О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 690

гр. София,25.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети август, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1071 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение №50013 от 21.03.2023 г. по т. д.№1952/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е отменено определение от 21.02.2023 г. по т. д.№1952/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е даден ход на делото по същество и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Д. С. Д. иск по чл.47, ал.2 от ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражно решение №1355 от 16.04.2010 г. по арбитражно дело №1355/2010 г. на арбитър Б. Г. и е разпределена отговорността за разноските в производството пред ВКС.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че разпоредбата на чл.13.4 от Общите условия, на която се е позовал съставът на ВКС, представлява неравноправна клауза, уговорена във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и влошаваща положението му в сравнение с общата нормативна уредба за връчване на съобщения. Посочва се, че съдът се е произнесъл по невъведено от ответника възражение за връчване на арбитражното решение по реда на общите условия, а и никъде в товарителницата, не е отбелязано какво е съдържанието на изпратената до ищеца пратка от арбитражния съд. Сочи се, че липсват и каквито и да е било доказателства, че ищецът е напуснал адреса, посочен в договора, съвпадащ с постоянния и настоящия адрес, поради което не е налице и хипотезата на чл.32 от ЗМТА....