ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2894

Гр. София, 02.06.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№2891 по описа на ВКС за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. М., чрез процесуалния си представител адвокат Т. Д. от АК-Смолян, срещу решение №112 от 07.05.2025г., постановено по в. гр. д.№99/2025г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение №4/20.01.2025г. по в. гр. д.№76/2024г. на Чепеларския районен съд, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС спрямо В. Р. М., че ищците М. Г. В. и Д. Г. В. са собственици на основание наследство и давностно владение на поземлен имот № ***, с площ от 103 кв. м., участващ в УПИ ***, ***, ***в кв.*** по плана на [населено място], [община], при граници на поземления имот: път, ПИ №***, ПИ №***, № ***и ПИ № ***.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да обезсилено, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск на непредявено основание, а в условията на евентуалност се привежда аргументация за неговата неправилност.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички, относими към предмета на спора, доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства ;

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №11/01.02.2021г. по гр. д.№1745/2020г. на ВКС, ІV г. о. и решение №205/02.04.2024г. на ВКС по гр. д.№3969/2022г. на ВКС, І. г. о.

2.Изтичането на определен в закона период от време елемент от фактическия състав на придобивната давност ли е, и следва ли да се заявява изрично от ищеца, чрез въвеждане на фактически твърдения и да се доказва ;

Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№4/17.12.2012г. на ВКС по т. д.№4/2012г.

3.За придобиване на един имот по давност следва ли владението да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно ;

Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с решение №168/14.10.2023г. по гр. д.№4234/2020г. на ВКС, І г. о. и решение №116/24.11.2014г. по гр. д.№2592/2014г. на ВКС, ІІ г. о

4.Може ли позоваването на придобивната давност да породи правно действие, ако е било налице прекъсване на владението поради изгубването му за повече от 6 месеца.Задължен ли е ищецът, когато се позовава на придобивна давност, да твърди и докаже, че не е загубвал владението за повече от шест месеца, в това число когато се позовава на присъединяване владението на своя праводател, че не е губил владението за повече от шест месеца след неговата смърт, съотв. какви са правните последици ако не докаже това обстоятелство ;

По тези въпроси се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №73/09.07.2019г. на ВКС по гр. д.№3771/2018г. на ВКС, ІІ г. о.

5.На какви доказателствени средства може да се основа пълното обратно доказване и има ли обективни изисквания, които съдът съблюдава, за да приеме, че това доказване е успешно проведено ;

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение №226/12.07.2011г. по гр. д.№921/2010г. на ВКС, ІV г. о. и решение №31/09.03.2012г. по гр. д.№50/2011г. на ВКС, ІІІ г. о.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация М. Г. В. и Д. Г. В., чрез процесуалния си представител адв.Б. К. от АК – гр. Смолян, в която се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да се потвърди, като на основание чл. 272 от ГПК е препратил към неговите мотиви.

Изложена е следната аргументация по наведените във въззивната жалба оплаквания:

Решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, тъй като съдът уважава исковете на заявеното от ищците основание, като приема, че наследодателят на ищците Г. Б. В. е владял имота в продължение на повече от 10 години – от 1974 г. – до 2016 г., с изтичането на който срок е придобил правото на собственост върху ПИ с №***, за който е отреден УПИ ***,***,***в кв.*** по плана на [населено място], по давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.След това по силата на наследствено правоприемство правото на собственост е преминало върху неговите наследници и ищците се легитимират като собственици на процесния имот на посочените в исковата молба основания – давностно владение и наследство.Именно такова придобивно основание /наследяване на правото на собственост върху имота от Г. В., който пък е станал собственик вследствие давностно владение/ са посочили като фактически твърдения ищците в исковата молба.С разпореждане № 130/26.03.2024г. РС-Чепеларе е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците, освен друго, да посочат от кой момент общият им наследодател е установил фактическата власт върху процесния имот и до кой момент е продължила същата ; от кой момент всеки от ищците е установил фактическата власт върху процесния имот и до кой момент е продължила същата от всеки от тях.В изпълнение указанията по това разпореждане ищците с молбата-становище с вх.№ 937 и 938/01.04.2024г. уточняват, че общият им наследодател Г. В. е установил фактическа власт върху процесния имот преди повече от 50 години и я е упражнявал до смъртта си на 03.06.2016г., от който момент фактическа власт върху имота са установили ищците и тя продължава и при завеждане на делото.По плана на [населено място] от 1989г. процесният имот е записан на негово име в разписната книга.

Прието е, че тези твърдения се доказват от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С. У., Р. С. и М. Ш., съпоставени с показанията на доведените от ответника свидетели С. Д., С. Х. и К. У., документите и заключението по СТЕ на вещото лице инж.Д. С.. По делото е осъществено пълно обратно доказване от ищците, които категорично установяват неверността на правния извод на нотариуса за принадлежността на правото на собственост върху имот пл.№ ***към патримониума на ответника, който не го е придобивал никога.При преценка на събраните по делото доказателствата, се потвърждава несъмнеността/пълната убеденост/ в извода, направен от РС-Чепеларе, че наследодателят на ищците Г. В. е упражнявал давностно владение върху процесния имот №***, кв.***, по плана от 1989г. на [населено място], много повече от 10 години преди смъртта си през 2016г. със съзнанието, че е собственик на имота.Той е наследен от ищците и те не са губили никога фактическата власт върху имота, която упражняват и понастоящем, като негови собственици.За да придобие правото на собственост върху имот пл. №***, не е било необходимо наследодателят Г. В. да се позове на осъществената от него придобивна давност, тъй като позоваването не е елемент от фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Той е придобил това право на основание чл. 79 от ЗС, но не се е позовал на давността преди смъртта си, като неговите права се признават на наследниците му в настоящия съдебен процес по спор за собственост върху същия имот.Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 от ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

Споделени са съображенията на първоинстанционния съд, че не следва да се кредитират показанията на св.К. У. и С. Х. в частта, в която твърдят, че процесният имот бил закупен от бащата на ответника и че той и Г. В. се разбрали последният да построи в имота стопанска сграда, доколкото същите не се подкрепят от събраните писмени доказателства.Техните показания не са въз основа на лични възприятия, като самите те са посочили, а са им станали известни от слуховете и каквото чули от по възрастните хора.Освен това, и двамата не живеят постоянно в [населено място], а ходят там периодично и за кратко време, поради което не биха могли да имат толкова добри впечатления относно владението на имота.Показанията на св. Д. също се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото с ответника са роднини по сватовство.Същевременно, правилно е преценена правдивостта на показанията на св.С. У. и св. Р. С., както и във връзка с тях и с документите и СТЕ – достоверността на разказаното от св.М. Ш., брат на ищцата М. В..

Прието е за съществено в случая доказването на обстоятелството, че сеновалът в имот пл. № ***е изграден от наследодателя на ищците, което не се опровергава от показанията на свидетелите на насрещната страна.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Неоснователни са доводите на ищците, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е било постановено по нередовна искова молба.Ищците са навели фактически твърдения, че техният наследодател Г. В., поч. на 03.06.2016г., е бил собственик на ПИ №***с площ от 103кв. м., който участва в съсобствен по регулация УПИ№***, ***, ***в кв.*** по плана на [населено място], [община].Районният съд е установил, че исковата молба е нередовна, тъй като наследяването не е самостоятелен придобивен способ по смисъла на чл. 77 от ЗС, поради което е дал указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба.С молба – становище от 01.04.2024г. ищците са посочили, че техният наследодател е установил фактическа власт върху спорния имот преди повече от 50г., като владението му е било предадено от неговия баща, а след неговата смърт владението върху имота е преминало върху тях.Следва да се приеме, че е налице хипотезата на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, в която се твърди, че едно лице е придобило правото на собственост върху недвижим имот по давност, но преди смъртта си не се е позовал на нея/чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК/, като се иска правата му да се признаят на неговите наследници във висящо исково производство във връзка със спор за собственост.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил с тази практика, което е основание да не се допуска касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос.

Направен е подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, като са изложени мотиви защо се дава вяра на тези на ищцовата страна, а не се кредитират показанията на останалите свидетели. Отчетено е кои от тях са заинтересовани от изхода на делото и показанията на кои не се основават на лични възприятия.Съобразено е и, че по плана на [населено място] от 1989г. процесният имот е записан на името на наследодателя на ищците в разписната книга, което не съставлява пряко, а косвено доказателство за собствеността.Прието е за доказано обстоятелството, че сеновалът в имот пл. № ***е изграден от наследодателя на ищците.Въз основи на гласните доказателствени средства и представените писмени доказателства е прието, че ищците, които не разполагат с документ за собственост, са оборили обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на насрещната страна.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, който се явява неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.При съобразяване на наведените от ищците фактически твърдения е прието за доказано твърдението, че наследодателят на ицщците Г. В. е упражнявал давностно владение върху процесния имот №***, кв.***, по плана от 1989г. на [населено място], за период по-голям от 10 години преди смъртта си, която е настъпила през 2016г. Същият е владял спорния имот в изискуемия по чл. 79 от ЗС срок, но е починал преди да се позове на последиците от придобивната давност, поради което в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението.

Неотносими се явяват третия и четвърти въпроси, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява, че както Г.В., така и ищците не са губили никога фактическата власт върху имота, която упражняват и понастоящем, като негови собственици.Същите са съобразени с разпоредбата на чл. 83 от ЗС, според която който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния поставен в изложението въпрос, тъй като въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС, която приема, че не съществуват ограничения на доказателствените средства, чрез които може да се опровергае удостоверителния извод на нотариуса, че определено лице е придобило по давност един имот.Изложени са съображения защо се приеме по несъмнен начин, че правото на собственост върху процесния имот е придобито по давност от наследодателя на ищците, а не от ответника по делото.

Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 07.05.2025г., постановено по в. гр. д.№99/2025г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Р. М. да заплати на М. Г. В. и Д. Г. В. сумата от общо 920.33евро с ДДС, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: