ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2796

гр. София, 28.05.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2015 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сердика – Чирпан“ АД /в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], представлявано от ликвидаторите З. В. Д. и К. Р. Р. против определение № 31/22.01.2026г. постановено по в. ч.гр. д. № 664/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С това определение на основание чл. 463, ал. 2 вр. чл. 460 от ГПК е оставена без разглеждане подадена от дружеството жалба вх. № 13490/17.10.2025г. /идентична с жалба вх. № 13587/20.10.2025г./ против решение № 243/29.09.2025г. постановено по в. гр. д. № 214/2025г. на Окръжен съд – С. З. с което е оставена без уважение жалба по чл. 463, ал. 1 от ГПК срещу Протокол за разплащане от 04.03.2025г. по изп. д. № 52/2022г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ...... и с район на действие ОС – С. З. и е прекратено образуваното по нея въззивно производство по ч. гр. д. № 664/2025г. на Апелативен съд – Пловдив.

Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 460 от ГПК следва да се тълкува разширително, доколкото в случая разпределението е оспорено като извършено в полза на неправоимащи лица – за това, че обхваща несъществуващи към момента юридически лица, без правоприемници; извършено е за публични вземания срещу които е надлежно заявено възражение за погасяването им по давност; а част от присъединените взискатели са загубили правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност; че длъжникът по изпълнението не е длъжник на кредитора с вписана възбрана Агенция за публични предприятия и контрол; оспорени са и привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, както и вземането на ЧСИ за такси разноски като начислено върху вземания, които не съществуват и не следва да се включват в разпределението. Отправя искане определението да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане по същество.

В отговор на частната жалба ответникът ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Я. Т. оспорва жалбата. Поддържа, че въззивното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон и не страда от визираните в частната жалба пороци, с оглед на което отправя искане да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение постановено за първи път от апелативен съд, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По делото се установява, че производството пред Окръжен съд – С. З. е започнало по жалба на „Сердика – Чирпан“ АД /в ликвидация/, в качеството му на длъжник по изпълнението срещу Протокол за разплащане на сума от продажба на недвижим имот от 04.03.2025г. по изп. д. № 52/2022г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ........

Видно от съдържанието му, този протокол обективира извършено от ЧСИ разпределение на сумата от 189112 лева, събрана по делото от публичната продажба на собствен на длъжника недвижим имот. За да извърши разпределение на сумата ЧСИ съобразил, че то следва да се извърши между първоначалния и присъединените взискатели. При спазване на правилата на чл. 136 от ЗЗД вр. гл. XLI от ГПК разпределил сума на ТД „Държавен резерв“ – [населено място]; на присъединените взискатели по чл. 458 от ГПК – [община]; ТД на НАП – С. З. на кредитори с вписана възбрана и законна ипотека – Агенция за публични предприятия и контрол; такси и разноски по изпълнението, като след удовлетворяване на вземанията приел, че остава сумата от 3165.08 лева, която следва да се преведе по сметка на длъжника.

За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Апелативен съд – Пловдив приел, че подадената пред него частна жалба от длъжника по изпълнението срещу произнасянето на окръжния съд по чл. 463, ал. 1 от ГПК е процесуално недопустима, защото предметът на делото е жалба срещу Протокол за разплащане на сума от продажба на недвижими имоти от 04.03.2025г. по изп. д. № 52/2022г. на ЧСИ И. Б., рег. № ....... Приел, че този протокол няма характер на постановление за разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, доколкото при постановяването му не са били налице основания за изготвяне на разпределение. Посочил, че с протокола за разплащане е извършено пълно плащане на всички приети от съдебния изпълнител вземания, а остатъкът от събраната сума е изплатена на длъжника по изпълнението. Така заключил, че решението на съда по жалбата на длъжника по изпълнението срещу това действие на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.

Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна, а поддържаните в частната жалба доводи – неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнително производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Следователно, съдебният изпълнител извършва разпределение само в случаите, когато взискателите по делото са повече от един и събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Обратно, когато взискателят по делото е един или когато събраната сума е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител не извършва разпределение /арг. от чл. 460 от ГПК/. Когато всички взискатели могат да бъдат удовлетворени изцяло, съдебният изпълнител изплаща сумите въз основа на протокол /чл. 434, ал. 2 от ГПК/, който има удостоверителен характер, но не поражда правните последици на разпределение по чл. 460 от ГПК. В аналогичен смисъл е дадено разрешение в решение № 393/15.05.2015г. по гр. д. № 5473/2014г. на ВКС, IV ГО и решение № 74/23.06.2021г. по гр. д. № 4150/2020г. на ВКС, IV ГО.

В конкретния случай видно от данните по изпълнителното дело, съдебният изпълнител не е извършил разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, не е призовал страните по изпълнението за предявяване на разпределението в определен от него ден и не е предявил същото на длъжника и на всички взискатели по принудителното изпълнение съгласно процедурата по чл. 462, ал. 1 от ГПК. Съдебният изпълнител е изготвил протокол за изплащане, който по правната си същност е акт, извън подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, извън частта по определените разноски. Следователно, този акт не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 463 от ГПК.

Неоснователен е поддържаният в частна жалба довод за необходимост от разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 460 от ГПК с оглед заявените от длъжника по изпълнението пороци на извършеното плащане. Предвиденият ред за защита на длъжника при оспорване на вземането е този по раздел II на Глава 39 от ГПК.

Ето защо като е констатирал недопустимост на частната жалба на това основание, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/22.01.2026г. постановено по в. ч.гр. д. № 664/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.