При действието на чл. 38, ал. 3 от ГПК трябва ли да се очаква от страната, респ. нейния процесуален представител, да положи такава грижа при получаването „на ръка“ на съдебни съобщения от съдебен връчител, каквато би се очаквало да положи, ако това беше редовният, приложимият и избраният от страната по делото ред за връчване на съдебни книжа и съобщения), са некоректно зададени, неотносими към мотивите на съда и са обусловени от несъгласието му с крайните изводи в обжалваното определение. При постановяването му въззивният съд основал извода си за законосъобразност на обжалваното определение на твърденията на жалбоподателя, че даденият му срок за отстраняване нередовностите на подадената касационна жалба не е започнал да тече. С оглед на това, по поставените въпроси свързани с приложението на чл. 64, ал. 2 от ГПК, не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването.

Формулираните в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК въпроси („Следва ли съдът в производството по чл. 278 от ГПК да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу обжалвания акт, както и да извърши проверка на неговата валидност, допустимост и правилност и въз основа на невъведени в частната жалба оплаквания“ и „Когато има постановено разпореждане за връщане на касационна жалба, подадена от страна по делото, и последната е упражнила едновременно правото си да подаде частна жалба срещу разпореждането за връщане и да поиска възстановяване на пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК, в каква последователност следва да се разгледат частната жалба и молбата за възстановяване на срок“) са свързани с правомощията на въззивния съд при обжалване на постановените в гражданския процес определения, както и с поредността на разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок – преди или след влизане в сила на съдебния акт, с който е установено пропускането на срока за извършване на съответното процесуално действие. Същите са относими, обуславящи произнасянето на въззивния съд по допустимостта на обжалваното пред него определение и са разрешени в противоречие формираната практика на ВКС.

Налице е сочената от касатора предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси, обобщени и преформулирани от касационния състав, както следва: какви са правомощията на въззивния съд при обжалване на постановените в гражданския процес определения и каква е поредността на разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок – преди или след влизане в сила на съдебния акт, с който е установено пропускането на срока за извършване на съответното процесуално действие.

Съгласно разясненията дадени в ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС производството по обжалване с частна жалба е пълно въззивно и по отношение на него са неприложими ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК. Прието е още, че в това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите част от предмета на производството, включително и относно допустимостта на обжалваните съдебни актове.

Константна е и съдебна практика на ВКС, част от която е определение №5394/25.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4337/2025 г. на ВКС, III г. о., споделена и от настоящия състав, според която не може да бъде възстановен срок, който не е бил пропуснат. С връщане на подадената от страната касационна жалба, за същата са започнали да текат два срока – за обжалване на разпореждането и за депозиране на искане за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване на нейните нередовности. Предвид връзката на преюдидициалност между тях, първо следва да бъде разгледан въпросът за законосъобразността на разпореждането за връщане, който ще разреши и стабилизира пропускането на срока с окончателен съдебен акт, обуславящ допустимостта на искането за възстановяването му.

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд се отклонил от така дадените разрешения. В противоречие със същите съдът не съобразил извършеното от страната „К. Е. ЕАД подаване както на частна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, така и на искане за възстановяване срока за отстраняване на нейните нередовности. Не взел предвид обстоятелството, че първостепенният съд разгледал искането за възстановяване на срок, без да изпрати частната жалба на горе стоящия съд и преди въпросът за законосъобразност на разпореждането за връщане на касационната жалба, респ. за пропускане срока за отстраняване нейните нередовности, да е разрешен с окончателен съдебен акт.

С оглед на изложеното, произнасянето по искането по чл. 64, ал. 2 от ГПК е преждевременно – преди стабилизиране на акта за връщане на касационната жалба. Въззивният съд не извършил проверка за допустимост на обжалваното определение, както и преценка за поредността на разглеждане на въпросите за пропускане на срока и за неговото възстановяване.

Ето защо, въззивното определение и потвърденото с него определение на първостепенния съд следва да бъдат обезсилени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да администрира подадената от „К. Е. ЕАД частна жалба и с оглед нейния резултат да се произнесе по искането за възстановяване на срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2114/18.08.2025г. по в. ч.гр. д. №1988/2025г. на Апелативен съд София.

ОБЕЗСИЛВА определение № 2114/18.08.2025г. по в. ч.гр. д. №1988/2025г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение (с характер на определение) №3841/18.06.2025г. по в. гр. д.№6692/2023г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на подадената от „К. Е. ЕАД частна жалба срещу разпореждане №24100/08.10.2024г. и с оглед нейния резултат, да се произнесе по искането за възстановяване на срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: