ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2825/28.05.2026 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1214 по описа за 2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 225/29.12.2025 г. по гр. д. № 233/2025 г., с което Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 378/16.05.2025 г. по гр. д. № 1727/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете, предвидени в чл. 439 ГПК, с които длъжникът С. Я. В. е оспорил по давност вземанията на Н. Х. Г. и И. Г. И. за лихвоносни главници с разноски от по 70 043.77 лв., пресъдени с влязла в сила присъда по нохд № 264/2008 г. на Окръжен съд – Ямбол.

Решението се обжалва от С. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, които обобщени съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следния: Прекъсва ли срока на погасителната давност предприето изпълнително действие, чийто резултат по изпълнителното дело погасява вземането на присъединен взискател, а не на взискателя, по чието искане действието е предприето? Касаторът твърди, че въпроса обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 3 ГПК. По същество се оплаква, че с решението е нарушен чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Ответниците Н. Г. и И. И., ответници и по касация, възразяват, че въпросът няма претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел,...