ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2896

гр. София, 02.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2235/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. В. Ф. и В. В. Ф. – ищци в производството, подадена чрез адв. А. Д. – САК, срещу въззивното решение № 6406/21.11.2024 г. по в. гр. д. № 10900/2023 г. на Софийски градски съд, по отрицателен установителен иск за собственост с основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е нищожно и неправилно. Твърди се, че въззивното решение е нищожно, евентуално недопустимо или неправилно, отправя се искане то да бъде прогласено за нищожно, евентуално обезсилено или отменено като неправилно поради в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, и необоснованост, и връщане делото на въззивния съд за ново произнасяне. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

Насрещните страни в производството И. Р. С. – О., и А. А. А., чрез адв. Е. А. от АК – В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК с общо писмено становище оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 10473/19.06.2023 г. по гр. д. № 8324/2022 г. на РС – София, с което отхвърлен предявения от С. В. Ф. и В. В. Ф. срещу И. Р. С.- О. и А. А. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 18 кв. м. - реална част от имот с идентификатор № ***, при граници: собствения на ищците имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, заключена по цифрите 1-9-8-6-1 по скицата – приложение № 5 към съдебно-техническата експертиза с вх. № 106797/18.04.2023 г., която скица е приподписна от съда /л. 104 от делото/ и представлява неразделна част от решението. Ищците С. В. Ф. и В. В. Ф. са осъдени да заплатят на ответниците И. Р. С.-О. и А. А. А. сторените от последните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Въззивният съд е описал подробно събраните по делото писмени доказателства – поредица прехвърлителни сделки по нотариални актове в периода 1947 г. – 2005 г., на които ищците основата правото си на собственост върху дворно място в Д.-С., м.К. в.- първо неурегулирано, после имот № *, сега поземления имот по КК с идентификатор № ***, с площ 1011 кв. м., който според скица от 11.10.2021 г. на СГКК е идентичен с имот № *, кв. 48 по предходен план, респ. и тези сделки, от които ответниците черпят права върху УПИ *-* , кв. 48 по плана на [населено място], м. К. в., при граници: улица, имоти *, *, *.

Установено е, че по повод подадено от И. Р. С.-О. и А. А. А. заявление рег. № 01-445652/12.11.2018 г., придружено с проект за изменение, е започнала процедура по изменение на КККР на поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***, район „Т.”, С. о., което изменение се изразява в коригиране на границите на поземлени имоти с № ***, *** и ***, и нанасяне на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по скица-проект № 15-75188/30.01.2019 г. в съответствие с границите на УПИ *-*, кв. 48 и имот с пл. № *, кв. 48 по плана на [населено място], м. „К. в.”, въз основа на представени документи и проект на правоспособно лице по ЗКИР. За това искане на ответниците настоящите ищци са били уведомени от СГКК с писмо от 30.01.2019 г.

Със заповед № 18-2904/18.03.2019 г. на началника на СГКК-гр. София е одобрено изменението в КККР [населено място], одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г., състоящо се в коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори съответно ***, *** и ***, и нанасяне на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по скица-проект № 15-75188/30.01.2019 г. в съответствие с границите на УПИ *-*, кв. 48 и имот с пл. № *, кв. 48 по плана на [населено място], м. „К. в.”. В кадастралната карта се нанася нов обект - ПИ с идентификатор № *** с площ 489 кв. м, собственост на И. Р. С.-О., извършва се промяна в границите на ПИ с идентификатор № ***, собственост на С. В. Ф. и В. В. Ф., с площ преди промяната от 1012 кв. м. - като след промяната същият е с площ 993 кв. м.

Въззивният съд е описал и установеното от заключението на приетата СТЕ за разположението на имотите по приетите нотариални актове в процеса, с начало според кадастралния план от 1939 г. на м.К. в., после от преди 1956 г. и от 1974 г., отразяването в разписните списъци към кадастралните планове за местността, съответно и последвалите кадастрален план и план за улична регулация на м.К. в. от 2001 г., РП от 2008 г., онагледено и в комбинирана скица. Обсъдени са и показанията на свидетелите относно факти по ограждането на имота на ищците.

От правна страна въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а оплакванията на въззивниците относно СТЕ са относими към правилността му. Прието е, че за ищците е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост пред вид твърдението им, че притежават право на собственост на конкретно придобивно основание, което се оспорва от ответниците по арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За неоснователно е счетено оплакването на въззивниците, за произнасяне свръх петитум, тъй като с диспозитива на първоинстанционното решение съдът се произнесъл изцяло в съответствие с предявената претенция, предметът на която е отричане правото на собственост на ответниците върху процесната площ от 18 кв. м., индивидуализирана в исковата молба и установена с експертното заключение. Въпросът дали процесната площ е неправилно заснета с действащата кадастрална карта към имота на ищците е посочено да изследван в мотивите на обжалвания акт с оглед направеното от ответниците възражение. За допустимостта на иска въззивният съд се е позовал и на т. 4 на ТР № 8/.26.02.2014 г. по тълк. д. № 8/2014 г. а ОСГК, според което при спор за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план и в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, искът е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, респ. по чл. 54, ал. 2 от същия закон, за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Това разрешение е приложимо както при предявен положителен иск за собственост за реална част от имот, основан на твърдения за допусната грешка в кадастралната карта, така и при предявен отрицателен установителен иск досежно реална част от имот, попадаща в имота на ищеца съгласно кадастралната карта, срещу който ответникът е противопоставил възражение за допусната такава грешка, довела до неправилно заснемане на част от неговия имот към имота на ищеца. В случая е посочено да налице втората хипотеза - ответниците по предявения срещу тях отрицателен установителен иск досежно процесната реална част от 18 кв. м. /която част според ищците попада в собствения им имот с идентификатор № ***/, са противопоставили възражение за наличие на грешка в кадастралната карта /одобрена със заповед № РД-19-108/13.12.2016 г./ относно границата на този имот със собствения им имот, представляващ съгласно действащия регулационен план УПИ *-*, при което е прието че правилно първоинстанционния съд е изследвал въпроса за наличието на грешка в одобрената кадастрална карта по отношение на спорната площ от 18 кв. м. Посочено е, че този спорен въпрос е изследван в мотивите на съда не самоцелно, а във връзка с предмета на спора, който е възникнал между страните по повод исканото от ответниците /и реализирано впоследствие/ изменение на кадастралната карта в частта й относно границата на собствените им имоти, изразяващо се в заснемане на спорната част към техния имот, която част ищците твърдят, че е част от собствения им имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта. При такъв спор, в съответствие с ТР № 8/2014 г. на ОСГК, въззивният съд е приел, че се изследва положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, всички последователни регулационни промени, както и всички други факти, които имат значение за правилното отразяване в кадастралната карта на пространствения обхват на правото на собственост върху засегнатите имоти.

Предвид характера на иска, твърденията и възраженията на страните, и носената доказателствена тежест от ответниците, и според заявените от последните насрещни права, въззивният съд е очертал и предмета на делото, а именно, че за процесната част, находяща се на границата между имотите на страните, това е установяването на предмета и пространствения обхват на придобитото от ответниците право на собственост върху УПИ *-* в кв. 48 по плана на [населено място], м. „К. в.” на основание заявените от тях придобивни основания, а именно договори за покупко-продажба.

При съвкупната преценка на описаните в установителната част на решението нотариални актове, данните от разписния лист досежно имоти пл. № * и № *, както и заключението на СТЕ, е прието, че праводателите на ищците са били собственици на имот пл. № *, а праводателят на ответниците са били собственици на имот пл. № *, които имоти са образувани с кадастралния план от 1974 г. Съгласно заключението на СТЕ преди плана от 1974 г. двата имота пл. №№ * и * са били част от стар имот пл. № * /по плана от 1939 г./, респ. от имот пл. * /по плана от преди 1956 г./, целия с площ 2939 кв. м. Образуваният имот пл. * с кадастралния план от 1974 г. съответства по площ и местонахождение на описаната в първичния нотариален акт № 119/1947 г., с който праводателят на ищците Й. Ф. К. е закупил 1000 кв. м., находяща се в западната част на нива в землището на Д.-С., м. „К. в.”. Следователно, новообразуваният с кадастралния план от 1974 г. имот пл. № * е идентичен с придобития от праводателя на ищците имот с нотариалния акт от 1947 г. имот. Впоследствие този имот е бил предмет на последващи разпоредителни сделки между него и ищците по делото, извършени с нот. актове № 155/1972 г., № 15/1974 г., № 165/2004 г. и № 62/2004 г.

