ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2755

гр. София, 27.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2982/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Г. А. Т.- ответник в производството, подадена чрез пълномощник адв. И. Д. от АК – П., срещу въззивното решение № 43/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 15/2025 г. на АС – Пловдив, постановено по иск с основание чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано, по конкретно изложени оплаквания. Моля въззивното решение да се обезсили и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане, евентуално да се отмени и присъденото на ищеца обезщетение да бъде намалено.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предложение второ ГПК, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

От насрещната страна в касационното производство-ищецът Й. Я. С., чрез пълномощник адв. Т. А. от АК – П., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозирано писмено становище, в което са изложени възражения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1165/14.10.2024 г. по гр. д. № 962/2024 г. на ОС – Пловдив, в обжалваните пред въззивния съд от ответника части, с които въззивникът Г. А. Т. е осъден да заплати на ищеца Й. Я. С. сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие причинено на 31.01.2021 г. от Г. А. Т. непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на средна телесна повреда: счупване на коронка на първи горен десен зъб до нивото на венеца и счупване на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца, както и частично счупване на коронка на първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долна устна и охлузване на лява половина на бричка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане, както и сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за две циркониеви корони и за освидетелстване), вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

В останалите части / в която исковите претенции са отхвърлени над уважените до предявените размери съответно 30 000 лв. и 1000 лв./ решението на първостепенния съд като необжалвано, е влязло в законна сила, и не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искане за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие нанесените травми от нанесените телесни повреди в резултат на извършено престъпление по присъда № 137/12.06.2023 г. по НОХД № 2019/2022 г. по описа на РС – Пловдив в размер на 30 000 лв. , и за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение общо в размер на 1000 лв., като в исковата молба се твърди, че в наказателното производство са били установени следните травматични увреждания: счупването на коронката на първи и втори горен десeн зъб до нивото на венеца, както и частично счупване на коронката първи и втори долен десен зъб, частично счупване на коронката на първи долен ляв зъб, оток на дясната половина на долната устна и охлузване на лявата половина на брадичката. Съдът е посочил, че с приложената присъда № 137/12.06.2023 г., постановена по НОХД № 2019/2022 г. на РС – Пловдив, влязла в сила на 28.09.2023 г., ответникът е признат за виновен за това, че на 31.01.2021 г., в землището на село Белащица, чрез нанасянето на удар в юмрук в областта на устата, е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупването на първи и втори горни десни зъби до нивото на венеца, приравняващо се на избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. При сравняване описанието на травматичните увреждания по исковата молба и тези по присъдата, е направен извод, че ищецът претендира обезщетение за всички описани и установени в рамките на наказателното производство телесни увреждания, поради което не е налице произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съд е приел, че обстоятелствата около инцидента: нанасянето на удар с юмрук от ответника на ищеца и причинените увреждания, извън тези, за които е наложено наказание, са установени като вид, че е налице хипотезата на чл. 300 ГПК и следователно са установени деецът, деянието (юмручен удар), неговата противоправност, причиняването на вреди и причинната връзка, както и вината, което не е оспорено и от ответникът, който в открито съдебно заседание на 28.02.2024 г. е заявил, че е „имаме чл. 300 от ГПК, който има задължителен характер на присъдата относно деянието, противоправността и вината.

Прието е, че са установени и настъпване на твърдените от ищеца вреди. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, в която вещото лице е констатирало, че травматичното увреждане е счупване до нивото на венеца на зъби 11 и 12, приравняващо се на средна телесна повреда. Вещото лице е посочило, че долните зъби са били счупени на около 1/3 от коронката (зъби 41, 42 и 31). Вещото лице посочва, че механизмът на увреждането е бил удар с твърд тъп предмет, като за да се получели тези тежки увреждания, зъбите били леко раздалечени. Уврежданията на устната лигавица били преходни, но много болезнени. Вещото лице посочва, че има причинно-следствена връзка между удара и получените увреждания, които силно затруднили основни функции на зъбите - говор, невъзможност за отгризване и нарушен външен вид. Интензитетът на болката бил голям, заради наличието на оголени нерви, които били много чувствителни на всякакъв вид дразнения. Налице бил процес на възстановяване на функциите, но той не можел да бъде пълен, защото зъбите не били пълноценни. Вещото лице изтъква, че дъвкателната функция никога не може да се възстанови на 100%, а поставените коронки никога няма да имат функционалната годност на здравите зъби и пострадалият трябва да се съобразява с това. В съдебно заседание експертът е обяснил използваната в медицинската практиката номерация на зъбите, както и това, че зъб 21 и зъб 22 се намират в ляво, а избитите зъби са в дясно. Експертът заявява, че тези два резеца в ляво (21 и 22) имат отношение към избитите зъби в дясно и стабилизират конструкцията, която се прави в устата.

