ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2727

гр. София, 26.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№1317 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Н. Й. Н. – Г. от АК – Г. против определение №101/29.01.2026 г., постановено по гр. д.№ 500/2025 г. от състав на ОС – Габрово.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, състав на съда е приел, че в съдебното заседание на 17.10.2025 г. пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивника „Х. Б. ЕООД е оспорил основанието за предоставяне на безплатна правна помощ на въззиваемия С. М., с мотив, че изплащането на обезщетението при първоинстанционното разглеждане на делото води до отпадане качеството на материално затруднено лице. В този смисъл, възражението на процесуалния представител на С. М., че съдът не може да проверява основанието за предоставяне на безплатната правна помощ, е прието за неоснователно. Посочено е, че ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38 ЗАдв. не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Съответно, по аргумент от противното е прието, че когато посочената хипотеза по чл. 38 ЗАдв. се оспорва, то съдът следва да извърши проверка, като доказателствената тежест за опровергаване наличието на поддържаното основание е на противната страна.

Прието е, че застрахователят ЗАД „А. Б. е изплатило на С. М. по заведената щета от работодателя № 0142-21-001-500017-1 суми в общ размер на 101 773, 31 лв., от които преди датата на завеждане на исковата молба /30.02.2022 г./ 2 202, 20 лв., след предявяване на исковата молба, в хода на първоинстанционното производство: 157, 30 лв., 314, 60 лв., 157, 30 лв., 99 099 лв.

Предвид това е прието, че към момента на получаване на препис от въззивната жалба, С. М. е бил в състояние за заплати възнаграждение за труда, който адвокатът е следвало да положи във връзка с отговора на въззивната жалба, а основанието /материална затрудненост/ за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в полза на посоченото лице е опровергано, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на „Х. Б. ЕООД за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, респективно за допълване на въззивното решение чрез присъждането на това възнаграждение.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Пред ОСГТК е образувано т. д.№ 3/2025 г. по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда?“

Същия правен въпрос се сочи и от касатора по настоящото дело, поради което са налице предпоставките за спиране на производството по частната ксационна жалба, до приключване на посоченото по-горе тълкувателно дело.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по ч. гр. д.№ 1317/2026 г. до приключване на производството по т. д.№ 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.