ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2262

гр.София, 29.04.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д. № 1015/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. Д., чрез адв. Д. Т., срещу решение № 182/27.10.2025г. по гр. д.№ 441/25г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу К. Д. Д., Д. П. А. и П. В. П. - ЕТ „К. Т. - П. - П. П.“ иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 73, ал. 3 СК /отм./ за прогласяване нищожност на сделката по т. 2 от нотариален акт № .../... ... ... г., том ..., рег. № ..., нот. д. № .../... г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване върху закупения по т. 1 от нотариалния акт имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР на В., и иска по чл. 108 ЗС срещу Д. П. А. за предаване на владението върху недвижимия имот с идентификатор ... по КККР на В..

Касаторът се позовава на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК. В контекста на оплакванията, че съдът не е разгледал довода му за недействителност на сделката като сключена във вреда на представлявания /чл. 40 ЗЗД/ и в нарушение забраната за договаряне сам със себе си /чл. 38 ЗЗД/, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпросите 1/ за задължението на въззивния съд да се произнесе по нищожността на правни сделки или техни клаузи, когато са от значение за разрешаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, но нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства и 2/ дали е допустимо в случаите на ТР № 7/13.01.2023г. по т. д. № 7/ 2020г. на ОСГТК на ВКС изменение/ допълване на иска при повторното му разглеждане след обезсилване на предходно решение поради неучастие на необходим другар и връщане на делото за разглеждане при участието на всички надлежни страни. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е отклонил от разрешенията на ТР № 1/22г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, а отговорът на втория е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото ТР №7/23г. не го разрешава. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят и следните въпроси: „В случаите, в които при сключване на договор за продажба се уговоря и учредяване на право на ползване на трето лице, следва ли да се приеме, че договорът е само един - договор за продажба в полза на трето лице или са налице два самостоятелни договора – договор за продажба по чл. 183 и сл. ЗЗД и договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване по чл. 55 ЗС? След като с договор за продажба се прехвърля собствеността на имоти със същия договор е постигнато последващо съгласие за учредяване на право на ползване на трети лица върху имота, кой е учредителят на това, кой е уговарящ и кой е обещател по така постигнатото съгласие по чл. 22 ЗЗД?“

Насрещната страна по жалбата – ответницата Д. П. Д. / А., чрез особения представител адв. Т. С., възразява срещу основанията за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба.

Ответниците К. Д. Д. и П. В. П. - ЕТ „К. Т. не са депозирали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, след като предходното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно са обезсилени с решение на ВКС №641/31.10.2024г. по гр. д.№ 282/24г. по описа на ВКС, ІV ГО поради неучастието на П. В. П. - ЕТ „К. Т. - П. - П. П.“ като ответник по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според мотивите на касационното решение същият е необходим другар на ответниците К. Д. Д. и Д. П. А. по иска на К. К. Д. за прогласяване нищожността на договора по т. 2 от нотариален акт № .../... ... ...г. в качеството му на прехвърлител на правото на ползване в полза на К. Д. Д. и Д. П. А..

При повторното разглеждане на спора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът К. К. Д. е депозирал искова молба срещу новия ответник П. В. П. - ЕТ „К. Т. - П. - П. П.“, в която като основание на иска за нищожност се е позовал и на разпоредбите на чл. 40 ЗЗД и на чл. 38 ЗЗД. С обжалваното понастоящем въззивно решение е отречена възможността така да бъдат добавени нови основания за нищожност на сделката и е заключено, че същите не са предмет на спора нито по чл. 26 ЗЗД, нито по този по чл. 108 ЗС във висящата му осъдителна част /в частта, с която е установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот решението по чл. 108 ЗС е влязло в сила/.

За да приеме, че искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 73, ал. 3 СК /отм./ е неоснователен, въззивният съд е съобразил безспорно установената по делото фактическа обстановка, съобразно която ищецът е син на ответниците К. Д. Д. и Д. П. А.; по време на брака им, прекратен през 2009г., същите са го представлявали по закон при сключване на нотариален акт №.../... ... ...г., с който по т. 1 К. К. Д. е закупил от П. В. П. - ЕТ „К. Т. - П. - П. П.“ недвижимия имот с идентификатор ... по КККР на В.; по т. 2 К. Д. Д. и Д. П. А. са придобили правото на ползване върху същия имот, а по т. 3 са се съгласили като законни представители на К. К. Д., че той купува имота при условията на т. 1 и т. 2 от договора. Според даденото от въззивния съд тълкуване на уговорката по т. 2 от нотариалния акт продавачът П. П. е учредил вещно право на ползване върху продавания имот в полза на К. Д. Д. и Д. П. А., а купувачът на правото на собственост – К. К. Д. се е съгласил, че купува голата собственост върху имота. Или липсва разпореждане от страна на К. Д. Д. и Д. П. А. с права на ищеца, тъй като той изобщо не е придобил правото на ползване върху апартамента. Затова и атакуваната сделка не е от естество да наруши забраната на чл. 73, ал. 3 СК/ отм./, сега чл. 130, ал. 4 СК.

Във връзка с осъдителната част на ревандикационния иск въззивният съд е приел, че осъществяваното от ответницата Д. А. владение е противопоставимо на ищеца, защото тя е носител на вещното право на ползване за имота. Този извод е предпоставен от такъв за невъзможност това нейно право да бъде повлияно от извършена от продавача П. В. П. с едностранна нотариална декларация от 04.03.2025г. отмяна на уговорката по т. 2 от нотариалния акт, както и от приетото, че основанията за недействителност на сделката по чл. 40 ЗЗД и чл. 38 ЗЗД не са преюдициални за спора по чл. 108 ЗС, защото не са предмет на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а за съществуването им съдът не следи служебно.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Никой от поставените от касатора въпроси не обосновава допускане на касационен контрол.

Изменението на иска по основание е допустимо само в първоинстанционното производство при първоначалното разглеждане на делото, но не и след връщането му за ново разглеждане. В този смисъл е съществуващата съдебна практика - решение № 142 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2019 г., IV г. о., ГК; решение № 106 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 235 от 11.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 425/2011г., II т. о., ТК и др., за изменение или осъвременяване на която няма основание. Въззивният съд се е съобразил с разрешенията й като е отказал да разгледа наведените при повторното разглеждане на делото основания за недействителност на сделката поради сключването й във вреда на представлявания и в нарушение забраната за договаряне сам със себе си. Констатирането на подобни пороци на сделката изисква надлежното им заявяване, каквото в случая ищецът не е направил.Съдът не може да ги констатира служебно. Разрешенията на ТР № 1/22г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, на които касаторът се позовава, са изцяло неотносими, защото в качеството му на ищец по ревандикационния иск, чието право на собственост е установено с влязло в сила решение /в уважителната установителна част по иска по чл. 108 ЗС първоинстанционното решение не е обжалвано/, К. К. Д. не е заинтересована страна по смисъла на тълкувателното решение.

Страните по възникналото от уговорката по т. 2 от нотариалния акт правоотношение са определени с предходното решение на касационната инстанция и това са П. В. П. - ЕТ „К. Т. - П. - П. П.“, от една страна, като прехвърлител на вещното право на ползване и К. Д. Д. и Д. П. А., от друга страна, като приобретатели на това право. Въззивният съд е съобразил изводите си по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД именно с това тълкуване, което е задължително за него. Въпросите на касатора във връзка с договора, освен че са фактически, а не правни, предполагат и договорката по т. 2 да е за учредяване на право на ползване в полза на трето лице, което не е страна по нотариалния акт, каквато процесната не е.

В обобщение, касационно обжалване не следва да бъде допускано.

Така мотивиран, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182/27.10.2025г. по гр. д.№ 441/25г. по описа на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: