ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547

[населено място], 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 651 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба в М. В. И. срещу въззивно решение № 260230/15.04.2024 г. по в. т. д. № 7357/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 570824/31.12.2018 г. по гр. д. № 83382/2017 г. на Софийски районен съд за установяване по иск с правно основание чл. 422 ГПК, че касаторката дължи на „УниК. Б. АД сумата 8 084, 63 евро, представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 226/0050/15708174 от 27.07.2012 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане; сумата 100, 95 евро - възнаградителна лихва по чл. 11.2.1, вр. с чл. 4.1а от договора за периода 15.03.2017 г. - 20.04.2017 г. /вкл./, както и сумата 89, 32 евро–санкционираща лихва за забава по чл. 11.2.2, вр. с чл. 4.2 от договора, дължима за периода 15.10.2016 г. - 30.07.2017 г. /вкл./, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 52641/ 2017 г. на СРС, 70 състав, както и в частта за разноските.

Касаторката оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява становище, че съдът не е съобразил уговорката по т. 9.7. от договора за кредит, че кредитополучателят се задължава за целия срок на договора да поддържа авоар от 600 лв. Съответно, въпреки изрично декларираното съгласие тази сума да бъде използвана от кредитодателя за погасяване на задължения по договора, последният не се е възползвал от това си право, а е обявил задълженията за предсрочно изискуеми. Съдът некоректно и неточно е посочил в решението си, че касаторката е трябвало да поиска отблокиране на тази сума, доколкото банката нямала право да се разпорежда с нея без изрично заявено съгласие. Отделно от това, въззивният съд неправилно е приложил Наредба на БНБ по чл. 18 за отношения, възникнали преди нейното действие, а именно - 18.04.2018 г. Навежда твърдения, че съставът на СГС избирателно е взел под внимание съдебно-техническата експертиза и е постановил решението си без да се произнесе по възраженията на ответницата касатор за недействителност на договора за потребителски кредит и без да изследва служебно нищожността му съобразно предвиденото в чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В този смисъл обжалваното решение се явява в противоречие с ТР от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС по въпроса: „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор без да е направено възражение на заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?“ И. заявява, че в случай, че въззивният съд бе изпълнил своето задължение, той би установил, че ГПР не е ясно посочен, не е ясно определен размерът на таксата за поддръжка и обслужване, както и на комисионната, а също, че е налице неравнопоставеност между правата на потребителя и кредитора. Съобразно договора ГПР е в размер на 10, 2740%, но за потребителя не е ясно как е формиран този размер - включена ли е месечната такса за застраховка, в какъв размер е таксата за обслужване на сметката, налични ли са такси за превалутиране и за какъв период е посочена таксата за поддръжка и обслужване на кредита и комисионна за ангажимент. Поддържа становище, че дори да се приеме, че ГПР е ясно посочен, размерът на таксата за поддръжка и обслужване и комисионът не са ясно определени. Съдът не е обсъдил неравнопоставеността в правата и задълженията на кредитора и длъжника и от гледна точка на наличната застраховка „Кредитна протекция“, съответно гаранцията от 600 лв.

Касаторкакта претендира постановяване на акт, с който да бъде отменено въззивното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Заявява и претенция за заплащане на разноски за трите съдебни инстанции.

Ответникът по касация „УниК. Б. АД оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна и поддържа становище, че не са налице основания въззивното решение да бъде селектирано с цел осъществяване на касационнен контрол. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявен от банката срещу М. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземания по договор за потребителски кредит № 266/0050/15708174, сключен на 27.07.2012 г., които са станали предсрочно изискуеми.

Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало от договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 226/0050/15708714, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 12 000 евро за вътрешно рефинансиране на потребителски кредит закриване на два броя кредитни карти и текущи нужди срещу задължението на ответницата да върне заетата сума заедно с договорените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените от договора срокове и ред и в съответствие с общите условия към договора, с които кредитополучетелят е запознат. Отграничил е като безспорно между страните обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата на дата 29.04.2015г. тя е започнала да внася дължимите месечни вноски чрез внасяне на парични суми на каса със забава и не винаги в пълен размер. Към 20.04.2017 г. изцяло неплатени са били месечните вноски с падеж 15.03.2017 г. и 15.04.2017 г., а от вноските с падеж 15.11.2016 г., 15.12.2016 г. , 15.01.2016 г. и 15.02.2017 г. са били платени само дължимите в рамките на тях лихви без частта от главницата.

Въззивният съд е констатирал, че правният спор между страните е относно наличието или липсата на законоустановените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Като неоснователно е преценил възражението на ответницата касатор в настоящото производство, че банката не е изпълнила задължението си по т. 9.7 от процесния договор за кредит да ползва наличния по сметката й авоар от 600 лв., доколкото според уговорката ответницата не е дала своето изрично съгласие за това. Възприел е мотивите на първоинстанционния съд, че банката има право, но не и задължение да се удовлетвори от блокираната сума. Съдът се е позовал и на раздел ІІІ от Наредба № 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни инструменти /в сила от 01.11.2009 г. - отм., но приложима към релевантния момент по спора - предмет на делото/, също и на нормата на чл. 165 ЗЗД. За неоснователно е намерил и възражението на ответницата за наличие на сума, платена от нея като застрахователна премия по договора за кредит, която е следвало да послужи за погасяване на просрочените вноски. Отхвърлил е както неотносимо в конкретния случай възражението за недобросъвестност на банката при договаряне на падежа на месечните вноски, както и оплакването, че първата инстанция не е отчела извършените плащания на суми в размер, надвишаващ тези на дължимата месечна вноска през м. 10.2016 г., м. 11.2015 г. и м. 12.2015 г. В резултат на това съставът на СГС е заключил, че към 20.04.2017 г. са били налице предпоставките, установени с клаузата на т. 17 от договора, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. При анализ на сочената разпоредба в съответствие със задължителната практика на СЕС /дело № С-421/14 г./ съставът е приел, че същата е действителна, а размерът на задълженията по договора за главница, договорна и наказателна лихва са установени правилно с обжалваното първоинстанционното решение. След анализ на приетите по делото писмени доказателства СГС е счел за неоснователно и възражението на ответницата за нередовно връчване на нотариалната покана, с която е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост, доколкото нотариалната покана е била връчена на лице от домашните - нейна баба, живуща на същия адрес. Отрекъл е релевантността на извършените в хода на принудителното изпълнение плащщания, като се е позовал на т. 9 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил позитивното за банката ищец решение на Софийски районен съд.

Въззивното решение следва да бъде селектирано за извършване на касационен контрол в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор без да е направено възражение на заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?“ с цел проверка дали постановеното от въззивния съд решение е в съответствие с ТР от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК, ВКС. Въпросът кореспондира със задължението на съда, вменено с разпоредбата на чл. 7 ГПК и чл. 146 ЗЗП, които следва да намерят приложение в случая. Настоящият състав има предвид и създадената практика на касационната инстанция - т. д. 1562/2025 г. на I т. о., т. д. № 1646/2022 г. на II т. о., т. д. № 1001/2025 г. на I т. о., ВКС.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът М. В. И. следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 165, 50 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260230/15.04.2024 г. по в. т. д. № 7357/2019 г. на Софийски градски съд на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касатора М. В. И. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 165, 50 евро.

При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.

Копие от определението да бъде изпратено на М. В. И..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.