ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2845

гр. София, 29.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1634 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Х., представляван от своя особен представител, против решение № 451/31.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 562/2025 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменено решението на районен съд, постановено в обратен смисъл.

Съдът е приел, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №118 от 24.10.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Като причини за прекратяване на правоотношението в процесната заповед са посочени невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по трудов договор и длъжностна характеристика поради болест, довела до трайна неработоспособност, по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК и невъзможност на работодателя да осигури подходяща работа, съответстваща на здравословното състояние на работника, съобразно предписанието на здравните органи.

Съдът е посочил, че невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза ще е налице при болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В заключението на ТЕЛК следва да се определи не само болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично следва да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена длъжност по трудово правоотношение.

В случая е прието, че такава невъзможност е установена, тъй като безспорно в случая е налице Експертно решение на ТЕЛК №92142/106 от 06.06.2023г. с което на ищеца е била определена трайна неработоспособност от 80% със срок до 01.06.2026г. Не е отречено, че във връзка с това и невъзможността да се извърши надлежна преценка дали заеманата от ищеца длъжност включва тежък физически труд се установява, че ответникът е отправил Запитване с изх.№44 от 28.09.2023г. до ТЕЛК при МБАЛ П.. С Отговор №152 от 03.10.2023г. ответникът бил уведомен, че ищецът не може да изпълнява длъжността поради тежък физически труд. Прието е, че не е налице и наличие на подходяща работа или длъжност, която да се разбира, като свободна щатна длъжност, която да съответства на промененото здравно състояние на работника и на квалификационните изисквания, на които отговаря към датата на прекратяване на трудовия договор, което е устатновено от действащото щатно разписание от 17.09.2024г. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 24.10.2024г. от което е видно, че всички щатове са заети.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне в противоречие с практиката на ВКС.

Въпросите, относно ново решение на ТЕЛК, с което не е променен процента на трудовата неработоспоспособност, както и относно трудовите задължения по длъжностна характеристика и възложените трудови функции от страна на работодателя, въззивният съд не е формирал правни изводи, както и тези въпроси са неотносими на това основание към производството по чл. 288 ГПК, а и не са решаващи с оглед предмета на спора.

Сочи се въпрос, кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение – влошено здравословно състояние и липсата на подходяща за това състояние работа, както и чия е тежестта от доказването на предпоставките..

Безспорно е в съдебната практика, че двете предпоставки са кумулативно предвидени в цитираната разпоредба.

Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 от КТ се състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания. Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под „подходяща работа“ се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на работника или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111 от 2001 г./, според която при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В този смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО и № 279 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС. Следователно преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл. 325, т. 9 от КТ изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на друга подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме. Ето защо работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за свободните длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не. След това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва да бъде разрешен по реда на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган. Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга подходяща работа, ще се е осъществил третият елемент от фактическия състав на чл. 329, т. 9 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение би било законно. Ако работодателят направо прекрати трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена преценка, третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е незаконосъобразно. Непълнотата на експертното решение вече не може да бъде преодоляна в настоящия трудов спор чрез заключение на вещо лице, тъй като липсва предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта коя от свободните при работодателя длъжности е подходяща или не е подходяща/решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г., III ГО на ВКС/.

Съдът не се е отклонил от така посочената практика /в т. ч. и тази, цитирана от касатора/, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.

Липсват данни договореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касационната жалба да е изплатено по банков път така, както е договорено, поради което разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 451/31.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 562/2025 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.