Съдът е посочил, че единствения спорен въпрос е относно размерът на дължимото заместващо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди претърпени в следствие на непозволеното увреждане. Показанията на свидетеля С. – съпруга на ищеца, са кредитирани за установените от нея обстоятелства относно състоянието на ищеца след инцидента, изпитваните от него болки и страдания, също и неудобства, във възстановителния процес и неговата продължителност, наложилото се стоматологично лечение и останалото неприятно усещане при хранене.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил умишлената агресия към него, вида, интензитета и продължителността на доказаните медицинските увреждания в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, което е водело до няколко медицински интервенции за продължителен период от време, негативните физически и психически изживявания и тяхната продължителност, социалната изолираност, наличието на затруднения при извършването на обичайни ежедневни действия (говорене и дъвчене). Съдът е взел предвид и възрастта на ищеца, неговото частично възстановяване към момента, неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване и при приложението на чл. 162 ГПК и чл. 52 ЗЗД е приел, че сумата от 24 000 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди и за този размер следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение. За имуществените вреди е прието, че според приетите писмени доказателства за заплатени суми за медицинско удостоверение и поставени три циркониеви корони на зъби, се доказват вреди в присъдения от първата инстанция размер общо 420 лв.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира следното:

Въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първостепенното решение, в частта, с която Г. А. Т. е осъден да заплати на Й. Я. С. сумата от 420.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за две циркониеви корони и за освидетелстване), вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 31.01.2021 г. (датата на увреждането), е с цена на иска от 1000 лв., както е и посочено изрично в исковата молба, и касационното обжалване в тази част се явява недопустимо - арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на иска за обезщетение за имуществени вреди е под прага от 5000 лв. Касационната жалба срещу тази част на въззивното решение следва да бъде оставена без разглеждане, защото въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба на Г. Т. срещу въззивното решение в частта по предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е допустима - цената на иска е над 5 000 лв., същата отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси относно пределите на задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд за гражданския съд разглеждащ гражданските последици от деянието по смисъла на чл. 300 ГПК, относно приложението на нормите на чл. 172 и чл. 235, ал. 2 ГПК и конкретно – могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетел, който е в родствени отношение със страните, без да са обсъдени всички доказателства по делото, относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне от страна на съда на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, по които се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС/ВС, обективирана в конкретно посочени Постановления на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл. 290 ГПК на ВКС. Твърди се още и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК - недопустимост на решението, като постановено по нещо различно от поисканото.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За наличието на вероятна нищожност или недопустимост касационният съд е длъжен да следи и служебно по силата на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, независимо дали с касационната жалба е направено оплакване за такива пороци, и ако са направени - на какво се основават те.

В настоящият случай възниква съмнение за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, която е останала неотстранена от въззивния съд. То е породено от противоречие между обстоятелствената част, в която са изброени травматичните увреждания и търпените от тях вреди, и формулирания петитум, в който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание, в следствие на нанесените травми от нанесени телесни повреди в резултат на извършено престъпление присъда № 137/12.06.2023 г., по НОХД № 2019/2022 г. на РС – Пловдив. Преценката за допустимост на въззивното решение ще се извърши с решението по същество по чл. 293 ГПК. Допускането на касационното обжалване на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост, прави безпредметно обсъждането дали е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като преценката за релевантност на последното може да се извърши само при допустимост на въззивното решение.

Касаторът дължи заплащане на държавна такса в размер на 480 лв., превалутирана сумата на 245, 42 евро съгласно ЗВЕРБ.

Предвид изложеното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. Т. срещу въззивно решение № 43/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 15/2025 г. на АС – Пловдив, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от Й. Я. С. срещу Г. А. Т. иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за сумата на 420 лева.

Определението в тази част подлежи на обжалване от касатора с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в 1-седмичен срок от съобщаването му.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 15/2025 г. на АС – Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която е уважен предявеният от Й. Я. С. срещу Г. А. Т. иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 24 000 лева, и обусловената от това отговорност за разноските по делото.

УКАЗВА на касатора Г. А. Т. в 1- едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на Върховен касационен съд за държавни такси, сума в размер на 245, 42 евро (равностойност на 480 лв.), като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на горното указание в цялост, касационната жалба и в тази част ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване на открито съдебно заседание по чл. 290 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: