ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1498

гр. София, 28.05.2026г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 582 по описа за 2026 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците С. С. и А. П. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.

Ответникът „П. И. Д. К. ООД, представлявано от назначения на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител, изразява становище за основателност на жалбата.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Омега ПДК“ ЕООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на ответното дружество.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) как следва да се тълкува текстът на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ТЗ относно създаването на писмени протоколи за решенията на ОСС в ООД и ЕООД поради възможността да се тълкува и правоприлага напълно противоречиво с две възможни разрешения; как се правоприлага в този случай – по каква аналогия и по какъв аргумент; 2) ако от преведеното тълкуване на текста на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ се оказва, че за взетите решения на ОСС в ООД и ЕООД следва да се съставя писмен протокол, то същият следва ли да се подписва и подписите на кого трябва да съдържа; 3) представлява ли липсата на дата на връчване на поканата за ОСС абсолютно нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, което прави събранието и всички решения, взети на него незаконосъобразни, независимо от това дали съдружникът е упълномощил друго лице да го представлява; 4) може ли упълномощаването да санира липсата на редовно връчване на покана; 5) санира ли предварително издадено пълномощно липсата на надлежно връчване на поканата за Общото събрание; 6) достатъчен ли е според ТЗ протокол от ОСС на ООД за законност на взетите решения, който е подписан само от лица, които не са съдружници и които не са предвидени като служебни лица в ТЗ (председател и протоколчик при ООД не съществуват в закона), за да удостовери валидни волеизявления на съдружниците и да породи действие; 7) имат ли доказателствена сила като доказателство за провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения протоколи, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, щом такива протоколи представляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК; 8) списък на присъствалите на заседание на ОСС в ООД е документ, който не е предвиден да съществува при провеждане на ОСС нито в закона, нито в дружествен договор на конкретно ООД; има ли доказателствена сила като доказателство за начина на гласуване и провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения списък на присъствали съдружници, съставен от лица, които законът не предвижда да участват в ОСС – председател и протоколчик; 9) ако ТЗ и самият дружествен договор на ООД предвижда, че за решенията на ОСС се изисква писмен протокол с подписи на съдружниците, то следва ли съдът да приеме, че решенията на ОСС са валидно взети, щом липсват доказателства за начина на гласуване на съдружниците и протоколът не носи техните подписи; 10) длъжен ли е съдът да следи за спазването на императивните изисквания за свикване и провеждане на Общото събрание на ООД и може ли да приеме за доказано редовното свикване при липса на позитивни доказателства от страна на дружеството; 11) може ли съдът да приеме, че събрание е проведено и решения са взети, когато ответното дружество не е изпълнило доказателствената си тежест за пълно и главно доказване на всички юридически факти, водещи до валидност на решенията на Общото събрание; 12) допустимо ли е съдът да приеме, че е имало кворум за провеждане на Общото събрание, когато липсват подписани присъствени листи или друг надежден документ, удостоверяващ кои съдружници действително са присъствали. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 13) допустимо ли е съдът да приеме за доказано провеждането на Общото събрание и вземането на решенията му въз основа на протокол, който представлява частен документ, не е подписан от съдружниците и е изрично оспорен от тях, при положение, че съгласно чл. 180 ГПК такъв документ доказва само изявленията на лицето, което го е подписало; 14) може ли ответното дружество да изпълни доказателствената си тежест за установяване на редовното провеждане на Общото събрание чрез представяне на неподписан от съдружниците и оспорен протокол, който има характера на частен документ по ГПК; 15) имат ли доказателствена сила като доказателство за проведено Общо събрание протоколи, представляващи частни документи по чл. 180 ГПК, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, така че да удостоверят валидно формираната воля на Общото събрание, като едновременно се поддържа, че същите въпроси имат значение и за еднаквото тълкуване на закона и стабилността на търговския оборот, както и общо значение за правопорядъка и точното прилагане на нормите на търговското право.

Така формулираните въпроси се свеждат до формата на протокола за Общото събрание в ООД и до доказването на датата на връчване на поканата за Общото събрание. В тази насока въззивният съд е изложил съображения, че при предвидената в чл. 12, ал. 4 от дружествения договор писмена форма за решенията по чл. 137, ал. 4 ТЗ липсват нормативни изисквания или такива, инкорпорирани в учредителния акт, за подписване на протокола от всички съдружници, а изразявайки воля да изберат председател и секретар на събранието съдружниците по подразбиране са делегирали на последните правото да удостоверят обстоятелствата по провеждане на събранието. По отношение на датата на връчване на поканата съдът е приел, че макар и в адресираната до ищеца П. покана да е налице само подпис на адресата, но не и дата на връчване, последното е било извършено преди повече от 7 дни преди събранието с оглед датата на издаденото от ищеца нарочно пълномощно за представителство в това конкретно събрание, съдържащо точно възпроизвеждане на дневния ред, с което е спазена процедурата по свикване по чл. 139, ал. 1 ТЗ. С оглед това съдържание на мотивите на въззивния съд и на поставените въпроси не се установява наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпросите от 13 до 15 не се разкрива противоречие с посоченото решение по т. д. № 2561/2019 г. на ВКС, I т. о., доколкото приетото в него разрешение, че в тежест на дружеството е представянето на доказателства, установяващи по несъмнен начин провеждането на събранието и вземането на решенията, е относимо към хипотезата на спор, че събрание не е проведено и съответните решения не са взети, какъвто в настоящия случай не е налице.

По отношение на всички въпроси не се установява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетните заявления, че въпросите имат съществен принос за установяване на безпротиворечива практика и създаване на предвидимост в търговския оборот, което развива и правото, конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване по това основание.

Накрая, не се обосновава и очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Такава е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай не са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 73/18.11.2025 г. по т. д. № 120/2025 по описа на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................