ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2712

София, 26.05.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3012 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Я. Щ. ЕГН [ЕГН] и Щ. Я. Щ., ЕГН [ЕГН] против решение № 193 от 17.03.2025 г. по гр. д.№ 1970/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2284 от 06.11.2024г. по гр. д. № 1922/2024г. на Районен съд – Бургас. С последното са отхвърлени като неоснователни, предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС срещу Община Созопол да се признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] с площ от 21 822 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар номер на имота*** и да бъде осъдена общината да им предаде фактическата власт върху този имот.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради непълен анализ на доказателствата и необоснованост на фактическите и правни изводи и неяснота на мотивите.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1.Когато правният спор е е по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а по чл. 108 ЗС следва ли да се установи от решаващият съд на коя от страните е принадлежало правото на собственост към момента на обобществуяването на земята? 2. Следва ли решаващият съд да се снабди със заключение на вещо лице по допусната СТЕ в хода на производството при обосноваване на своите изводи при обосноваване на...