ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2711

София, 26.05.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 1590/2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2047 от 26.01.2026 г., подадена от Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адв. И. С., против определение № 3363/16.12.2025 г. по в. ч. гр. дело № 2432/2025 г. на АС-София, в частта, с която е прекратено производството по делото по частните жалби, подадени от Д. Д. С. и от С. Д. С. против определение с peг. № 12 222/25.06.2025 г. по гр. дело №2818/2025 г. на СГС в частта му, с която са оставени без уважение: молба вх. №36246/24.03.2025 г. и вх. №36248/24.03.2025 г. от Д. Д. С.; и молба вх.№ 34712/20.03.2025 г., и вх. № 34704/20.03.2025 г., от С. Д. С. да им бъдат присъдени разноски като ответници по прекратено производство, и делото е върнато на СГС с указания частните жалби да бъдат разгледани като молби по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Не се обжалва горното определение на САС, в частта, с която е потвърдено определение. № 12222 от 25.06.2025 г. по гр. д.№2818/25г. на СГС в частта му, с която са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, молбите за осъждане на ищците да заплатят държавна такса по сметка на СГС.

В частната жалба са развити съображения за неправилност на определението в обжалваната част, но със съображения по същество по претенцията за разноски - че е опорочена процедура по допускане на насрещния иск, поради грешка на съдебния състав на СГС, което обуславя нищожност на становището в проекта за доклад, че „няма основание за съвместно разглеждане“, че това становище не може да възпроизведе ангажиране на отговорност за разноски. Изложени са съображения, че претендираните адвокатски разноски не са доказани като реално платени, нито е установено плащането да е извършено в съответствие с императивните изисквания на Закона за ограничаване на плащанията в брой при наличие на свързани парични операции на едно и също основание. Отделно се твърди, че присъждането на адвокатски разноски при липса на допустим иск и при недоказано плащане би довело до неоснователно обогатяване и до санкциониране на жалбоподателите Х. за процесуалната грешка на СГС. Посочено е, че овъзмездяване се полага само за един адвокат, а двамата адвокати на Д. и С. С. осъществяват съвместно процесуални действия и не извършват процесуални действия за всеки поотделно, че е налице общ материален интерес по насрещния иск.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Въпреки отразеното, че в частта, против която е подадена частната жалба, по която е образувано настоящото дело, определението не подлежи на обжалване, съдът приема частната жалба за допустима, тъй като е прекратено производството по подадени частни жалби против определение на първата инстанция по чл. 248 ГПК. Това определение е преграждащо по отношение на частните жалби и са дадени указания те да се разгледа по реда на чл. 248 ГПК, т. е. по друг ред, различен от определения в закона инстанционен контрол. Преграден е пътя за защита чрез обжалване, поради което определението е преграждащо. Затова съдът приема, че частната жалба е допустима, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С влязло в сила разпореждане № 7330 от 19,03,2025г. е върната исковата молба, по която е образувано производството по гр. д.№ 2818/2025 г. на СГС. С този съдебен акт няма произнасяне за деловодни разноски. С молба вх. №36246/24.03.2025 г. и вх. №36248/24.03.2025 г. от Д. Д. С. и молба вх.№ 34712/20.03.2025 г. и вх. № 34704/20.03.2025 г., от С. Д. С. е поискано присъждане на разноски на всеки от тези двама ответници съответно в размер на 9900 лв. и 9000 лв. за адвокат Т. М. и 9950 лв. и 9950 лв. за адвокат Н. Б.. В отговор на тези молби, ищците са оспорили претенциите за присъждане на разноски, каквито съображения излагат и сега в частната жалба.

С определение с № 12222/25.06.2025г. по гр. д.№2818/25г. на СГС са оставени без уважение като неоснователни молби вх.№ 36246/24,03,2025г. и вх. №36248/24,03,2025год. депозирани от Д. Д. С. и молби вх.№ 34712/20,03,2025год. и вх.№ 34704/20,03,2025год., депозирани от С. Д. С. за присъждане на разноски на тези ответници поради връщне на исковата молба против тях.

Д. Д. С. и С. Д. С. са обжалвали определението на СГС.

С определение № 3363/16.12.2025 г. по в. ч. гр. дело № 2432/2025 г. на АС-София, е прекратено производството по делото по отношение на частните жалби, подадени от Д. Д. С. и от С. Д. С. против определение с peг. № 12 222/25.06.2025 г. по гр. дело №2818/2025 г. на СГС в частта му, с която са оставени без уважение молби вх. №36246/24.03.2025 г. и вх. №36248/24.03.2025 г. от Д. Д. С., и молби вх.№ 34712/20.03.2025 г. и вх. № 34704/20.03.2025 г. от С. Д. С. да им се присъдят разноски поради връщане на исковата молба и делото е изпратено на СГС с указания тези частни жалби да се разгледат като молби по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Против това определение частна жалба са подали ищците и по нея е образувано настоящото дело.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно. По реда на чл. 248 ГПК, първата инстанция се е произнесла, като е оставила без уважение молбите на ответниците по чл. 248 ГПК за допълване на разпореждането за връщане на исковата молба, като съдът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК им присъди сторените деловодни разноски. Това определение е обжалвано пред Софийски апелативен съд с подадените частни жалби вх. № 78143/26.06.2025 г. от С. Д. С. и вх. № 86078/15.07.2025 г. от Д. Д. С.. Съдът не е отчел, че произнасяне по молбите по чл. 248 ГПК от първата инстанция вече има и предмет на обжалване пред него е именно постановеното определение по чл. 248 ГПК. Поради това приетото от Апелативния съд с обжалваното определение, че частните жалби представляват молби по чл. 248 ГПК и делото следва да се върне на СГС за произнасяне по тях, е неправилно. Затова обжалваното определение следва да се отмени, а делото - да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество по частните жалби.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ОТМЕНЯ определение № 3363/16.12.2025 г. по в. ч. гр. дело № 2432/2025 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на частните жалби от Д. Д. С. и от С. Д. С. против определение с peг. №12222/25.06.2025 г. по гр. дело №2818/2025 г. на СГС в частта му, с която са оставени без уважение: - молба вх. №36246/24.03.2025 г. и вх. №36248/24.03.2025 г. от Д. Д. С.; и молба вх.№ 34712/20.03.2025 г. и вх. № 34704/20.03.2025 г., от С. Д. С. за присъждане разноски на тези ответници, и делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност.

Връща делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадените частни жалби вх. № 78143/26.06.2025 г. от С. Д. С. и вх. № 86078/15.07.2025 г. от Д. Д. С..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: