ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1519

гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1754 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. срещу решение №127 от 16.05.2025 г. по в. гр. д.№89/2025 г. на ОС Добрич. С обжалваното решение е потвърдено решение №123 от 01.10.2024 г. по гр. д.№641/2023 г. на РС Балчик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. П. П. срещу Кооперация „Изобилие“, [населено място] иск за разликата над 277.83 лв. до претендираните 17 756.16 лв., съставляващи неизплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022 г.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като въззивният съд не е осъществил необходимото тълкуване на клаузите на процесния договор за наем в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и не е взел предвид, че между страните по делото с конклудентни действия е било постигнато съгласие относно увеличен размер на наемната цена. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да тълкува клаузите на сключения между страните договор в тяхното единство и взаимовръзка, във връзка с преследваните с договора цели, поведението на страните преди и след сключването му и тяхната добросъвестност, особеностите и конкретиката на случая. 2. Длъжен ли е той да съобрази създадените обичайни отношения между тях, може ли при тълкуването да излезе извън текста на самия договор и да...