ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690

гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 1336 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител М. И. - главен инспектор в ТД на КОНПИ - Бургас, против въззивно решение № 219/17.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 345/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 666/06.08.2025 г. по гр. д. № 305/2025 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени исковете на касатора за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от лицата М. И. И. и Е. М. И. и от „Авея 2016“ ЕООД гр.Бургас, с ЕИК[ЕИК], на обща стойност 81 106,20 лв., от които както следва: от Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за сумата от общо 1286,20 лв., от които 146,60 лв., представляваща получени преводи и вноски от трети лица в разплащателна сметка в лева [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 1139,60 лв., представляваща вноски на каса/ АТМ в разплащателна сметка в лева [банкова сметка] на „Първа инвестиционна банка“, послужила за превод към трето лице за погасяване на предоставен заем; както и за 5 дружествени дяла от капитала на „А. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК], и на 5 дружествени дяла от капитала на „Е. 84“ ЕООД, с Булстат[ЕИК]; от М. И. И. и Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ сумата от 48 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на т. а. марка „МАН“, модел „ТГЛ“, рег. [рег. номер на МПС] ; от „Авея 2016“ ЕООД на основание

чл. 143, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ отнемане на л. а., марка “Ауди“, модел “А6“, рег. [рег. номер на МПС] , с пазарна стойност към датата на предявяване на иска - 10.02.2023г., в размер на 31 800 лв.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът са формулирани въпросите: 1. „Следва ли за възникване на субективното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ да е налице в края на проверявания период имущество на стойност не по-малка от 150 000 лв., при условие че § 1, т. 3 от ДР на закона дефинира „значителното несъответствие“ като превишение на стойността на имуществото над нетния доход с повече от 150 000лв., без да въвежда минимален праг за стойността на подлежащото на отнемане имущество?“; 2. „Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и следва ли това да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 от ГПК?“; 4. „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000лв. в края на проверявания период?“. Сочи се, че по третия въпрос даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с: ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г и ППВС № 1/1985 г., както и с решение № 60268/15.12.2021 г. по гр. д. № 1040/2021 г. на ВКС; решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 92/06.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г. на ВКС, I т. о. и др. По останалите въпроси се твърди противоречие с: ТР № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ВКС.Твърди се и наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, с който оспорват същата.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното:

С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 1/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които са преформулирани по предложение на комисията в закрито заседание на ОСГК от 05.03.2026 г., както следва: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество;

Отговорът на първия въпрос има значение за настоящото производство, тъй като е решаващо произнесен от въззивния съд и е повдигнат и от самия касатор в изложението към касационната жалба.

Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по гр. д. № 1336/2026 г. на Върховен касационен съд, Трето г. о., до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС.

След постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, делото да се докладва за възобновяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.