ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2766
София, 27.05.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
Е. Д.
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3240 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. и чрез пълномощника им адвокат Ж. Х. против решение № 248 от 1.04.2025 г., постановено по гр. д. № 713 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 250 от 6.02.2024 г. по гр. д. № 3932 по описа за 2022 г. на Районен съд - Бургас за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Г. М. – 15/18 ид. ч. и Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. – по 1/18 ид. ч.
Д. Г. М. не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Окръжният съд е констатирал, че с решение № 71 от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело № 1173/2022 г. по описа на ВКС на РБ са отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влезлите в сила решения по гр. д. № 3712/2019 г. на Районен съд - Бургас за допускане и извършване на съдебна делба и делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд - Бургас от фазата на връчване на съдебни книжа на ответниците. Искът за делба е предявен от Д. М., която твърди, че 5/6 ид. ч. от имота са й дарени от нейната майка, а останалата 1/6 ид. ч. е наследена от тримата ответници Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д.. Ответниците са оспорили претендираните от ищцата права, тъй като имотът е придобит от Х. Д. Д. на 7.06.1966 г., преди въвеждане на института на съпружеската имуществена общност и дарителката не е притежавала дарените 2/3 ид. ч.
Съдът е приел за установено, че собствеността на имота е придобита от Х. Д. Д. с нотариален акт № 49 от 28.10.1966 г., том VІ, нот. дело № 2475/66 г., като по делото не се спори, че към този момент същият е бил в брак с Й. Ч. Д.. Х. Д. Д. е починал на 12.01.2002 г. и е наследен от съпругата си Й. Ч. Д., дъщеря си К. Х. М. и сина си П. Х. Д., починал на 4.04.2012 г. и наследен от ответниците Г. Г. Д., съпруга и Й. П. Д., син и Х. П. Д., дъщеря.
Позовавайки се на нормата на 103 СК от 1968 г.-отм. въззивният съд е посочил, че бракът на Х. и Й. Д. е бил заварен от СК от 1968 г., поради и което процесният имот се счита съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Х. Д. съсобствеността между наследниците му е 4/6 (2/3) ид. ч. за преживялата съпруга Й. Д. и по 1/6 ид. ч. за К. М. и П. Д.. След смъртта на последния през 2012 г. неговите наследници на наследили по 1/18 ид. ч. от имота.
През 2014 г. Й. Д. е дарила правата си от 2/3 ид. ч. на дъщеря си К. М. с договор за дарение по нотариален акт № 175 от 25.07.2014 г., нот. дело № 439/2014 г., а през 2018 г. К. М. е дарила правата си от 5/6 ид. ч. на дъщеря си Д. М. с договор за дарение по нотариален акт № 119 от 02.10.201 г., нот. дело № 418/2018 г. Съдът е приел за недоказани направените от ответниците оспорване на договора за дарение от 2014 г. (че подписът и ръкописният текст не са положени от Й. Д.), тъй като същите не са внесли депозита за допуснатата съдебно-почеркова експертиза. Липсват и доказателства в подкрепа на оспорването, че към 2014 г. Й. Д. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и не е имала намерение да се разпореди със своите идеални части чрез дарение. Посочил е и че не са налице предпоставките на чл. 30 ЗН, тъй като не е открито наследството на Й. Д..
За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че след отмяната на влезлите в сила решения исковата молба и приложенията към нея е следвало да се връчат лично на ответниците, а не чрез техния процесуален представител. В първоинстанционното производство след отмяната на влезлите в сила решения адвокат Х. е представил доказателства за представителната си власт за тримата ответници, а това включва и възможността да получи препис от исковата молба и да упражни правата им, свързани с подаване на отговор на исковата молба.
По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за допускане на делбата при права 5/6 ид. ч. за ищцата Д. М. и по 1/18 ид. ч. за ответниците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1) длъжен ли е съдът да разпореди връчването на искова молба за делба лично на ответниците след отменени по реда на чл. 303 ГПК решения по допускане и извършване на делбата и връщане на делото за ново разглеждане или същата може да бъде връчена директно ред процесуалния пълномощник, представлявал ответниците в производството по отмяна пред ВКС;
2) приложима ли е автоматично нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК в хипотезата на отменени по реда на чл. 303 ГПК решения по допускане и извършване на делба и връщане на делото за ново разглеждане, и може ли исковата молба при новото разглеждане на делото да бъде връчена директно на процесуалният пълномощник, представлявал ответниците в производството за отмяна ред ВКС, без същите да са посочили, че той ще им бъде съдебен адресат при новото разглеждане на делото, или съдът е длъжен да разпореди връчване на исковата молба за делба лично на ответниците по посочените в нея адреси;
3) може ли съдът да постанови решението си въз основа на документ, който е оспорен и съответно изключен по съответния ред от съда от доказателствата по делото, след изявление от представилата го страна, че няма да се ползва от същия;
4) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички твърдения, възражения и доводи на страните и всички релеватни за спора доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по тях.
По първите два въпроса липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същите са предпоставени от съдържащото се в тях условие, съдът да е връчил преписа от исковата молба на процесуалния представител на ответниците въз основа на представителната власт, която същия е имал в производството по чл. 303 ГПК. От данните по делото е видно, че съдът е връчил на адвокат Х. препис от исковата молба след като същия в производството при новото разглеждане на делото е представил нови пълномощни, удостоверяващи представителната му власт в производството по съдебна делба.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по третия поставен въпрос, доколкото въззивният съд е обсъдил и е приел, че е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на договора за дарение от 2014 г., а с определение от съдебно заседание от 17.01.2024 г. по гр. д. № 3932/2022 г. на Районен съд - Бургас нотариален акт № 175 от 25.07.2014 г., нот. дело № 439/2014 г. е бил изключен от доказателствата по делото.
По четвъртия въпрос не следва да се допуска самостоятелно касационно обжалване, като доводът с който е обоснован (за необсъждане на аргументите за липса на вещно-прехвърлителен ефект на договора от 2018 г.) съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, ако приеме, че тези доводи са относими към изхода на спора.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 от 1.04.2025 г., постановено по гр. д. № 713 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас.
ДАВА възможност на Х. П. Д., Й. П. Д. и Г. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 20.45 евро (равностойност на 40 лв. държавна такса, внесена за въззивното производство).
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: