ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2793

гр.София, 28.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Н. Шакирова

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №1730 по описа за 2026 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение рег. №1 от 2.1.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №52 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Враца, I-ви въззивен граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение № 2224 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 2288 по описа за 2021 г. на Районен съд-Враца, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, че Т. П. И. и П. И. П. не дължат сумата от 3 600 лв., представляваща разноски пред първата инстанция, както и сумата 18 838,79 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 8.12.2011 г. въз основа на решение по гр. д.№1073/2007 г. на Окръжен съд-Враца, поради погасяване на задълженията по давност. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между решението на въззивния съд и практиката на ВКС по следните въпроси:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди постановяването му?

2. От кой момент тече погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани преди обявяване на решението по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Т. П. И. и П. И. П. застъпват становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Враца.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата си молба Т. П. И. и П. И. П. са посочили, че са длъжници по изпълнително дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд-Враца, което е образувано от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество по изпълнителен лист от 8.12.2011 г. въз основа на решение по гр. д..№1073/2007 г. на Окръжен съд-Враца за сумите от 3 600 лв. и 18 838,79 лв., представляващи разноски и юрисконсултско възнаграждение. По същия изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело, по което последното изпълнително действие е извършено на 12.06.2012 г., поради което погасителната давност за вземанията е изтекла на 13.06.2017 г. Затова ищците са поискали да бъде признато за установено, че не дължат вземанията, за които е образувано изпълнителното дело през 2021 г.

В отговора на исковата молба Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е оспорила предявените искове с твърдението, че давността е прекъсвана с образуването на изпълнителни дела и предприетите по тях изпълнителни действия.

По делото е било установено, че въз основа на гореописания лист за процесните вземания първоначално е било образувано изпълнително дело № 4 по описа за 2012 г. на ДСИ при Врачанския районен съд, което е било прекратено с постановление от 28.01.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. За същите вземания и въз основа на същия изпълнителен лист на 12.06.2015 г. е образувано изпълнително дело № 385 по описа за 2015 г. на ДСИ при Врачанския районен съд. В молбата за образуване на изпълнителното дело от 10.06.2015 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки за имуществото на длъжниците и евентуално да наложи запори при установяване на банкови сметки. Въпреки получените по изпълнителното дело справки, взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което с постановление от 19.02.2021 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поредното изпълнително дело № 315 по описа за 2021 г. по описа на ДСИ при Врачанския районен съд е било образувано по молба на Комисията от 5.5.2021 г., с която е поискано налагане на запор върху трудовите възнаграждения на Т. П. И..

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предвид липсата на изпълнителни действия по изпълнително дело № 385/2015 г. погасителната давност е започнала да тече от 12.06.2017 г.-когато са изминали две години от образуването на делото. Ето защо към 7.5.2021 г., когато е образувано третото изпълнително дело, петгодишната давност не е изтекла и предявените искове са неоснователни.

Въззивният съд е достигнал до противоположния извод, поради което е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено, че вземанията са погасени по давност. Позовал се е на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие. Посочил е, че съгласно това тълкувателно решение давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. и би следвало да е изтекла на 26.06.2020 г., ако не е била спирана или прекъсвана. В случая според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., срокът е спрял да тече от 13 март до 20.05.2020 г./два месеца и седем дни/ съгласно параграф 13 на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето/ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./. Като се прибави към 26.6.2015 г. времето от два месеца и седем дни, за което давността е спряла да тече, тя е изтекла на 3.9.2020 г., тоест - преди образуването на изпълнително дело № 315 по описа за 2021 г. на ДСИ при РС-Враца.

При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора е отговорът на въпроса дали давността за вземанията, за които е образувано изпълнително дело преди 26.06.2015 г., започва да тече от обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на 26.06.2015 г., или започва да тече от прекратяване на образуваното изпълнително дело, когато не са предприети изпълнителни действия. Първото разрешение е възприето от въззивния съд, а второто е застъпено от първоинстанционния съд и от касатора. Съставът на ВКС приема, че първото разрешение съответства на мотивите и диспозитива на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. В това тълкувателно решение е прието, че обичайното ретроактивно действие на тълкувателните решения не се прилага по отношение на ТР №2 от 26.05.2025 г., тъй като с него се обявява за изгубило сила предходно различно тълкуване на правната норма, съдържащо се в ППВС № 3/1980 г. В този случай няма промяна на правната норма/чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД/, а нейното различно тълкуване в последващ тълкувателен акт, с оглед защитата на правата на засегнатите лица, произвежда действие от момента на обявяване на последващото тълкувателното решение-26.06.2015 г. Едва от този момент субектите и държавните органи могат да съобразят своето поведение с новото тълкуване на правната норма. От тези мотиви е видно, че ТР №2 от 26.6.2015 г. има незабавно действие от обявяването му на 26.06.2015 г. От тази дата по висящото изпълнително производство разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД не се прилага в това производство, то вече не се приравнява на висящ граждански процес, по който давността спира да тече, докато трае съдебният процес относно вземането, както е било възприето в ППВС № 3/1980 г. От обявяване на ТР №2 на 26.06.2015 г. вече се прилага разрешението, съдържащо се в т. 10, според което давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение съгласно чл. 116, б. “в“ от ЗЗД. Това означава, че само висящността на образуваното преди тази дата изпълнително производство вече не е достатъчна, за да спре да тече давностният срок. Взискателят следва да прояви активност и да предприема съответните изпълнителни действия, които да прекъсват давността по изпълнителното дело, макар то да е образувано преди 26.06.2015 г. и да е висящо и след тази дата. След като чл. 115, ал. 1, б.“ж“ от ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, неговото прекратяване не означава, че едва от този момент спирането на срока се прекратява и започва да тече нова давност. Напротив, прекратяването на изпълнителното производство вече няма никакво значение за прекъсването на давността, което се извършва само с предприемане на изпълнително действие. В този смисъл са и мотивите на т. 3 на ТР №2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че след отмяната на РРBC № 3/18.11.1980 г., висящността на изпълнителното производство вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Не съдържат различно разрешение на въпроса и не могат да послужат в подкрепа на тезата на касатора цитираните от него решения № 335 от 3.12.2025 г. по т. д. № 2087/2024 г. на II ТО и № 50007 от 27.05.2025 г. по гр. д. № 3954/2020 г. на III ГО на ВКС, които касаят различни от настоящата хипотези. Първото решение се отнася до изпълнителни дела, които са образувани и прекратени преди обявяване на ТР №2 от 26.06.2015 г.. Във второто решение съставът на ВКС е приел, че давността по образувано преди 26.06.2015 г. и висящо след тази дата изпълнително дело е прекъсната с предприемане на изпълнителни действия на 10.11.2015 г. и на 10.11.2017 г., каквито в настоящия случай касаторът е пропуснал да извърши.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Враца не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Т. П. И. и П. И. П. 640 евро разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение рег. №1 от 2.1.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №52 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Враца, I-ви въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Т. П. И.-[ЕГН], и П. И. П.-[ЕГН], сумата 640/шестотин и четиридесет/ евро разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: