ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1511

гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№612 по описа за 2026 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. М. Р. и К. Г. Р. в качеството й на ЕТ „Виктор ауто - К. Р.“ срещу решение №№1445 от 05.12.2025 г. по в. гр. д.№1550/2025 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №626 от 30.01.2025 г. по гр. д.№11769/2023 г. на СГС, с което са отхвърлени следните искове: 1. по чл. 166, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, чл. 167 и чл. 170 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от Л. М. Р. срещу „Ю. Б. АД и К. Г. Р. в качеството й на ЕТ „Виктор ауто - К. Р.“ за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на ипотека по отношение на собствения на ищцата имот, а именно: Апартамент №24 в [населено място], ж. к.Свобода, с площ от 59.56 кв. м, заедно с избено помещение и идеални части, с идентификатор 68134.1376.2126.1.24, съгласно КК, одобрена със Заповед на КККР №РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която ипотека е учредена с Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот №124, том IV, peг.№9229, дело №574/2007 г., поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, предвид неуточняване на обезпеченото вземане и размерът на сумата, която се обезпечава и 2. по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Л. М. Р. против „Ю. Б. АД, за признаване за установено по отношение на „Ю. Б. АД, че К. Г. Р. в качеството й на ЕТ „Виктор ауто - К. Р.“ не дължи на банката всички суми по договор за банков кредит от 19.12.2007 г. продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №ВL1897, а именно 51 993.41 евро, главница, договорни лихви за периода от 21.11.2015 г. до 05.10.2016 г. в размер на 6844.85 евро, от които договорна възнаградителна лихва в размер на 6426.86 евро и договорна наказателна лихва в размер 417.99 евро, застраховки в размер 323.02 евро за периода 10.12.2015 г. до 05.10.2016 г., такси за връчване на нотариални покани в размер на 230.40 евро и 5041.72 лв. разноски по делото, а именно: 2318.80 лв. държавна такса и 2722.92 лв. възнаграждение за адвокат по изпълнителен лист от 07.11.2016 г., гр. д.№56183/2016 г. на СРС, по който е образувано изп. д.№20168410410410949/2016 г. по описа на ЧСИ с peг.№841, поради изтекла погасителна давност.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения, вкл. и тези за приложение на императивна правна норма, в конкретния случай по възражения за недействително учредяване на процесната ипотека по реда на чл. 170 ЗЗД. 2. Какво е необходимото съдържание на пълномощното на представителя на ипотекарния кредитор с оглед валидността на извършеното упълномощаване и следва ли съдържанието на това пълномощно да обхваща допълнителните реквизити на ипотечния акт, съгласно чл. 167 ЗЗД. 3. Когато се иска прогласяване нищожността на нотариален акт на едно основание, следва ли съдът служебно да провери дали нотариалният акт е нищожен на друго основание. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Ю. Б. АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищцата пороци в процесния договор за ипотека. Посочил е, че всички предвидени в чл. 167 ЗЗД условия са надлежно изпълнени, тъй като от данните е ясно видимо, че едната страна е търговец, а другата банка, т. е. твърдението, че липсват данни за занятието на страните е напълно безпочвено, а и пропускът за конкретизиране на посоченото обстоятелство не би могъл да влече нищожност на ипотеката, ако от вписаните в договора данни страните по договора са ясно индивидуализирани, което в случая безспорно е ясно. Счел е, че са изпълнени и изискванията на чл. 170 ЗЗД, тъй като в нотариалния акт за ипотека изчерпателно са изброени параметрите на сключения договор, като ясно е посочено, че главницата по договора за кредит е в размер на 50 000 евро при годишен лихвен процент към момента на сключване на договора в размер на 9 %, като кредитът следва да бъде погасен на 120 месечни вноски, считано от датата на усвояването на кредита (което се установява, че е сторено от кредитополучателя). Установил е, че ипотекираното имущество е точно и изчерпателно посочено със своите индивидуализиращи белези - административен адрес, разпределение, застроена площ, съседи, граници, като тези елементи дават точно описание на имота и същият може да бъде безспорно индивидуализиран, което е достатъчно да се приеме, че са изпълнени изискванията за определеност на ипотекираното имущество (дори и да не се съдържат точно визирани граници, това само по себе си не води до порок на сделката, тъй като в случая се касае до жилище, апартамент, в жилищна сграда (блок) и отграничаването му от останалите типови жилища не съставлява нито трудност, нито сложно за изпълнение обикновено фактическо действие). Изразил е становище, че параметрите на сключения договор за кредит са възпроизведени достатъчно ясно в ипотечния акт, в пълно съответствие с изискванията на чл. 170 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД, като по смисъла на чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава главницата до размера на вписаната сума, и уговорените лихви. По отношение на оплакването, че е налице противоречие с чл. 167, ал. 2 ЗЗД поради непосочване на падеж на задължението, е приел, че страните са се съгласили, че крайният срок на погасяването на дълга ще бъде в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, което кореспондира с характеристиките на отпуснатия кредит под формата на кредитна линия, а препращането от ипотечния договор към договора за кредит (съответно неговите приложения) е допустимо и възприето от нотариалната и съдебната практика, като законът не съдържа ограничение падежът и срокът за издължаване да бъде фиксиран по посочения начин. На следващо място е изтъкнал, че вписването съгласно българската правна система се извършва по персоналната система, т. е. по името на отчуждителя на субективното вещно право върху недвижимия имот, съответно по партидата на собственика, който е учредил ипотеката, като в случая н. а.№124 от 20.12.2007 г. е вписан (л. 8), а тъй като към този момент имотът не е имал идентификатор (кадастралната карта и кадастралните регистри, касаещи същия имот са одобрени едва през 2011 г.), той не е можел да има определен такъв номер и съответно - партида на имота, респективно договорът за ипотека е надлежно вписан, завършен е фактическия състав по учредяване на ипотеката, тя не страда от порок и е напълно действителна. По отношение на твърденията за недействителни клаузи в договора за възникване на обезпеченото вземане е изложил съображения, че за да отпадне действието на ипотеката следва да се установи по надлежен ред, че се касае до нищожен договор за кредит, но по делото не се констатира такъв тежък порок на договора за кредит (до степен на нищожност), сключен с едноличния търговец. Що се касае до иска по чл. 439 ГПК е приел, че давността по отношение на вземането на банката ответник, след образуването на изпълнителното производство (на 22.11.2016 г.) е многократно прекъсвана с извършване на валидни изпълнителни действия, като последното извършено изпълнително действие е насрочената публична продан за периода 21.11.2023 г. - 21.12.2023 г. С оглед изложеното и на основание чл. 116, б.„в“ и чл. 117, ал. 2 ЗЗД всяко валидно извършено изпълнително действие е прекъсвало давността за процесиите вземания, като е започвала да тече нова 5-годишна давност, като въпросите за настъпила перемпция са ирелевантни, доколкото перемирането на изпълнителното дело не оказва автоматично влияние върху погасителната давност за вземането (съгласно ТР №2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция).

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си, въззивният съд, с оглед очертания от ищеца предмет на делото и в изпълнение на задълженията си по чл. 235 и чл. 236 ГПК, е изложил собствени мотиви, съдържащи подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички своевременно наведени и относими, с оглед предмета на делото доводи, възражения и искания на страните. Видно е, че съдът е обсъдил изключително подробно наведените от ищцата доводи и възражения, свързани с индивидуализацията на страните и процесния имот, с размера на сумата, за която е учредена ипотеката, с вписването на последната, с липсата на идентификатор на имота и с валидността на договора а кредит, като в този смисъл се е съобразил изцяло с многобройната константна практика на ВКС по приложение на чл. 235 и чл. 236 ГПК (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), поради което по отношение на първия от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по втори и трети от въпросите, тъй като същите не са обусловили правната воля на въззивния съд – доводи относно пълномощното, с което представителя на ипотекарния кредитор се е легитимирал не са навеждани пред въззивния съд, съответно обсъждани от последния (друг е въпросът, че съгласно ТР №5/2016 г. на ОСГТК на ВКС на недействителността по чл. 42 ЗЗД може да се позове само представляваният), а касаторите не сочат по кое от основанията за нищожност на договора, за които съдът следи служебно, липсва произнасяне във въззивното решение.

С оглед изложеното и тъй като при постановяване на въззивното решение не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване също не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на правния спор касаторите дължат на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 5692.75 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №№1445 от 05.12.2025 г. по в. гр. д.№1550/2025 г. на САС.

ОСЪЖДА Л. М. Р., ЕГН [ЕГН] и К. Г. Р., ЕГН [ЕГН] в качеството й на ЕТ „Виктор ауто - К. Р.“, ЕИК[ЕИК] да заплатят на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 5692.75 евро, разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.