За правата на ответниците е прието, че регулационните граници на УПИ *-* с ПЗР от 2001 г. съвпадат с границите на имот пл. № *, какъвто извод е направен от вещото лице по приетото заключение на СТЕ. Така праводателят на ответниците е придобил правото на собственост върху УПИ *-* в границите му, определени с действащия регулационен план, и пространственият обхват на правото му на собственост е в рамките на тези граници. Установено е от представената с исковата молба комбинирана скица и от приетото заключение на СТЕ, че процесната площ от 18 кв. м. съгласно действащия регулационен план попада изцяло в УПИ *- *, като тази площ е изобразена графично на скицата-приложение № 5 към експертното заключение по цифрите 1-9-8-6-1. Няма данни по делото след влизането в сила на този регулационен план да са настъпили регулационни промени, водещи до придобиване на тази част от собствениците на имот пл. № *, респ. за определяне на регулационната граница между имотите на страните по линията, отразена с кадастралния план, приет със заповед № 18-108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК. Действителната имотна граница между имота на ищците /пл. № */ и имота на ответниците /УПИ *-*/ е линията по т. 1-9-8-7 по комбинираната схема на приложение № 5 към заключението на СТЕ, и същата съвпада с границата, отразена на скицата-проект №15-75188/30.01.2019 г., приложена към заповед № РД-18-2904/18.03.2019 г. на началника на СГКК-София. Доколкото заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма вещно - правни последици, то е без правно значение за спора твърдението в исковата молба, че с кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г., процесната реална част е заснета като част от собствения им ПИ с идентификатор № ***, като само за пълнота е отбелязано, че кадастралната карта в частта й относно имотите на страните е изменена с влязла в сила заповед № 18-2904/18.03.2019 г., съгласно която границата между имотите на страните е променена и същата е съобразно регулационната граница.

В обобщение е направен решаващ извод, че в пространствения обхват на придобитото от праводателите на ответниците право на собственост върху УПИ *-* се включва спорната площ от 18 кв. м., индивидуализирана по приложената към исковата молба комбинирана скица, идентична с изобразената на скицата-приложение № 5 към заключението на СТЕ - заключена между цифрите 1-9-8-6-1.

Допълнено е още, че от събраните по делото доказателства не се установява да са настъпили факти, водещи до загубване на правото на собственост върху спорната площ, придобито от праводателите на ответниците, респ. и от ответниците, по подробно изложени мотиви, вкл. и такива, относими към релевирано от ищците - с оглед изложеното в исковата молба, твърдение за придобиване по давност на спорната част, като същото е отречено да е доказано от събраните по делото доказателства, както и предвид забраната по чл. 200 ЗУТ.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поставят множество въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС/ВС , които се свеждат до обобщения въпрос (уточнен съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълкд.№1/2009 г на ВКС, ОСГТК) за задължението на въззивния съд по същество на спора да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в мотивите на решението си всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и да осигури прилагането на императивна материално правна норма, за да обезпечи законосъобразното решаване на пренесения пред него правен спор, по който въпрос се сочи противоречие с ППВС № 2/67 г., р.ІІ, т. 1, ППВС № 1/53 г., т. 3, б.“а“ и т. 19, Р на ОСГК 107-56, ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГТК, т. 19.

Извършената от касационния съд служебна преценка за валидност и допустимост (каквато е длъжен да прави първо, независимо дали има такова оплакване от касатора - т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК на ОСГТК на ВКС), сочи, че обжалваното въззивно решение е валиден съдебен акт. С оглед предмета и характера на иска, доводите и възраженията на страните по исковата молба и отговора по нея, събраните доказателства и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение, за преценка наличието или липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, когато спорната реална част е нанесена по КК в имот на ответника. Това основание за допускане касационното обжалване изключва обсъждане на сочената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос.

Касаторите дължат внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата, в размер на събраната във въззивното производство, а именно сума от 240,16 лв., превалутирана на 122,80 евро съгласно ЗВЕРБ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.,ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6406/21.11.2024 г. по в. гр. д. № 10900/2023 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касаторите С. В. Ф. и В. В. Ф. да внесат в 1-седмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 122,80 евро (равностойност на 240,16 лв.) по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представят по делото доказателство за извършеното плащане, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанието в цялост и в срок, касационната жалба ще бъде върната, а производството по нея прекратено.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: