ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2767

гр. София, 27.05.2026 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 1292 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. Б., Х. Б. Б. и М. Д. Б., подадена чрез адв. Т. М., срещу определение № 556/09.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 377/2025 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено определение № 521/25.09.2025 г. по гр. д. № 742/2024 г. на Районен съд – Попово в частта, в която се отказва главно встъпване на жалбоподателите по реда на чл. 225 ГПК в производството по това дело срещу Н. Д. Ч. и Н. Х. Б., чрез предявяване на иск по чл. 42 ЗН, за обявяване на завещание на В. Б. С. за нищожно.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с което са поставени следните въпроси: 1. „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е прогласена нищожност на завещание, спрямо трети лица, които не са участвали в производството, и представлява ли наличието на такова решение процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за третите лица да предявят самостоятелен иск за нищожност на същото завещание, за да защитят своите наследствени права?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 851 от 05.11.2018 г. по гр. д....