ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2656

гр.София, 21.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1402/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на А. И. Ю. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 225/ 22.08.2025 г. по гр. д.№ 289/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд № 41 от 14.03.2024 г. по гр. д.№ 179/ 2023 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от А. И. Ю. срещу Н. И. Н. и М. Б. П. иск, квалифициран по чл. 45 и чл. 121 ЗЗД, за заплащане на сумата 56 000 лв (частичен иск от 115 239 лв) - обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение, защото съдът се произнесъл по различни от заявените факти, отказал да защити правото й на собственост и на инвестиционен проект, приравнил гаранция от 3 060 лв с възможност за репариране на вреди от 56 000 лв, отказал да спре производството по делото при наличие на очевидна преюдициалност и отхвърлил иска на основание, невъведено в исковата молба, без доклад по чл. 146 ГПК. В изложението са повдигнати и следните въпроси, които според жалбоподателката са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС) и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да приеме, обсъди и отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД като основан на „злоупотреба с...